Толкова е хубава. Гледа ме малко уплашено, но с желанието на дете, гледащо торта зад витрината на затворена сладкарница.
Моята сладкарница е затворена днес, момиче, и тортата ще остане зад витрината, защото нямам у себе си презерватив.
Тя няма нищо против – толкова е възбудена, че не вижда, само стене. Мога да усетя колко е мокра, но маската ми я няма, страх ме е без бронята ми.
Гледа ме неразбиращо, виждам в очите й страх, че я отблъскват, че пропада. Искам да й обясня, да й говоря смислено, но знам, че е безполезно, толкова ялово пред горещата й плът.
Не мога като нея… да се отдам. Мисля за толкова много неща и всичките ме отдалечават от порива ми към това момиче… а тя все още ме гледа с ония очи.
Пита ме дали не искам да го направим без презерватив и очаква от мен да съм по-силният, да я взема. Толкова много грешиш, искам да й кажа, аз съм по-слабият.
Мисля си за банални неща, мисля, че нямам достатъчно пари да издържам извънбрачното ни дете, защото то ще е такова.
Мисля си как не бих могъл да издържам дори детето от жената, която обичам и съзнателно отбягвам.
Тук си, защото от два дни не съм намерил време да мастурбирам и ето че за момент съм спрял да мисля, за момент съм станал мъж и за малко да постъпя като такъв.
Всичко, за което се сещам, са болести и дете, което не заслужава случайните си родители – разни мои си неща, а ти стоиш гола и чиста и толкова по-силна от мен.
„Сигурен ли си че не искаш да го направим без презерватив?”, продължаваш да се опитваш да съживиш туй, що отдавна съм умъртвил, и аз съм толкова виновен, защото знам, че после ще обвиняваш себе си.
0 Коментара