Преди да почине баба ми, нямах никаква представа какво е да изгубиш човек, когото си обичал и с когото си бил много близък. Потънах в дълбока скръб, последвана от депресия и нсспособност да повярвам в случилото се. Трудно ми беше да работя и да общувам с хората. Някои от приятелите ми разбираха какво ми е, други – не. Скоро установих, че разликата между двете груш се дължеше на нещо съвсем простичко – първите бяха наясно с чувството на непоносима загуба на любим човек, за другите то беше непонятно. Първите разбираха болката ми, както и желанието ми за усамотение, без да се налага да се грижат за мен. Сълзите и меланхолията ми не ги караха да се чувстват неудобно, защото и те бяха плакали. Ето това се нарича състрадание.
Състраданието означава да разбираш болката на другия и да сьпреживяваш. За да се научи човек на състрадание, е необходим кураж – кураж да се изправиш очи в очи със страданието както в теб самия, така и в другия. Но ползите си заслужават, защото състраданието е могъщо средство за изцеление, прошка и служба на останалите. То е позволило на Далай Лама да прости на китайците, прогонили го от родната му земя, и пак то дава сили на майката, изгубила син, да прости на неговите убийци.
Първата стъпка към изпълването с неподправена обич и топлота към друг човек, дори когато се чувстваме дълбоко наранени е да се заредим със същото чувство към самите себе си.
За да се научим да изпитваме състрадание към самите себе си, се изисква търпение, сила и любопитство.
Когато си позволим да задържим дадена емоция в душата си твърде дълго, дори и най-безчувствените сред нас може да се окажат пронизани право в сърцето. Точно там обаче се намира състраданието. Как се отнасяте към себе си, когато сте наясно, че сте допуснали грешка? Наказвате ли се за нея? Подлагате ли се на самокритика? Или слагате ръка на сърцето си и казвате: „Всичко е наред, мила моя! Да забърка голяма каша, вярно е. Но не си го направила нарочно. Затова ти прощавам. Просто си вземи поука от случилото се и продължи напред“.
Ако се научим да приемаме собствените си неудобства и болки, ще успеем да направим това и за другите, без да се опитваме да ги поправяме или да разрешаваме проблемите им. Всеки човек може да съчувства. Но за да го прави, трябва да започне от себе си. Като типично женско качество, състраданието е дълбоко вкоренено у всяка от нас, в сърцата и душите ни, затова можем да го раздаваме безгранично на другите.
Последният етап от състраданието е действието. Предоставяме пространство за дишане както на себе си, така и на другите, а след това действаме, водени от повика на сърцето. Това е позволило на Махатма Ганди да поведе своята родина към свободата чрез методите на ненасилие. И точно това ви е накарало да грабнете тази книга, за да промените нещо в своя живот.
Тук ви предлагам една медитация за състрадание:
- Седнете удобно. Затворете очи. Насочете вниманието си към дишането. Отпуснете се в неговия ритъм и го усетете в цялото си тяло.
- Представете си, че в средата на гърдите ви има голям, отворен прозорец — с големи стъкла, с щори, какъвто ви харесва. Погледнете какво има от другата му страна – необятното, безгранично пространство на вашето сърце, а отсреща – безкрайното синьо небе.
- При вдишване визуализирайте как всичките ви чувства, мисли и усещания навлизат през този прозорец. Поканете ги с открито сърце. Насладете се на топлината в този момент.
- Докато издишвате, насочете всичко това през прозореца към откритото пространство, без никакви пречки.
- Продължете по този начин още около пет мииути или дотогава, докато ви е удобно. Всичко е добре дошло да влиза и да излиза през този прозорец. Не се съпротивлявайте на нищо, не го отблъсквайте, не се вкопчвайте в нищо. Докато позволявате на този поток да влиза и да излиза от вас;, не забравяйте да се задържате в своя център и да бъдете заземени. Може да приключите и дотук, но може да продължите, като адаптирате тази практика по отношение на конкретен човек, който в момента се нуждае от вашето състрадание. При вдишване приемете преживяването на този човек дълбоко в сърцето си, при издишване му изпратете светлина, любов и пространство да бъде такъв, какъвто желае.
- В края на този процес се върнете за минута-две към медитацията за състрадание. После сложете ръка на сърцето си и посветете ползите от тази своя медитация за благото на всички създания. Поклонете се на сърцето си и внимателно, с пълно присъствие в мига се върнете в своето всекидневие.
Съвет: В мигове, когато животът ви изправя пред поредното предизвикателство и трудности, бихте могли да насочите състрадание към самите себе си и през деня, като поставите ръка на сърцето си, затворите очи и си поемете няколко глътки въздух, изпълвайки се с обич към самите вас. Дори може да си кажете (шепнешком или наум); „Всичко е наред! Обичам те! С теб съм!“.
Откъс от книгата на Сара Авънт Стоувър „Чуй своето тяло“.
0 Коментара