Моята баба не вярваше в Магията. Тя вярваше в Партията.
Дъщеря на ятак, многократно поемал риска да носи в гората храна на партизаните, тя беше научена, че Бог и Магия не съществуват.
Но моята баба правеше магии. Без самата тя да го осъзнава. Всяка лятна вечер под керемидената стряха на нейната скована от дъски лятна кухня тя разпалваше огъня в старата дървена печка и слагаше отгоре очукан черен тиган. Пържеше картофи, вареше царевица, печеше криви чушки от градината, месеше хляб. И ни разказваше приказки. А ние, децата, седяхме скупчени около нея и жадно попивахме всяка дума, гарнирана с ароматни пърленки и хрупкави картофи, с кочани прясна царевица, с още топъл, току-що откъснат от градината домат!
Слушахме за Правдата и Кривдата, за Неволята, за Златка Златното момиче, за баба, когато е била малка, за сестра й, която е отишла да работи в едно далечно село на Дунава и се оженила там. Слушахме тези истории, топяхме залъци в паницата с печени чушки, а наоколо припяваха щурци. Наоколо ухаеше на прясно окосена трева. Високо горе небето проблясваше с хиляди звезди и тънкият остър сърп на луната се извиваше над старата топола.
И без да го знае,
моята баба беше магьосница,
която чрез сготвената от нея храна променяше химията на телата ни, а с думите си хранеше душите ни, даваше ни идентичност, принадлежност, история. Правеше ни хора.
Баба ми със своето просто гимназиално образование не разбираше магията на храната, макар че я практикуваше. Не я разбираха и моите професори от Института по нутриционистика в Канада, които ме учеха за съставните части и свойствата на храната, за химичните процеси в тялото, за макро- и микронютриентите, за молекулите, за микробиома, но никога за магията.
А магията винаги е била част от храната. Още от древни времена, когато предците ни са се научили да владеят стихиите на 4-те елемента – водата, въздуха, огъня и земята, и да ги трансформират в питателна храна през Средновековието, когато храната е била в състояние да възпламени и потуши революции, до днес, когато храната често се оказва свързващо или разделящо звено между хората.
През последните години като автор на кулинарен сайт и книги станах свидетел на
много разделения, свързани с храната.
Хората се делят на ядящи и неядящи животински продукти, на ядящи и неядящи глутен/млечни/соя и т.н., на пазещи и непазещи диети, на вегани, палео, кето и какво ли още не! Все безсмислени разделения, ако питате мен, защото при истинската храна вредно може да бъде само количеството. Затова и единственото разумно разделение по отношение на храната е на истинска, идваща от природата, и на мъртва, индустриално преработена, пакетирана храна, която не биха разпознали нито предците ни, нито клетките ни.
Но не на разделението през храната искам да посветя този текст, а на обединението. На една невероятна магия, която наблюдавах и в която участвах през последните две години. Магията на храната да обедини стотици хора с различни професии и социален статус, но с обща кауза и да ги мотивира да работят заедно, доброволно и всеотдайно за тази кауза!
Всичко започна преди две години в едно малко софийско кафе, в което на масата седяхме 3 майки, пиехме капучино и си говорихме какво можем да направим, за да може нашите деца да бъдат част от
поколение деца, което се храни по-здравословно,
по-устойчиво и с по-малко пакетирани храни и захарни изделия.
Защо изобщо това беше важно за нас? Защото бяхме избрали да родим и отгледаме децата си в България. Защото виждахме и още виждаме децата си като бъдещето на България. Но това бъдеще е на едно от водещите места в Европа по детско затлъстяване. Това бъдеще няма знания и култура на хранене, няма добри примери, няма филтри пред леещата се отвсякъде реклама на вредни храни. Защото ако нещо в хранителните навици и култура на българските деца не се промени, те ще се превърнат във възрастни, изложени на риск от диабет, сърдечносъдови и редица други социално значими заболявания. Защото това ще срине здравната, социално-осигурителната и всяка друга система в България. Защо е нужна ПРОМЯНА, а промяна се прави от хората!
Знаехме, че 3-ма души, 3 майки, не са в състояние да променят нещата. Но дали 300 биха могли? А 3000? А 30 000? Тогава имахме шанс. Трябваше само да намерим тези хора!
Затова създадохме фондация „За храната“. Станахме представител на глобалното движение Food Revolution, което по онова време функционираше международно (в момента само в Англия). Събрахме стотици доброволци от цялата страна. Организирахме българския Ден на революцията в храненето две поредни години и показахме на няколко хиляди български деца
колко вкусна може да бъде полезната храна.
Привлякохме вниманието на институциите, на обществото, на медиите. Направихме го без пари, без опит, без чужда подкрепа. Направихме го на мускули, на вяра, на магия. Магията на храната и вярата ни, че българските деца заслужават най-доброто.
И тогава се случи още по-голямата магия! През 2018 година „За храната“ беше финалист в конкурса за социални предприемачи ПРОМЯНАТА, организиран от Reach for Change Bulgaria, част от международната мрежа на шведската фондация Reach for Change, която има представителства в 15 държави от Европа, Азия и Африка.
Мисията на фондацията е да открие изключителни социални предприемачи и да им помогне да развият иновации, които да подобряват живота на децата и младежите в голям мащаб.
В продължение на месеци представители на „За храната“ участваха в Академията за социални предприемачи на Reach for Change – интензивна практично-ориентирана програма за проекти в сферата на социалното предприемачество. С помощта на менторите от Академията си поставихме следните цели за 2019 г.:
- Поне 15% от българските родители да осъзнаят ползите от правилното хранене и да предлагат на своите деца здравословна храна. За да постигнем това, ще създадем дигитален ресурсен център, който ще предлага полезни съвети и информация, свързани със здравословното хранене на децата, разработени с помощта на медицински експерти и педагози.
- Да включим над 5000 деца от цялата страна в националната кампания „Ден на революцията в храненето“ и да им покажем ползите на здравословната храна чрез забавни кулинарни работилнички и интерактивни презентации.
- Да убедим поне 30 ресторанта и заведения за хранене в страната да предлагат здравословни детски менюта, вместо пържени пилешки хапки и пържени картофи като част от инициативата на клуб „За храната“.
- Да водим обществения диалог във връзка с безплатните закуски в училищата. В момента безплатните училищни закуски са под формата на тесто или пакетирани храни с високо съдържание на захар. Искаме да променим това и фондация„За храната“ ще се бори тези закуски да са разнообразни и пълноценни, като включват 2 пъти плодове, веднъж пълнозърнест сандвич, веднъж кисело мляко по БДС.
- Училищните лавки да предлагат само здравословни храни. За съжаление в момента масово в тях се предлагат т. нар. „боклучави храни“ в разрез със съществуващите нормативни разпоредби и наредби.
Какъв би бил ефектът от изпълнението на тези цели?
Изчислихме, че с всички поставени цели фондация „За храната“ може да достигне до около 65 000 деца. Това е населението на един средно голям град в България, например Велико Търново, или броят на новородените деца в България за една година. Ако в резултат на постигането им, всяко дете боледува само веднъж по-малко в годината, то това означава повече работни дни през годината за майките и съответно облекчена здравноосигурителна система и повишена работоспособност.
Само преди 2 години подобен мащаб би изглеждал невъзможен! Днес е реалност, възможност, бъдеще. Бъдеще, което заедно можем да сътворим за децата си. Промяна, която да осъществим заедно. Магия, която да сътворим!
Ако искате да бъдете част от всичко това, от магията, от промяната, от бъдещето на децата ни, подкрепете ни, като гласувате за фондация „За храната“ в конкурса на ПРОМЯНАТА. Победата в конкурса ще ни позволи значително по-лесно да осъществим целите си за годината и да продължим напред. Повече информация вижте на сайта ни www.zahranata.org. Всеки глас е важен. Вашият може да бъде решаващ!
Моята баба не вярваше в магии. Тя просто ги правеше. Аз вярвам. И ги правя. А вие?
0 Коментара