За родените след 2000 г. Югославия е почти митична държава, а за поколението преди тях – място, където НАТО пуска бомби. За поколението, което днес е около 50-те, Югославия също е митично място – страна на изобилието, откъдето идват дънки, плочи и шоколад, името на чийто лидер “магически” се изпарява от пионерските песни и е заменено от “точки точки”.
Книгата “Югославия, моя страна” (изд. ICU) от Горан Войнович идва, за да освети потъналите в забрава и изкривени от времето истини и на този фон да разкаже една дълбоко емоционална човешка история.
Дългата и сложна история на Югославия кулминира в най-непростимата трагедия в новата история на Балканите – етническите граждански войни от 90-те, преобърнали живота на стотици хиляди семейства. Едно от тях е семейството на Владан, в което бащата е сръбски офицер от Югославската народна армия, а майката – хърватка.
Идиличното детство на 11-годишния Владан свършва, когато армията внезапно премества баща му от Пула в Белград. Момчето и майка му, подобно на семействата на още много военни, са настанени в мизерен хотел. В Белград, където християни и мюсюлмани живеят заедно от 50 години, семейството на Владан се разпада, в унисон с разпада на цялата страна, а бащата изчезва, погълнат от лакомата паст на най-древното чудовище – войната.
Седемнайсет години по-късно случайно сърфиране из интернет разкрива пред сина, все още студент в Любляна, ужасяваща истина: генерал Неделко Бороевич не само не е мъртъв, както твърди официалната версия, ами е дезертьор в изгнание, изправен пред Хагския съд.
Възможно ли е именно бащата на Владан да е отговорен за вероятно най-кървавото масово клане в унищожителната война от 90-те?
“Югославия, моя страна” е блестящо разказана, разтърсваща и дълбоко човешка история за едно пътешествие, което знаеш, че не можеш да избегнеш: тур из обруганата карта на Балканите в търсене на изгубения баща и на истината. Опит за осмисляне на изстъпленията и безумствата, довели до необратим разпад – на семейства, на животи… на самото човешко.
Авторът Горан Войнович е словенски режисьор, сценарист, колумнист, поет и писател. С “Югославия, моя страна” авторът надминава всички очаквания както на читателите, така и на критиците и си спечелва място сред най-интересните млади словенски писатели. Динамичната история лавира изкусно между ироничното отстранение и сериозния глас. Спомените от миналото се преплитат с настоящето, като така рисуват психологически достоверно сблъсъкът между два периода и между съответните литературни образи. Нищо чудно, че Горан е първият словенски писател, който печели три пъти наградата “Кресник” за роман на годината.
0 Коментара