Независимо дали книгата на Е Л Джеймс и направеният по нея филм ни харесват или не, те повдигнаха много въпроси за начина, по който ние, жените, възприемаме себе си, телата си, правото да получаваме и да изпитваме удоволствие, чувството на срам и вина.
Няма територия, на която парещите чувства на срам и вина да са толкова ярко изразени, както сферата на женската сексуалност и храненето – две сфери, които опасно преливат една в друга. Защото когато сексуалността е потисната, апетитът се изостря; когато липсва физическо удоволствие, търсим удоволствие в храната; когато тялото не синтезира ендрофини, правят го фабриките за захарни изделия; когато не получаваме оргазми, шоколадът става оргазъм!
Често пъти жените, които спазват диета, за да отслабнат, го правят, защото не харесват и не приемат тялото си. Нещо повече, срамуват се от него. Чувстват се виновни, че нямат перфектните мерки, че не тежат само 50 килограма и не изглеждат като модел от лъскаво списание.
Изследователят и писател Бренé Браун споделя, че сред всички източници на стрес, насочени към жените, тревогите им за външния вид и фигурата са най-големият причинител на срам и неудобство. Срамът от собственото тяло държи милиони жени зад невидима преграда, отвъд която е истинският живот. Този срам засенчва автентичната им същност, пречи им да заявят своите таланти и всички уникални неща, които могат да покажат на света. Срамът от тялото лишава жените от толкова прекрасни неща в живота. Пречи им да приемат и да се зарадват един искрен комплимент; да се насладят на една чувствена прегръдка; да се отпуснат и да пеят, скачат и танцуват без мисълта „Какво ще кажат или ще си помислят другите?“
Непрекъснато срещам жени, които вярват, че е необходимо да имат перфектното тяло, за да бъдат щастливи. Че трябва да отслабнат, за да срещнат идеалния партньор, да получат мечтаната работа, да си купят онези секси прилепнали дънки от витрината на мола. Хиляди жени живеят с илюзията, че от щастието ги делят няколко излишни килограма и само ако ги свалят, всичко в живота им ще се подреди. Но тук и сега изпитват неудобство и срам от тялото си; вина, че то е такова, каквото е. И търсят утеха и временно бягство в кутия с шоколадов сладолед, само за да се почувстват след това още по-виновни и да изпитват още по-силно чувство на срам.
Къде са корените на срама?
На колко от вас в най-ранното детство им казваха, че да докосват интимните си части е срамно и мръсно? Колко от вас израснаха с идеята, че да се галиш и да изпитваш удоволствие е лошо и непозволено? Колко от вас все още са убедени, че мастурбацията е грешна и порочна?
Повечето от нас са израснали в сексофобно общество. Общество, което или не говореше за секс, или говореше негативно за секса. Онова, което чувах в ранните си тийнейджърски години, беше, че е важно да се изуча, да завърша, а после да мисля за мъже и деца. Думата „секс” дори не се споменаваше. Това беше нещо тъмно, неназовано и потайно, придружаващо брака.
Когато в гимназията усетих своята напъпваща женственост, наедряващи гърди и закръглени извивки на таза, ги скрих зад широки дънки и торбести пуловери, защото се страхувах да изглеждам женствено. Защото момичетата в класа ми, които изглеждаха по този начин, бяха с лоша репутация и нисък успех. А за мен беше важно да бъда добро момиче?
Проблемът е, че добрите момичета чакат добрия принц, който да ги събуди с нежна целувка, а истинските момичета копнеят за много повече от целувка. В този смисъл добри момичета няма! А истинските момичета, които потискат желанията си за докосване, близост и интимно удоволствие, се превръщат в жени, неуверени в своята женственост, уплашени от своята сексуалност, изпитващи срам и неприемане на тялото си.
Секси vs. сексуална
Няколко години напред и вече в новото хилядолетие нещата са доста различни, но това не означава непременно по-добри. За секса се говори открито, а да си „секси”, става новото обществено мерило за красота. Телевизии, списания, билбордове и всякакви реклами ни бомбардират с образа на невъзможно красиви и „секси” модели и убеждават жените, че е необходимо да изглеждат по този начин, за да са красиви и щастливи.
За да бъдеш „секси”, трябва да си слаба, руса, перфектно епилирана, фризирана, лакирана, гримирана. И този медийно-обществен натиск върху жените да се вкарат в шаблона на „секси” външността е новият удар срещу женската сексуалност. Защото вместо да се докосне до своята автентична женственост, да бъде себе си, да се наслаждава на тялото си, да изпитва удоволствие от него и чрез него, модерната жена се стреми да моделира тялото си, така че то да отговоря на изкуствените норми за привлекателност.
Спомням си как в началото на новия век, малко след като бях навършила 20 и все още облечена в дънки и безформени пуловери, се чувствах безкрайно объркана и не-секси. Не харесвах тялото си, бях разколебана в своята женственост, бях като грозно патенце сред лъскавите момичета с прилепнали маркови рокли, от които надничат силиконови гърди с изкуствен бронзов тен. Вярвах, че не заслужавам внимание, че никой няма да ме забележи или хареса, защото не съм „секси”.
Бяха ми необходими години на развитие и себепознание, на преодоляване на ограничаващи вярвания и модели, за да приема и обикна себе си. По този път на развитие срещнах великолепни учители и партньори, които ми помогнаха да преоткрия красотата на собственото си тяло, да разгърна сексуалността си, да повярвам в правото си да искам и да получавам удоволствие, да се превърна в лебед.
Много жени обаче все още живеят с перушината на патенцето и се срамуват от телата си. Нещо повече, убедени са, че ако не са срещнали идеалния партньор или не са получили достатъчно внимание, удоволствие, удовлетворение от този партньор, то вината е изцяло тяхна.
Защото днешното общество активно стимулира жената да бъде активната половинка в една двойка. Женските списания и интернет портали учат жените как да се харесат на мъжа, да го съблазнят с вечеря, да го предразположат с масаж, да го накарат да изпита удоволствие с перфектната орална любов и за финал да го възнаградят със собствения си множествен оргазъм. И никой не казва, че въпросният оргазъм трудно ще се случи, ако мъжът до тях е пасивен.
А жената отново потъва в чувството за вина и срам, ако няма идеалното тяло и не успее да привлече мъжа-любовник, или ако не съумее да бъде перфектната любовница на този не толкова перфектен мъж-любовник. Объркана, незадоволена, лишена от правото на физическо удоволствие, жената с име Аз-не-съм-достатъчно-секси се обръща отново към храната, за да потърси сигурно убежище и временно щастие. Когато не си даваш правото да се радваш на тялото си, да го приемаш такова, каквото е, да изпитваш оргазми и да разлистваш своята сексуалност, тогава шоколадът се превръща в оргазъм. При това множествен – с всяко следващо парче; при това безотказен – винаги достижим.
Но когато след поредното блокче шоколад се погледнеш в огледалото и видиш там излишните килограми, чувството на срам и вина отново те заливат и ти потъваш още по-дълбоко в сивите плаващи пясъци на неудовлетвореността и неудобството от собственото тяло.
Докога ще се срамувате, момичета?
Докога ще потискате сексуалността си и ще се стараете да изглеждате „секси”? Докога ще се опитвате да променяте телата си, вместо да ги приемете такива, каквито са?
Женското желание е красиво и ранимо цвете. Отдайте му се! Мислете за собственото си удоволствие и как да го изживеете. Прекарваме на тази земя толкова малко време и губим толкова много от него, защото не сме в хармония и не приемаме телата си, техния вид, техните нужди и желания. За да промените всичко това, е важно да промените представата за себе си!
Ти си много красива жена! Такава, каквато си точно в този момент! Прегърни се, погали се, кажи си: „Обичам те!”. И не, не си купувай този шоколад, купи си вибратор! Дай си право да изпитваш удоволствие, да получаваш оргазми, да се чувстваш красива и щастлива. Забрави за вината, срама и измамното лепкаво удоволствие, което получаваш от захарта. Започни да си даваш, искаш и получаваш истинско удоволствие!
0 Коментара