Не повдигайте иронично вежди, сякаш сте чули поредния виц за перничани и пернишките голфове. Музеят на минното дело в Перник със сигурност е един от най-неочакваните и любопитни музеи на България. Помещава се не в някаква традиционна сграда със скучни витрини, а в истински рудник – експозицията му е разположена в част от подземна галерия.

pernik

За да го разгледате, ще ви е нужна каска и това също го прави необичаен. Макар задължителната каска за посетителите да е само атракция, понеже мината отдавна не е действаща, а придвижването из нея е напълно обезопасено. Дотолкова, че даже наскоро пернишкият елит спретна модно ревю с много гости в минните галерии на музея – по случай празника на града.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Перник е известен като индустриалното сърце на България и като

Града на черното злато

coal

Това изобщо не е случайно. Тукашните хора, поминъкът им, цялостното развитие на този промишлен град са тясно свързани с минното дело – от 1891 г., когато е приет законът за мините и е открит първият рудник на „Държавна мина Перник“. Там, в местността Кулата, са построени и първите минни сгради. Постепенно центърът на селището се премества от квартал „Вароша“.

Първата копка на първата българска мина – „Старите рудници”, където сега се помещава музеят, е направена през 1891 г. Рудникът е действащ до 1966 г., когато залежите му от кафяви въглища са изчерпани и е затворен. След около 20 години е превърнат в музей. Идеята за създаването му идва на дневен ред, след като пернишки миньори посещават Музея за добив на каменна сол в полския град Величка и Петербургския минен музей.

8

Така през август 1986 г. в Перник отваря врати Музеят по минно дело. Този минен музей е

единствен по рода си на Балканите.

Подобни експозиции има само на още 4 места в Европа – в Белгия, Германия, Полша и Русия. Нашенският обект по нищо не им отстъпва и е наистина изключително интересно място, което неслучайно от 2013 г. е част от 100-те национални туристически обекта.

11

И така, ако вече сте наденали каската, потръпнали сте от студа дълбоко под земята – температурата е малко над нулата! – и ви е замирисало на прах и плесен, чака ви незабравима разходка из галериите на старата мина, дълги 630 метра. Из дългите коридори са разположени в ниши около 30 експозиции, които следват в хронологичен ред развитието на минното дело в цяла България. Като се почне от пресъздаването на най-старите методи за въгледобив и се стигне до съвременните машини и методи за укрепване на галериите.

24

В началото се минава през тунел, укрепен с тухли и дървени подпори – така, както е било в миналото. Първоначално и в България, и по света въглищата са се копаели и изнасяли изцяло на ръка – с ръчни колички и други ръчни съоръжения.

pernik-2След 1896 г. във въгледобива започват да се използват коне. Тъй че на един от завоите ще се сблъскате дори с кон в естествените му размери. Когато почнали да използват коне за превоза на изкопаната руда,

в мините е имало цели конюшни,

а животните от тях никога не напускали обиталището си под земята.

По цялото протежение на галериите могат да се видят различни съоръжения за укрепване и осветление. Представена е и експозиция на ползваната транспортна техника (освен коне): различни видове локомотиви и пътнически вагонетки показват прогреса в минната индустрия след 1896 г. Част от инвентара е и първият локомотив, вкаран в експлоатация в Мини Перник – Siemens от 1925 г.

16

Посетителите могат да се докоснат и до автентични миньорски инструменти. В експозициите на музея са показани аксесоари и екипировка, минни телефони и апарати за комуникация, предпазни средства, самоспасители и др.

Когато дървените подпори за укрепване на галериите в процеса на развитието на рудодобива били „пенсионирани” и заменени с метални, наложило се Перник да започне да произвежда новите сплави и конструкции. Така Перник се превърнал не само в град на мините и миньорите, но и на тежката промишленост. Това белязало силуета не само на града, но и по-особения манталитет на хората му, свикнали с „черната” работа в мините и заводите.

В преддверието на всяка мина

задължително имало кът с икона –

за да й се помолят работниците на влизане да няма инциденти и затрупвания, да се завърнат от смяна невредими. Българският светец Иван Рилски е небесният покровител на миньорите. Легендата разказва, че св. Иван Рилски се явявил в съня на един човек, посочил му мястото и му казал: „Там започнете да копаете и ще откриете черно злато”. Години по-късно група миньори били затрупани при срутване на земни пластове. В момента, когато вече се били отчаяли и очаквали смъртта, се появил мъж, целият в бяло. Носел в ръката си светилник. Благодарение на водачеството му те успели да намерят проход и да излязат навън. Човекът, който сънувал „черното злато”, казал: „Аз го познах. Това е св. Иван Рилски, който дойде да ни спаси”. Оттогава миньорите вярват, че светията е техният покровител на небето. В някои рудници е имало цели подземни параклиси. А от март 2012 г. в Подземния минен музей е поставен иконостас на св. Иван Рилски.

mm10

До входа на подземния музей е запазено вкаменено дърво на повече от 5 млн. години. Наричат го „дървото на щастието“. На влизане в мината миньорите го докосвали за късмет. В музея се влиза с екскурзовод след предварителна заявка и при наличието на група между 5 и 20 души. Беседата и обиколката на Музея по минно дело продължава около 40 минути. Температурата в галерията е почти еднаква през цялата година, затова, ако посещавате музея през лятото,

непременно носете топла връхна дреха със себе си.

Минната дирекция – сградата, в която се е помещавало управлението на мината, е забележителен архитектурен паметник, който съхранява произведения на изкуството и е символ на града. В партерната й част е представена музейна експозиция, проследяваща развитието на минното дело в различните му периоди, както и геоложката история и разнообразие на пернишкия край.

В непосредствена близост до минния музей е и Историческият музей на Перник. Там се съхраняват над 50 000 експоната, сред които артефакти, открити при разкопки на средновековната крепост Кракра край Перник. В музея ще видите още праисторическа керамика, колекция от ценни икони и етнографска сбирка. Наскоро бе изложен фосил на риба отпреди 35 млн. години, намерен при строежа на автомагистрала „Люлин”.

Повече информация за туристически и културни обекти (крепост Кракра, Земенски манастир, тракийско светилище и др.), както и за събитията (Международен фестивал на маскарадните игри) в Перник и околностите, туристите могат да получат от Културно-информационния център. Там предлагат и организирани посещения до различни обекти в града.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара