При антиквар, за жълти стотинки, си намерих „Образованието на девойките“ от архидука на Камбрий Франсоа де Синяк Фенелон. Книжката, издадена през 1632 година, е в чудесно състояние и има ръчно посвещение от самия дук. Имам малка колекция от старопечатни книги, като най-интересни са „Ад“ на Данте от 1852-ра, Първата българска фармакопея, писана от дядовците на жена ми Данков и Коларж, стихосбирката „Арена“ от Ламар (300 броя тираж) с илюстрации на Иван Милев.
Да колекционирам ме запали изумителната „Това не е краят на книгите“. В нея двамата огромни ерудити, естети и колекционери Умберто Еко и Жан-Клод Кариер ми разказаха всичко за книгите и ме завъртяха в Галактиката на Гутенберг.
Първата печатна книга, 42-редовата „Библия“ на Гутенберг, е издадена между 1452 и 1456 година. Тя е отпечатана в Майнц в 180 екземпляра, като днес е известно къде се намират 48 (12 подвързани в еленова кожа) от тях. Последният път, когато се е появила на пазара, мечтата на всички колекционери е купена от японска банка за 5 милиона долара.
Най-скъпата старопечатна книга е „Фолиото на Шекспир“. През 1623 година група английски ерудити решават да издадат за първи път пълните съчинения на барда от Стратфорд на Ейвън. Фолиото съдържа всичките 36 пиеси на Шекспир и е издадено в 750 екземпляра. Ако някое от тях се появи днес на търг, ще струва повече от 30 милиона долара. Три екземпляра на „Фолиото“ се пазят в огнеупорен сейф в Шекспировата библиотека във Вашингтон.
Все по-малко старопечатни книги се появяват на пазара, защото големите световни библиотеки веднага ги изкупуват и те потъват завинаги в тях.
От много години не се намира „Чукът на вещицата“, най-издаваната старопечатна книга. Написана от двама германски монаси, доминикански инквизитори през 1486-та, тя се радва на 20 издания само през 16-ти век. Юридическото ръководство за лов на вещици е отговорно за смъртта на повече от 60 000 души.
Всички колекционери търсят усърдно и най-мистериозната, най-изящно изработена, най-красивата старопечатна книга „Любовната мъка на Полифилий на сън“. Отпечатана във Венеция през 1499 г. от известния печатар Алдо Мануцио тя е акростих на любовен езотеричен роман. Книгата е написана на смес от италиански и латински, но включва и фрагменти от древноеврейски, гръцки и арабски и египетски йероглифи.
Разбира се, аз никога няма да притежавам нито една от тези книги. Но никой не ми пречи да мечтая.
0 Коментара