Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.
Снимка: Веско Николов
Златина Иванова в момента е networking инженер с интереси и призвание в политиката и медиите. Казва, че в тях е прекарала малко повече от 10 хубави и лоши години и накрая са се разделили по взаимно несъгласие, но с взаимно примирение. Най-дългата й авантюра е тази с психологията.
Защо се съгласи да участваш?
Смятам, че темата за психичното здраве трябва да е централна и широко обсъждана в едно общество. Особено в такова като нашето. Не само заради предизвикателствата на съвремието ни, но и заради деформираните шаблони от миналото, които още дълго ще носим със себе си.
Кога за първи път осъзна, че си жена и имаш женско тяло?
Нямам реален спомен затова. Предполагам, че реалното осъзнаване се е случило през пубертета. Истината обаче е, че в собствената ми представа биологичният ми пол никога не е определял идентичността ми. Просто не мисля, че преживявам себе си толкова като биология. Вътрешните ми усещания, емоции и мисловни ориентири са това, което ме определя като индивид.
Какво е отношението ти към романтичното партньорство. Можем ли да съществуваме по отделно или имаме нужда от връзка?
За себе си съм установила, че храната не е толкова вкусна и сънят не е така здрав, ако не са споделени с правилния (за нас) човек. Мисля, че повечето хора се чувстват по същия начин, защото потребността човек да обича и да бъде обичан е една от ключовите в реализацията ни като индивиди изобщо. Разбира се, съществуват и други видове обич и привързаност, но лично аз считам емоционалното сливане между двама души за органична необходимост. Иначе съществуването и без връзка е напълно възможно. Далеч по-страшно е това без любов.
Какъв е опитът ти със самочувствието ти до момента? Изпитвала ли си необосновано негативни емоции спрямо себе си и възможностите си?
През годините винаги около мен е имало хора, които без да ме познават в действителност, са смятали, че съм с доста високо самочувствие. Истината е, че обичайно имам сериозна бариера с хора, които едва познавам или виждам за първи път. Иначе както всички останали и аз съм имала критични моменти, в които съм изпитвала силна неувереност, но не мисля, че е било необосновано. С годините смятам, че успях да позиционирам собствената си личност и способности и към днешна дата самочувствието ми по-скоро отговаря на тях.
Цялото интервю прочетете в Кожа.
0 Коментара