Той е сред най-ярките диригенти на своето поколение и безусловен любимец на публиката. Той е артист, който не обича рамки. Музиката за него се дели на хубава и тази, „която не бих дирижирал“, а в творческата му биография щастливо съжителстват симфонични произведения, опери и проекти с няколко от най-добрите музиканти на поп- и роксцената. Той е директор на Софийската филхармония, който започна да сбъдва голямата си мечта – звездите на световната класическа сцена да са редовни солисти на Националния ни оркестър. В юбилейния 90-и сезон ще слушаме суперзвезди като Вадим Репин, Паата Бурчуладзе, Анджела Георгиу, Табеа Цимерман, Шарл Дютоа, Юка-Пека Сарасте, Джошуа Бел, Паул Бадура Скода, Антони Вит.
Найден Тодоров работи по 25 часа в денонощието. Голямата му слабост е киното – всички знаят, колко тежък фен е на „Междузвездни войни“. Малцина обаче знаят, че е брилянтен математик, че обича музеите и архитектурата. И че НЕ за него не е отговор.
Защо точно диригент? Бил си обещаващ тромпетист и пианист.
Винаги съм знаел, че ще бъда диригент. Когато за първи път го заявих, не бях виждал симфоничен оркестър. Бил съм много малък. Още преди да тръгна на училище, се заключвах в хола, пусках грамофона на баба ми и дирижирах. Семейството ми не е музикантско, дори нямахме плочи с класическа музика. Имахме плочи на АББА. Пусках една и си представях, че дирижирам АББА с голям оркестър, какъвто всъщност не бях виждал. По-късно разбрах какво е оркестър, по-късно разбрах какво е диригент. Забавната част е, че в училище постоянно обяснявах, че искам да уча дирижиране, а в средните училища няма такива предмети. Преподавателите ми в музикалното училище в Пловдив не спираха да ми обясняват, че има време за това. В един момент на мен ми писна и заедно с мои съученици направихме оркестър, който аз дирижирах. Не знам как ми се навиха на акъла. Когато видяха това, учителите ми малко се стресираха, защото човек, който не знае какво прави, може да обърка обучението на децата. Тогава една от тях ме заведе в музикалната академия при един от големите преподаватели по дирижиране в Пловдив Иван Димов (диригент, композитоор, директор на филхармонията и преподавател по дирижиране), който да ми обясни, че не става така тази работа. Той ме накара да му издирижирам нещо и в мое присъствие се обърна към нея: „Какъв ти е проблемът? Той знае какво прави!“ Това беше странно, защото аз не бях учил дирижиране, но някои неща явно, че така се получават в живота.
Прилича на дългосрочен план. Вярно ли е твърдението, че постигаш всичко, което постигаш?
Това твърдение е вярно за всички, просто много хора не знаят какво искат. А промените при мен са по-скоро непланирани. Аз съм ги искал, но са се случвали, без да ги планирам. Обикновено в един момент става нещо, за което спешно трябва да взема решение, след което се случва грандиозна промяна в живота ми.
Единственото планирано нещо в живота ми беше заминаването във Виена. Оттам нататък всяка голяма промяна се случва от събития, които не съм планирал и предвиждал. И е трябвало да реагирам на момента. В интерес на истината, животът ми много се отклони от предварително начертания от мен план, но ако трябва да се върна назад, не бих променил нито едно от тези решения.
Не мечтаеш на дребно. Предполагал ли си някога, че ще дирижираш такива големи звезди като Максим Венгеров, Вадим Репин, Сара Чанг?
Помня, че още като малък изпадах в дълбоко възмущение, че някой от големите звезди е починал, преди да работя с него (смее се).
Притесняваш ли се да не ти откажат?
Аз винаги се притеснявм от това, че ще ми откажат. Освен това много хора са ми отказвали. Но ако попиташ, има 50% вероятност да ти откажат, ако не попиташ, тази вероятност е 100% .
Дирижирал ли си артист, който те е изненадал с това, че е по-голяма звезда, отколкото си очаквал?
Двама: Джон Лорд. Разбира се, че знаех кой е, но не предполагах какво е отношението на хората към него. Той беше легенда. И другият случай, за мой срам, е от съвесм скоро – Анастейша. Вероятно това се дължи на факта, че те не са в жанра, в който аз се развивам основно. Когато получих предложението за Анастейша, казах – ОК, свободен съм, ще го поема. Едва когато получих нотите на песните, разбрах, че това са песни, които знам и харесвам. Тогава се усетих за какво иде реч. Тя е много приятен човек. Моят голям стрес от работата ми с нея дойде не от самата нея, а от осъзнаването на факта колко феноменална и перфектна е цялата организация на всичко, свързано с нейната дейност. Това е работа на страшно много хора, всеки от които работи на 100% . Всеки един от екипа знае, че тя е звездата, но без него също няма да се случи нищо. И всеки един от тях прави чудеса в своята сфера. Като виждам това, което остава извън полезрението на публиката, аз без да искам сравнявам с това как се случват нещата у нас в нашата сфера и не се чувствам достатъчно щастлив. Но аз съм човек, който когато види хубаво, почва да работи за това то да се случва по-често. И нямам предвид да дирижирам концерти на Анастейша, а този начин на работа да се случва и там, където аз сега работя.
Как се съчетават две работи – диригент и директор?
По принцип диригент и директор са две крайно различни неща. Диригентът е директор на звуците, директорът е диригент на администрацията. Много са несъвместими и големият спор по света е кое е водещото – творческата личност или администраторът. Не знам кой е правилният отговор. Знам само, че никой не помни директора в Берлинската филхармония по времето на Караян. Същото важи за Бърнстейн и много други.
Нека ти го обясня така: единият е стратег, другият е тактик. Единият казва какво трябва да се случи, другият намира начините то да се случи. Трудно е да си и тактик и стратег. Още повече, обединявайки творческа работа с не по-малко важната, но много по-невидима административна работа.
Когато започнах работа в Русе, сега мога да си изпрося уволнението (смях), много хора ме питаха, откъде знам как да постъпя. 3 са нещата, от които съм се учил: Работата ми в Израел. Там бях близък с административния директор на оркестъра, който ми обясняваше защо е нужно нещо да се случи в конкретни ситуации. Много съм учил и докато работех в Пловдив, от административния директор там. Освен това аз много обичам да играя компютърни игри. Все по-малко време имам за това. Играех стратегически игри. Признавам, че много от решенията, които съм вземал, са били продукт на такова стратегическо мислене. Човек трудно би си представил, че това е приложимо в музикалния свят, но се оказва много печелившо.
Всичко ли си казваш? Приличаш на отворена книга. Кажи ми 3 неща, които не знаем за теб?
Обичам да пиша, обичам да съм във Виена, не, няма да ти кажа защо.
Преди години имах големи терзания дали да не се насоча към физиката.
3 жени, които са важни в живота ти?
Баба ми, която ми формира възгледите. Това, което съм, се дължи основно на нея.
Жена ми – заради нея съм в България. Третата жена през септември става на 12 години и тя коренно промени приоритетите ми.
Предстои много силен сезон на Софийската филхармония. Кои 3 концерта в никакъв случай не бива да пропускаме?
Концертите с Вадим Репин (27 септември), Анджела Георгиу (25 февруари) и Джошуа Бел (1 април). И всички други!
0 Коментара