За табутата и разголването

Сексологът проф. Тодор Бостанджиев още през 70-те години на миналия век отваря темата за секса на страниците на списание „Жената днес”. Дотогава този разговор е пълно табу за българската аудитория. Има ли още табута в секса 50 години по-късно, и как се отразява върху интимния живот „разголването“, на което сме свидетели през последните години в медиите? Отговор на тези въпроси потърсихме от сина на проф. Бостанджиев, един от най-известните сексолог-психотерапевти – доц. д-р Румен Бостанджиев.

Преди половин век именно списание „Жената днес“ бе едно от малкото периодични издания в България, което се осмели открито да коментира темите за сексуалността, интимния живот и семейните отношения. Приносът на този дебат за развитието на сексуалната ни култура е значителен и безспорен.

И докато в западния свят масовото преосмислянето на традиционните сексуални ценности започна с бунта на хипитата от седемдесетте, у нас подобно сътресение в еротичния светоглед се случи двадесет години по-късно – в началото на прехода. Тогава се сринаха не само официалните табута и фалшивите идеологически клишета, през които мислехме сексуалността, но и онзи крехък консенсус за това, как и защо да говорим по тези теми. 

Западната сексуална революция

бе извършена под натиска на либералния индивидуализъм и хуманистичните идеи, които повеляваха върховенство на любовта и свободата.

Фасадната сексуална стерилност у нас обаче бе отнесена от вятъра на промените и зад нея зейна ценностен вакуум. В него избуяха всевъзможни културни бурени, които черпеха енергия от примитивната сексуална виталност на българина, описана още в началото на двадесети век. Очевидно облагородяването и бе в твърде начален етап, сравнено с културните стандарти на „цивилизования свят“. Затова в тази среда бе (и все още е) толкова трудно за сексуалността да се говори публично, без профанизиране и изпростачване, без да търсим евтина сензация, рекламен ефект или политически дивиденти.

Днес предизвикателството в сексуалния дискурс вече не са табутата. Напротив – скандалната еротична пикантност целенасочено се търси като гарантирано средство да те забележат в буйния информационен поток. Истинската ценност, която рядко се постига, е възможността за

компетентното и автентично споделяне.

Готовността за разбиране и приемане на многообразието от истини, на богатството от ценности в сложните сексуални феномени.

Все още сме склонни да водим ожесточени битки, непоколебимо убедени в универсалната правота на нашата истина. А тя нерядко се превръща в затвор за истинското ни познание. Защото то е неспирен процес, воден от детското ни любопитство да преоткриваме наново това, което непосредствено ни се случва. Съзидателното придаване на нови смисли и значения е възможно единствено в открит диалог, който поражда както съгласие, така и различия.

Падането на идеологическите табута от миналото бе свързано и с промяна по отношение на голотата и разголването. Нека обаче веднага да уточним, че

голотата и разголването са съвсем различни неща.

Още през двадесетте години на миналия век, когато в Европа се заражда натуристкото движение, идеята за пълна телесна голота в социалната среда е синоним на свободата и равенството между хората. Културата на свободното тяло (FKK) се превръща в нова идеология за пълното самоприемане и откритост един към друг. Многобройните общности по света, които и днес следват този идеал, съчетават социалната голота с естествен и здравословен начин на живот, пълноценна връзка с природата, етични и открити човешки отношения. Голотата в тях се приема като израз на автентичност и неподправеност.

Разголването е манипулативно показване на част от истината, при още по-манипулативно прикриване на това, което не бива да се вижда или се скрива, за да провокира фантазии. Много хора приемат разголването за по-стимулиращо еротичните им пориви, отколкото пълната голота. Реално на нудистки плаж, където всички са голи, трудно ще видите мъж в ерекция. Това не означава, че нудистите са импотентни. Те просто могат да регулират начина си на възприемане на голотата. Знаят кога и как да й придадат еротичен смисъл, и кога да я приемат като знак за откритост, равнопоставеност, и освободеност от лицемерни задръжки.

При разголването  

контролът върху въздействието е в разголващия се.

Когато това е покана за споделено преживяване, едва ли някой би протестирал. Проблемът възниква, когато някой от партньорите в сексуалната двойка постоянно очаква да бъде прелъстен от другия, без да поема своя дял за създаване на еротичното настроение.

Това е заучената еротична безпомощност, при която отговорността за сексуалната възбуда се приписва изцяло на въздействащия обект. Ако възприемащият не е способен да се настрои на еротична вълна, той лесно може да отдаде това на „притъпената от разголването сетивност“. Истинският проблем обаче е отсъствието на умения за индивидуално еротично поканване, умения за създаване на еротичен контекст, за провокиращо еротично въздействие върху партньора. Тези способности за еротично синхронизиране и влизане в емоционален резонанс се изграждат единствено в условията на трайна интимна връзка. Те са ключови за жизнеността на любовния пламък при двойки, които от години живеят заедно в условията на общ бит.

За разлика от срещите на необвързани гаджета, които се виждат основно за сексуален контакт, съвместният живот (особено в условията на семеен бит и обща грижа за деца) е значително по-сложно предизвикателство. Възможността такива партньори да запазят интимния си живот и да го развиват, е въпрос на активно творческо усилие.

Спонтанността е важна в интимната близост,

но ако очакваме „спонтанно“ сред делничните грижи да ни остане време и настроение за секс, по-вероятно е да минат месеци без нищо да ни се случи. Както за много други неща в живота, ако искаме интимността да присъства редовно в ежедневието ни, трябва така да я включим в приоритетите си, че тя да не бъде неусетно измествана от делничните баналности.

„Разголването“ няма как да промени еротичната ни чувствителност, тъй като ние се адаптираме към неговата експозиция. В различните култури и епохи тя се променя и ние свикваме с нея. Най-красноречив пример за това е сравнението между племената в Амазония, които ежедневно са голи и мюсюлманската традиция жената да е напълно забулена, и скрита. Не съществуват никакви доказателства, че това полярно отношение към голотата и разголването променя съществено интензивността на сексуалния живот в двете общности.

Еротичната компетентност

е умението ни да създаваме еротичен контекст, да се настройваме и да въздействаме еротично. Тази компетентност включва и умело използване на разголването и голотата. В това отношение всяка двойка изработва свои уникални стандарти в специфичния културен контекст.

Изграждането на еротична компетентност, която е съществен елемент от способността ни да бъдем пълноценни интимни партньори, изисква откровеност и доверие. Отпадането на външните табута ни изправя пред една много по-богата и сложна реалност. В нея индивидуално и съвместно ние изработваме своите критерии за това какво е допустимо, красиво и добро в интимния живот. Тези нравствени и естетически норми са динамични и непрекъснато се променят в диалога помежду ни.