Валентина Радинска има издадени 11 поетични книги, три документални сценария, сценарий за тв филм. Тя е автор и на изследването „Димчо Дебелянов и Повелителят на вълците”, както и на документалния роман „Ние с Коко. Крикор Азарян отблизо”, посветен на нейния съпруг – режисьора Крикор Азарян. Валентина Радинска е и блестящ преводач. Тя е носител на множество награди, включително на националната награда „Мара Белчева” за цялостно поетично творчество. Член е на българския ПЕН-клуб. Нейни стихове са превеждани на всички европейски езици. Най-новата й книга “Защото е студено” е истинско пътешествие в света на любовта. Насладете се на малка част от него.
* * *
Защото е студено, Господи, защото е студено…
Защото плачат ветровете във скута бял на февруари.
Защото времето отлита, защото между теб и мене
е само тишина и зима… Нататък – здрачът се повтаря.
Защото в пустите градини следите ни са заличени…
Защото си подминал всяка сълза, която съм посяла.
Защото страшно съм ранена…Защото всичките значения
на светлината тънат бавно в молитвата ми отмаляла…
Защото е за мен вретището, а всички радости са чужди…
И затова по пътя тъмен и хлъзгав – ти бъди до мене!
До мен – тъй дълго необичана, тъй дълго – никому ненужна…
Защото е студено, Господи!.. Защото е студено…
* * *
Не, няма смисъл да ти разказвам живота си,
а и все едно – нищичко няма да разбереш….
Пък и знам ли как се разказват пропасти,
и какво е да се опитваш съвсем на ръба да спреш…
Аз помня изгреви, пред чиито олтари простряна
съм измолвала милост за всеки обречен ден…
Помня нощи, в които зейваха рана след рана,
и след които не оставаше нищо от мен….
Но каквото остана – тук е… И морето се плиска в краката ми.
А господните пътища как ли ще разбереш?
Като дума в картина вградена съм, и ме чака
пейзажът разплакан … И можеш ли да ме спреш?!
Ще разтуря деня ти… Към лицето ти ще посегна …
Като в глухи присои слънцата ми ще те слепят…
Не, не бой се – искам просто тихо край теб да приседна…
Да се срещнат душите ни, да се прегърнат, и да си помълчат…
Аз в този живот – все живота оставях за после…
Разменях го срещу думи…. Дали ще го разбереш?
Знам – съвсем нечакана идвам… Една неканена гостенка.
Но ако си тръгна – няма ли да ме спреш?!
* * *
На Милчо Талев
Просто – лошо пада светлината…
Просто няма кой да ме прегърне.
Слизат сенките от планината…
Лятото насам дали ще свърне?..
Просто – в мен вали…И аз треперя.
Просто…прекалено ми е тихо.
Тез, които търсех – не намерих.
Търсещите мен – не ме откриха.
Просто… В календара няма дата,
дето нещичко за мен да значи.
Просто – лошо пада светлината.
Затова си мислите, че плача…
* * *
Поне това – от другата страна
на разума, на чувствата, на юли,
където петъкът е наръч светлина,
а времето е просто лист отбрулен…
Където тайните прегръдки не личат –
сърцето само сянката си хвърля…
Поне това…За другото – мълча.
От тук до любовта е само хвърлей.
0 Коментара