Налага се да ходя до племето ндебеле в Африка. Тогава ще направя голям шлем от срещи с жени-жирафи! Защото дамите, които смятат за висша форма на красота да деформират шиите си, като прекомерно ги източват нагоре, живеят само на три места в света – на споменатия Черен континент, в Мианмар и в Тайланд.
Какво ги кара да носят на вратовете си до 8 кг метал? Наистина ли шиите се издължават като на чапли и ако мъжът ги хване в изневяра, има право да разреже ринговете и те да починат от мъчително задушаване? Защо смятат деформацията за висша форма на хубост и извисяване до Бога? И как, по дяволите, правят любов с тези букаи на врата? Това са въпросите, които винаги съм искала да им задам, а при посещението си в Чианг Рай имах случай да ги попитам. Всичко си казаха. Е, почти.
Оказа се, че племената падонг в бившата Бирма са кръвни роднини с тези в Тайланд. Просто управлявалата преди години военно демократична хунта (ама че оксиморон) решила насилствено да изтреби вековния обичай на
жените да поставят метални пръстени на шиите си
и част от онези, които държали на традициите, емигрирали в съседен Тайланд.
Първите жени-жирафи видях на брега на езерото Инле в областта Шан в Мианмар. Те слизаха от високото плато, за да припечелят по някой долар от любопитството на редките туристи.
Същото, само че с по-голям размах, върши родата им в северната част на Тайланд. Тамошната версия на „отломка нищожна от винаги страдал народ-мъченик” наистина живее зле. Преселниците нямат паспорти, поради което не се добират до държавно здравеопазване и не могат официално да се хванат на работа. Децата се водят чисти тайландчета, докато родителите висят като дърво без корен. Единственото им препитание са подаянията на туристите, скромната заработка от продадените сувенири, отгледаният в градините край селото зарзават и мръвка от подобни на глигани черни прасета с мръснишки поглед. Хапването на месо не влиза в противоречие с будизма, който изповядват, защото той съществува в миролюбива симбиоза с вярванията в духове и традиционните обреди на племето падонг. Честно казано, доста се притеснявах как ще оглеждаме жените-жирафи в собственото им село сякаш са животинки в зоопарк. Туристът брои 500 бата (около 12-13 евро) и тръгва да обикаля по къщите като коледарче с фотоапарат. Домакините, обаче, така благодушно позираха за снимка и с такова детинско удоволствие ни показваха тъкаческите си умения, че неудобството бързо изтля. Макар и благодушни,
дългошиестите дами са доста свидливи,
когато стане дума за пари. Единственото, за което ни предупредиха, бе да не пазаруваме сувенири на стаден принцип от една и съща падонка, за да има справедлив приход за всички. Подозрението ми, че си плащаме вход за „балкантуристко село” бе подхранено от пълната липса на мъже наоколо. Обяснението, че обработвали ориза, отглеждали биволи и били водачи на работни слонове ми прозвуча доста мъгляво, докато не надникнах в колибите – те наистина живееха там. По стените бяха закачени характерните им бели ризи, върху които връзват тъкани престилки и поли до коляното, на огъня къкреха делвички с нещо вкусно и люто. Окончателно се убедих, че селото не е туристическо менте, когато от училище дотърча малко момиченце с раница на гърба и с първите си метални пръстени на шията. А и успях да издебна за снимка неземно красива девойка, която излизаше от банята само по рингове.
Какво кара една млада жена през XXI век да тъче сама дрехите си и
да изтезава тялото си с общо 15 кг желязо –
освен на вратовете си жените-жирафи нанизват пръстени по ръцете си между лактите и дланите и от коленете до глезена.
Според племенната митология, първоначално жените слагали метални пръстени на шиите си, за да се предпазят от ухапвания на тигри. Тъй като традицията повелява хората от племето падонг да се женят само помежду си (слава Богу, че общо са близо 50 000, та не се стига до израждане), ринговете ограничавали възможността на жените да избягат в съседно село при „друговерци”. По други данни, идеята била богатството да остава в семейството, защото навремето пръстените се правели от злато. Затова и най-дългата шия се смята за символ на състоятелност и благополучие.
Официалната легенда е далеч по-поетична. Жена-дракон се влюбила във вятъра. Когато му казала, че очаква дете, той толкова се зарадвал, че започнал да се върти около нея, докато не родила пашкул, в който бил първият човек от племето падонг. В чест на щастливото кръжене и за да заприличат на прародителката си дракон, жените започнали да удължават шиите си със спираловидни пръстени.
Практичната версия твърди, че така ставали непривлекателни за вражески племена и се спасявали от робство.
С очите си видях, че дребните колкото шепа падонки наистина
„разхубавяват” тялото си с килограми метал
Рентгенови снимки, които могат да се видят и в селището им на 12 км от Чианг Рай, показват, че не толкова вратовете се удължават, колкото гръдният кош се сляга от тежестта.
Между шията и ринговете има известно разстояние и понякога пъхат парцалче вътре, за да не им пари нагорещеният от слънцето метал. Доказано е, че при необходимост спиралите могат да се махат и поставят отново, без това да вреди на здравето. Понякога пръстените се оказват прекалено високи и твърде прилепнали. Те държат главата постоянно повдигната. Така жената губи способността да я обръща и накланя, което води до анатомични изменения.
Първите си пръстени момиченцата получават на пет годинки. Първоначално са широки 1 см и могат да се свалят. После през определен период от време добавят по още няколко. Въпреки металната тежест, никаква къщна работа не им е спестена – носят вода от отдалечен кладенец, тъкат на станове, кърмят деца и не се жалват от съдбата си.
Мълви се, че ако мъжът им ги хване в изневяра, просто
реже пръстените и съпругата умира
от бавно и мъчително задушаване, защото мускулите на шията са атрофирали и не могат да държат главата изправена. С оскъдния си английски те яростно отричаха и май ще излезе, че зловещата история е като за плашене на туристите.
При възрастните жени-жирафи броят рингове може да достигне повече от 20. Поставянето на пръстени престава на 25 години, или когато девойката се омъжи. По същото време скелетът престава да расте. Най-внушителното регистрирано шийно „източване” е наброявало 25 ринга и тежало 8 кг. Най-дългата шия, вписана в рекордите на Гинес, е висока 40 см.
От 2006 г. насам младежко движение буни духовете и убеждава девойките да отхвърлят предразсъдъците и да свалят пръстените от вратовете си. Дори една 40-годишна дама се отказала от тях. В течение на няколко дни изпитвала дискомфорт, но после влязла във форма, а след няколко години шията й възвърнала предишния си вид. Повечето обаче продължават традицията с пълното съзнание, че благодарение на туристите прехраната им е подсигурена.
Разбира се, направили са и нещо като „полу яка” за любопитните туристки, която се закрепва отзад на врата с връвчица. Как да устоя на нездравия гъдел да опитам и аз?!
0 Коментара