Сватбите са създадени основно за доволство на родителите, родата и всички техни приятели. Въоръжете се с търпение и се подгответе за семейна война, ако не искате да празнувате сред потна маса от непознати тетки и румени съседки.
Илюстрации: Иван Газдов
Няма научно обяснение на факта, че повечето сватби все се случват в края на лятото. Чак когато всеки от обкръжаващите ви блокове излъчи по една булка/младоженец в рамките на август и септември, си давате сметка за мазохистичната природа на човека, който вместо да се отдаде на любов, море и тежки сенки, предпочита да натоварва собствената си психика и джоба на ближния с никому ненужни тържества под звуците на Менделсон. Грешка! Тържествата са нужни. Защото всъщност сватбите се правят от и за родителите, роднините, съседите и всички хора, които нямат нищо общо с крехкото щастие на младоженците, готово да се разпадне при получаването на десетата ютия подарък или шестото универсално ренде „Вьорнер“.
Нека започнем оттам – защо, аджеба, сте решили да се венчавате!?
Нямате ли по-приятни занимания? Толкова ли ви е обладала скуката? Или за вас образът на съпругата домакиня, която с едната ръка забърква супички, а с другата пуска водата в тоалетната чиния и в същото време крещи на бебето да млъкне, е сред привлекателните? Както и да е. Явно жегата ви е замаяла главата и сте решили вие и вашият любим да станете поредната клетчица на обществото. Ако вече не мога да ви убедя да не правите грешни стъпки, то поне приемете няколко съвета от препатил човек.
Първо. Когато определите дата за сватба, постарайте се родителите ви да не научат. Кажете им в последния момент. Изненадайте ги. Вземете им парите и бягайте, преди да са се освестили. Не се поддавайте на сантименти, че това е денят, в който трябва да зарадвате мама и тати. Тази мисъл ще вгорчи живота ви. Изключенията са толкова редки, че не си струва да ги споменаваме.
Второ. Така или иначе един ден ще ви се наложи да ги уведомите поне, че сте решили да се жените. Пийнете две успокоителни и изградете стратегия на отказа. Не се предавайте. Вашите ще по-искат веднага да се запознаят с избраника, ако още не са имали честта, а след това и с родителите му. Преговаряйте и се постарайте да извоювате следните неща: без въпроси за родови заболявания, банкови сметки и имената на евентуалните потомци. Впрочем последната тема е най- болезнена. Непременно я прескочете.
Трето. Най-тежката част от цялата церемония е подготовката за нея. С цената на обещанието да кръстите петото си дете на прадядо му Онуфрий, не се съгласявайте да поканите за кум съученик на баща ви, „с много добри връзки и положение в обществото“. Запомнете, вие се жените, значи вие ще си изберете роклята, обувките, църквата, ресторанта и – идва денят за отплата за всяка филия с мед, която са ви блъскали в устата в детските ви години – вие ще изберете гостите на своя ден.
Никакви квоти за родители.
В противен случай има опасност, когато се венчавате, около вас да щъкат мили тетки от родното място на свекървата и състуденти на румената съседка на братовчед ви по бащина линия. Дори ако целият масраф се поеме от гордите родители, бъдете сигурни, че ще се загубите в потната тълпа и ще мечтаете да стане чудо и вместо тези непознати лица да присъстват на вашата сватба, вие да присъствате на тяхното масово погребение. В най-тежкия случай родителите на бъдещия ви съпруг може да са с много силни селски корени и поради това мечтата на живота им да бъде да оженят чадото си на площада под съпровод на местния духов оркестър над врящи казани с курбан. Това вече говори за непреодолими различия и трябва да сте го предвидили отрано. В този специфичен случай е по- добре да живеете заедно извън закона, освен ако не сте решили да затворите очи и
да метнете един сватбарски кючек в селската кръчма.
Нужният компромис винаги е някъде по средата. След абсолютния отказ можете да предложите лека вечеринка с родата и бурен купон с приятели в два отделни дни. Не се поддавайте на поройната практика бъдещата ви свекърва да ви избира булченска рокля, а свекърът да поръчва диджей. Горко ще съжалявате. Разбира се, задължително е да се разтоварите от някои задачи и най-удобно е да ги прехвърлите върху любезните роднини, които тези дни са дори под леглото ви. Без обаче да им давате повече свобода.
Много е важен строгият контрол. Големите конфузии се получават в самия сватбен ден. Именно онези, които са най-непознати за повечето на тържеството, крещят най-много, винаги се напиват и се опитват да нацелуват булката. Имах един приятел, на когото му писна да му викат „Горчиво“, когато стана законен съпруг, и започна да подхвърля малки пакетчета захар на любителите сеирджии.
Истинското разочарование идва накрая,
във вечерта след съдбоносния ден, когато установите, че сте получили от сърце пет миксера, три тостера, още толкова стенни часовника и огромен персийски килим, който въобще не се връзва с мечтания от вас интериор. Да не забравяме хавлиените кърпи, чаршафите на жирафчета и безброй ненужни сервизи, но само за кафе. Може да ви звучи неприлично, но на Запад отдавна са открили топлата вода. Пуска двойката един списък с нещата, които са й нужни, и всеки от гостите подчертава предмета, който ще купи. Така всички са доволни и няма неприятни изненади. Ако не ви е страх от еснафски подмятания, направете го. И ако след всичко това още ви се жени, моля! Само помнете, че родата дебне!
0 Коментара