То знае как се казва президентът на Америка и колко са планетите от Слънчевата система още преди да е тръгнало на училище. Когато е само, танцува или пее в захлас, подражавайки на любимия си рок идол.

Но същото това дете е срамежливкото, който си кротува, докато другите лудуват в детската градина или в клас. Или се стъписва от срам при среща с непознати. От вас зависи дали вашето дете ще си остане аутсайдер в общуването. Вижте съветите на Нели Йосифова, педагог и логопед-дефектолог, как да превърнете притеснителния мълчаливец в лидер.

pry-1332305_960_720

Детето трябва да започне да общува с други хора, извън най-близкото си обкръжение, още щом навърши година. Неговият път към обществото започва от закачките и игрите с връстници. Погрижете се не само по-често да каните приятелчетата му вкъщи, но и да обогатявате арсенала му от игри. В неговия кът лека-полека трябва да се появят лото, домино, пъзели, “Не се сърди, човече”, т.е. всичко, което развива детската съобразителност, мисленето и въображението или в което има състезателен елемент. Чрез тях то ще развива умения, които ще му придават увереност за изява.

Стимулирайте самостоятелното мислене

и неговата инициативност. Нека свиква да казва и показва собственото „Аз“ – „Аз рисувам“, „Аз пея“. Покажете, че държите на неговите изяви, като определите кът за произведенията му от детската градина или училище – рисунки, картички, мартенички, пана. Събирайте в папка първите му съчинения, първото изрецитирано от него стихотворение. Записвайте песните, които пее. Бъдете внимателни и не подценявайте изявите му, колкото и да са неуспешни.

Оставяйте неприятностите от деня зад входната врата.

Мрачната ви физиономия и тежкото мълчание са достатъчни то да стои цяла вечер замислено в някой ъгъл, измъчвано от въпроса: „Дали мама или татко не се сърдят на мен?“ Това е първата крачка към създаване на траен модел на поведение, при който вашето дете винаги ще предпочита да се затвори в себе си, когато се сблъска с нечие лошо настроение, вместо да попита: „Обидих ли те с нещо?“

Ако то се притеснява при среща с непознати, не допускайте грешката да го насилвате със заповеди: „Хайде де, кажи кой си и как се казваш! Поздрави чичкото или леличката!“ Само ще задълбочите проблема, ако коментирате поведението му с изрази от рода на: „Защо се държиш невъзпитано?“ или „Не му обръщайте внимание, срамува се!“. Преодолейте неговата стеснителност с такт и внимание. Дръжте го за ръката, за да чувства вашата подкрепа, да усеща как с този жест му казвате: „Спокойно! Тук съм, отпусни се“. Въвеждайте го постепенно в разговора като му представите човека, с когото разговаряте. След това представете и детето си, като подчертаете някое от качествата или способностите му, на които то държи – например “това е синът ми, той е само на пет години, а вече рисува страхотни коли”. Оттук нататък най-вероятно то ентусиазирано ще продължи с описание на любимата си марка автомобил. Оставете го да говори, слушайте го търпеливо и с усмивка, не го пресичайте с фразата: “Да, да, добре, но сега не говорим за това.”

Щадете самочувствието му.

Въздържайте се от чести забележки и наказания, особено пред други хора. Така по-скоро ще провокирате и отключите агресивност, негативизъм и затвореност.

От най-ранна възраст възпитавайте у него отзивчивост и добри обноски. Показвайте му какво значи учтивост, колкото и малко да е то. На година и един-два месеца децата започват да ви подават предмети, които ги впечатляват. Още тогава започнете изразително да им казвате: “Благодаря!” Когато излизате или се прибирате, не хвърляйте поздрави в пространството, а кажете специално на малкия човек: “Довиждане!” и “Здравей!” Изберете и пример за подражание, на който детето има доверие, и деликатно го насочвайте да го следва – например не пропускайте случай тихичко да му кажете: “Виж как батко поздравява, хайде сега подай и ти ръка.”

Не щадете похвали и поощре­ния при изяви, но нека те да са добре премерени, за да може то да изгради правилна преценка за възможностите си.

Бъдете постоянни в изисквани­ята си, поддържайте вече създаде­ни умения и навици у детето. Много е важно да постигнете се­мейна солидарност в изисквания­та към него, а не мама да казва ед­но, татко друго, а баба – нещо съв­сем трето. Така го обърквате и го правите несигурно.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара