Защо държим да сме със съвършени тела в един твърде несъвършен свят? Каква е връзката между емоциите, тялото и психичното здраве? Как да се научим да приемаме телата си и техните проблеми без срам, притеснение и страх? Защо да бъдем в телата си е най-хубавото място, на което можем да бъдем? Проектът „Кожа“ на Ирина Атанасова представя поредица от интервюта с мъже и жени за връзката им със собственото им тяло – как и за какво им служи то, как се е променяло отношението им към него през годините и как обществото ни се отнася към човешкото тяло.

Снимка: Веско Николов

Радина Боршош е родена на 31 декември 1997 г. в София. Следва актьорско майсторство в НАТФИЗ в класа на проф. Стефан Данаилов. Започва да се занимава с театър още като ученичка в студията на Малин Кръстев в Младежки театър „Николай Бинев“. Освен в театъра, има и главни роли във филмите „Солвейг“, „Маймуна“, „Привличане“, сериалът на Нова телевизия „Ние, нашите и вашите“.

Защо се съгласи да участваш?

Харесва ми каузата, защото помага на хората да говорят. Най-трудна е първата крачка. Когато съм потискала нещо в себе си, първо споделям на тези, на които вярвам. Доверието е първата крачка. Затова си помислих, че ако повече хора се включат и говорят, това ще помогне на други да направят тази първа крачка. След нея вече е по-лесно.

Как се е променяло отношението ти към тялото ти през годините? Имала ли си моменти на неразбирателство с него – срам, притеснение, недоволство? Как изглежда пътя, по който е минало самочувствието ти до момента?

Никога не съм имала голямо самочувствие. А в ученическите години не бях в групата на „готините”. Всеки изпитва вътрешна уязвимост и неувереност, но мен ме спасява това, че съм общителна. Не мога да стоя като статуя, в разговор веднага премахвам границите.  В тийнейджърските години минах и задължителните тръшкания – слаба ли съм – дебела ли съм, харесват ли ме – защо не ме харесват? От всичко това ме спаси театърът. В 9 клас започнах да посещавам младежка театрална студия и вече нищо друго нямаше значение.

Чувствала ли си се оценявана и отхвърляна/приемана заради начина, по който изглеждаш?

На всеки се е случвало и това много ме дразни. Защото ценим обвивката, лъскавата хартия. Сега сме във времето на голямата подмяна. Ужасно е! Във Фейсбук и Инстаграм има хиляди снимки на съвършени момичета и момчета, а като ги видиш на живо, падаш. Слагат си гърди, коси, нокти, вежди, устни, тази мода ражда уродливост. Всичко това показва, че не приемаме себе си, тялото си, това, което ни е дадено.

Какво те изкарва извън кожата ти и смяташ, че трябва да бъде променено?

Фалшът!  Фалшивите герои, лицемерните отношения, хейтът и завистта ме изкарват извън кожа. Не искам никога да бъда част от това.

Кажи ми три (пет, десет – избери си) неща, които ти помагат да се справяш със себе си и света?

Театърът – защото като се кача на сцената няма значение коя съм, как се казвам и откъде идвам. Сцената е много по-голяма от всички нас, които се катерим по нея.
Проф. Стефан Данаилов – моят учител, имам нужда от неговата опора и съвет, за да центрирам себе си.
Семейството – крепостта, която никога не пада. Каквото и да направя те са зад мен, мислят ме, пазят ме и ме обичат. Моята майка казва, че само обичаното дете става щастлив човек.
Любовта – за мен това е всичко в живота. Всяко нещо по пътя ни е резултат от любов или от липсата й.

Къде се намираш в момента – в конкретен и философски план?

В движение. Всяка нова роля ме занулява и започвам да катеря планината отначало. Адски е мъчително. Понякога тръгвам с огромен страх и несигурност. Седмицата ми е разделена между репетициите в Народен театър на пиесата на Яворов „Когато гръм удари” и снимките за нов български сериал.  Преди да започнем „Когато гръм удари” бях в треска, не можех да се храня, да спя от вълнение и напрежение. Сега, в процеса на работа, всяко нещо, което не успея да направя от първи път ме хвърля в отчаяние, но тук идва невероятната Бина Харалампиева, режисьорът на постановката, която винаги ми хвърля спасително въже и ме изтегля на твърда почва. Стъпвам и отскачам още по-високо.

Цялото интервю четете в Кожа

Facebook Twitter Google+

0 Коментара