снимки Личен архив

Интригуващо интелигентен. Винаги елегантен. Много симпатичен. Току-що навърши 33. Но, дами, приберете ноктите – Николай Луканов е безумно влюбен в жена си още от деня, когато са се видели за първи път по време на кандидат-студентските изпити в НАТФИЗ. А до избора на актьорската специалност се стига закономерно, след като още невръстен Ники е бил заведен за ръчичка от мама и тате в детската театрална школа в родната му Враца. И тази първа сцена става пространството, в което той намира другата си голяма любов – театъра. 

Ти не си актьорско чедо. Защо реши, че искаш да бъдеш актьор?

В моето семейство никой не е свързан с изкуството, единствено дядо ми е свирил на китара. Винаги съм искал да се преобразявам, още като малък слагах завески вкъщи, преобличах се, изнасях представления, а когато попаднах в театър „Пионер”, намерих своето място. Това беше наистина страхотна школа – ръководители ни бяха Георги Горанов, а когато той почина, продължи да ни ръководи неговата дъщеря Дария Горанова. Много деца от този театър днес са мои колеги – професионални актьори. След училище не кандидатствах веднага в НАТФИЗ, а в Софийския университет – журналистика. Защото много се впечатлявах от водещите на новините, винаги съм обичал да гледам новини и до днес продължавам. Не ме приеха журналистика, а „социални дейности” и цяла една година учих това. После кандидатствах в НАТФИЗ и професор Гюрова ме прие в нейния клас.

На какво те научи Академията?

В Академията освен на дисциплина, която реално те подготвя за това, което предстои да ти се случи в професионален театър, се научих и на друго – да уважавам колегите си, да ги изслушвам, защото, когато играеш на сцената, трябва да си абсолютно наясно с това, което иска да ти каже партньорът отсреща, да знаеш и неговата линия, за да проведеш своята, за да стане едно надграждане, да се случи магията на театъра. Казват, че Академията е един вид инкубатор за актьорите, че няма нищо общо с реалността. Но не мисля така, защото Академията изгражда и подготвя актьора така, че после да може да се впусне директно в дълбокото.

Магията на театъра – ти как би я описал, как я усещаш?

Ако до такава степен си успял да се превъплътиш в кожата на героя, който играеш, има едни десет секунди, когато не стъпваш на земята, а просто се издигаш и летиш. За мен това е магията на театъра! Ако успееш да промениш един-двама зрители в театъра, да преобърнеш тяхното мислене – значи магията на театъра е жива. Щом си успял да ги омагьосаш, да ги извадиш от всекидневните проблеми – значи твоята работа като актьор е свършена.

Ти си част от трупата на Младежки театър „Николай Бинев”. Какво в повече изисква от актьора широкият репертоарен диапазон тук?

Постъпих в Младежкия театър през 2003 година. Чувствам се много добре тук. Особеното е, че играем много детски спектакли – а детската публика е изключителна! Децата наистина са много специални! За децата няма никакви бариери. В „Спящата красавица”, в „Карлсон”, „Пепеляшка” – във всички детски представления даваме абсолютна свобода на полета на тяхната фантазия.

Случвало ли се е да не си харесаш ролята, която ти е разпределена?

Разбира се, че ми се е случвало. И тогава си казвам: „Е, не можеше ли да изиграя не тази, а другата!”. Но след това, когато седна и започна да мисля по-детайлно върху образа, винаги откривам красотата на тази роля, намирам с какво мога да обогатя и да допринеса за персонажа, който трябва да изиграя. При нас, актьорите, някак си е по-лесно да видиш образа и ролята на другия, а е по-трудно да се издигнеш и да наблюдаваш отгоре своя герой.

Цялото интервю четете в новия брой на „Жената днес”

Facebook Twitter Google+

0 Коментара