Кубинецът Леонардо Падура влиза в пантеона на латиноамериканския модернизъм с един „руски“ роман. „Човекът, който обичаше кучета“ е хроника на предизвестената смърт на един от демоните на зловещия 20-ти век. Тя сплита в едно три животоописания: на Троцки, на неговия убиец Меркадер и на летописеца Падура.

Лео Троцки е най-загадъчната фигура на революцията на болшевиките. Идеолог на „перманентната революция“ и „червения“ терор, безмилостен касапин, на чиято съвест лежат милиони жертви на Гражданската война. И в същото това време, изтънчен европейски интелектуалец, приятел на авангардисти като Андре Бретон и Пол Елюар, рядък ум, окован от комунистическата догма.

Испанският революционер Роман Меркадер, който пръсва черепа му с алпийски пикел, изгражда втората сюжетна линия в този изумителен роман. Сляпото оръдие на Сталин, преследващо врага му от Франция, през Норвегия, та чак до Мексико, е олицетворение на европейския комунизъм, превърнал се в послушен и безмълвен роб на коварния диктатор.

И накрая авторът, младият (тогава) Леонардо Падура, рожба на Острова на свободата, където най-дълго, чак до днес, бяха реализирани в живота идеите на марксизма и ленинизма. Островът, в който зад революционната романтика на Кастро и Че Гевара, зад музиката на Омара Портуондо и Буена Виста Сошъл Клъб, зад очарованието на мулатките от плажовете на Трокадеро и дима на Хаванските пури, надничат мизерията, нищетата и гладът.

Сплетени в едно, трите сюжетни линии на романът „Човекът, който обичаше кучета“, се опитват да отговорят на най-важния въпрос на миналия век. Как и защо беше извратена най-красивата утопия, за да погребе мечтите и илюзиите на няколко поколения.

Ама къде са кучетата? И тримата герои на романа ги обичат. И там е проблемът. Хората обичат кучетата, но не се обичат помежду си.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара