Още от дете инстинктивно гледам да избягвам драмата. Помня идеално как в Алианса застанах безстрашно с ръце на кръста пред преподавателката и заявих, че не е честно да предпочете Таня за пътуването във Франция (аз не се броях, тъй като моят френски беше вносен), само защото е дете на близка нейна позната, а Деси, която наистина се стараеше и знаеше най-много (след мен, де), стоеше безпомощно встрани. Тогава аз – като един Крали Марко – се втурнах да раздавам справедливост. Жертвоготовност, ще каже някой, но малцина биха се сетили, че целта ми всъщност беше да избегна драмата, която заплашваше да вгорчи дните на шестокласниците до края на учебната година. За протокола – въпросната Деси и едно „благодаря“ не каза, но пък аз си спечелих известен авторитет.
С годините се научих да лавирам покрай сърцераздирателни ситуации, като доведох изкуството на безпощадния език до чутовни висоти. Не че нямаше драма – като тийнейджър беше лошо за мен и още по-лошо за родителите ми, а пък студентските ми години си бяха направо живописни. Едва след като чукнах 30, овладях положението и заживях честито.
И така, дните си течаха безоблачни до момента, в който не срещнах съпруга си на едно летище.
Еквадор не е просто държава от другата страна на глобуса, тя е цяла Вселена
Не съм почитател на латиносериалите, но признавам, че преди да дойда, упорито изгледах един-два, за да си създам някаква представа.
Подходът ми може би изглежда наивен, но за моя най-голяма изненада, действителността не се оказа много по-различна от фикцията. В нашето полукълбо наричаме латиносериал всичко, което се отличава с убийствена протяжност, тонове козметика и необятна драма, а трагедиите са ужасно нелепи.
Помня, че през лятото, преди да дойда, в Барселона се случи адска катастрофа и седем еквадорски граждани загинаха на влаковите релси. Горките хора, казах си тогава, какъв лош късмет. Към днешна дата обаче подобна случка не може да ме трогне: тук се пресича безразборно, понякога даже и без оглеждане. А не е да нямат пешеходни пътеки или мостове. Но навикът да се изреже правилото е толкова вкоренен, че съм виждала много напреднали бременни или инвалиди в колички да пресичат в средата на нищото. Както се казва – ако мине. Е, често пъти не минава.
Да не говорим за шофьорите, за които светофарът е само бегла препоръка, а повечето и не подозират за съществуването на мигача. Така че сутрешното преброяване на загиналите при ПТП си е просто поредната рубрика в новинарския блок.
Между другото, до такава степен не важат правилата за движение, че спокойно може да се паркира на кръговото, а веднъж даже видях и импровизиран, но спретнат паркинг в най-дясното платно на магистралата, защото беше станала зрелищна катастрофа и случаят да се поцъка с език не беше за изпускане. В контекста на зрелището също така отнякъде бяха изникнали амбулантни търговци (тук това е задължително явление при струпване на хора) и предлагаха закуски и разхладителни напитки на потресените зрители.
Толкова за трагедиите. Сега за протяжността:
губенето на личното, а и на чуждото време, е направо национален спорт,
толкова популярен, че държавната администрация е раздута до безобразие и струва космически суми на данъкоплатеца всеки месец. Не че точно аз ще им изправя точно тази краставица, но, наложи ли ми се някаква административна операция, отварям най-дълбоките си запаси от търпение (а не съм прочута търпеливка). Традицията повелява простата работа за максимум двама души да се свърши от не по-малко от десет, понякога със съмнителна квалификация. Е, поне го правят с усмивка, не може да им се отрече.
Една много впечатляваща културна особеност вирее тук. Така нареченият „еквадорски час“ е толкова „симпатичен“, че го наричат с умалителното му име: la horita ecuatoriana. В какво се състои: при организирана среща е редно да се появим между 20 и 30 минути по-късно, а признак на истинска изтънченост е да дойдем 45 минути след уречения час. И както споменах вече, не важи само за личните ангажименти; на същия принцип отварят и магазините, да речем. Пък ако се появи и повод да се съкрати работният ден, настава истински празник.
Смешно ми става чак когато благоверният се ядоса заради загубено време, вместо да е отдавна запознат със системата.
Козметиката и буквално, и преносно, е повече от изобилна от тази страна на океана. Само ще спомена, че кабинетите за пластична намеса и студиата за красота никнат като гъби и ще се съсредоточа върху преносната козметика. Все ми се струва, че не е редно човек да задлъжнява на банките за преходни неща (в смисъл на материални блага) и най-вече имам предвид плоския екран. Ако щете вярвайте, но
дървените колиби на крака в джунглата са оборудвани до една,
нищо, че челядта ходи боса и гола. Колите, особено в големия град, се сменят средно на две години, а къщите се обзавеждат, за да се канят гости в тях.
Чак речта гъмжи от козметични продукти: пудра се сипе даже върху статистическите данни от полицията, а репортерите с треперлив глас четат текстовете си на фона на музиката от „Властелинът на пръстените“ или някоя от Вагнеровите опери. Повечето разговори са скромни откъм съдържание, но пък възкъдрави и оставят някак изискана умора у потърпевшия.
Интонацията, особено женската, е възлова: една и съща фраза може да се каже по хиляди различни начини и съответно да значи хиляди неща. Аз си обичам сбития преразказ, но за мой голям срам, ще призная, че естетиката на местната реч ми е просто непосилна, нещо, което добавя пореден „екзотичен“ щрих към образа ми на извънземно (сякаш цветът на кожата и очите ми и пропорциите ми помагат да се слея с тълпата, нали).
Дойде ред и на драмата. Смело заявявам, че драмата е основен двигател по тези ширини. Също така стигнах до извода, че легендарната романтика на латинолюбовника (без значение от пол и възраст) не е нищо повече от генетична предразположеност към тягостна и лепкава драма.
Какво правя тук ли?
Ами… късметът ми проработи и от цял континент герои в лични и обществени сапунки аз попаднах на рядък екземпляр. Вкъщи просто няма драма. Ситуациите се посрещат от упор и се разрешават светкавично. Личното пространство е неприкосновено, а толерантността е над всичко. Чисто.
Точно както ми харесва:)
0 Коментара