Майка агресорка

Тя не спи, тя будува, тя е страшилището за всеки, който е поспял да се доближи до свидната й рожба. Това е майката, която смята, че нейният син или дъщеря остават лична собственост до края на дните й. Тежко ви, ако а ваша. Дваж по-тежко ща ви бъ­де ако трябва да се преборите с подобна жена, за да бъдете с любимия. Но все пак и срещу такива жени има лек. Важното е да напипате техните слаби места.

Моята съседка Наталия имаше рожден ден. Навършваше 23 години. Обяви, че ще покани приятели вкъщи. Покани и мен. Събраха се няколко възпитани и приятни млади хора, пуснаха музика, сипаха си уиски. Точно тогава, като прелюдия към симфония на Бетовен, с тежки стъпки, присвити очи и изкуствена усмивка на лицето се появи Тя – Майката. Животът в стаята секна в очакване на бурята. Майката на Наталия изсъска „Добре дошли“ с тон, който предполага, че никой не би трябвало и да си помисля да се чувства добре дошъл. После огледа с критичния поглед на жури от конкурс за красота събралите се гости, изучи количеството питиета в чашите им, изпепели с очи музикалната уредба и замени очакваното „Честит рожден ден, миличка“ към дъщеря си с неочаквания поздрав: „И ако изцапате килима, ти ще го переш“. После майката се врътна и излезе от стаята, имитирайки триумфиращата походка на Александър Македонски, който току-що е завоювал Елада.

За тези, които са пропуснали началото, повтарям че съседката ми Наталия е на 23 години. Момичето съвсем скоро завършва консерваторията и вероятно я чака бляскава кариера на оперна певица. Още по-вероятно е да завоюва големите европейски сцени а най-вероятно – тя ще хукне през глава натам, само и само да бъде далеч от Нея.

Как нежната Маман става свирепа?

Ето това е въпросът. Защото, ако намерим произхода на заболяването, 100% ще открием и лек за него. Всъщност причините майката да се превърне в страшилище са много.

Тя може да има отвратителен брак със съпруг пияница (развратник или обикновен неудачник), от когото от­давна е  вдигнала ръце и после ги е стоварила върху нищо неподозиращото си дете. В повечето случаи тези жени искат да запазят своето синче/дъшеричка само за себе си, защото се чувстват самотни, онеправдани от живота и прочие социални беди. То вярват, че детето ще реализира  собствените им мечтания и затова са вперили орлов поглед в неговото крехко развитие.

Последствията?

Детето расте в саксия. Няма право да получи двойка, тройка или четворка по математика, още по-малко да избяга от училище, за да отиде на кино с приятели. Няма право да чете фантастични романи, да гледа луди екшъни по телевизията и да uграе на компютъра и телефона, защото трябва да учи цитати от Яворов и формули по физика наизуст. Неговият делник е прилежно оформен и не се допуска никакво отклонение от схемата замислена, начертана и одобрена единствено от Майката. Детето не може да си избира другарите, за това се грижи Тя. Детето няма право дори да предпочете едни чора­пи за понеделник сутрин пред други. Това обаче е нищо. Страшното идва, когато отрочето порасне и започва да желае свободата си повече от всичко друго на този скапан мамин свят. Майката обгрижва всичко – от мла­дежките му пъпки до новата хубавица в съседния вход, която се смущава, щом се разминат. Тя наднича в телефона му, пребърква джобове­те на дънките му, подслушва разговорите му и най-вече го излага. Приказката за слона и стъкларския магазин е измислена точно за нея. В състояние е гръмоглас­но да попита зад вратата дали е хапнал супичката, ко­ято му е оставила в хладилника, точно когото со обяс­нява в любов на онази същата съседка, заключен в сво­ята стая.

Аналогична е ситуацията, ако злощастно­то дете на такава майка

се е родило от женски пол.

Тогава мъченията са дори по-страшни, защото старо правило е, че момичетата изискват повече грижи. Май­ката седи на балкона по нощ­ница и мята искри наляво и надясно, ако девойката си позволи да закъснее с пет минути след посочения от родителката ве­черен час. Не дай, Боже, дъщерята да си въобрази, чо може да доведе избраника на своето сърце у дома. (Всъщност по-лошият вариант е, ако не го доведе. Тегобите се засилват с подозренията на майката, че непременно някои хаймана е откраднал свидната й рожба) Каквото и да направи младежът, на полово­то поведение се гледа с взискателност, почти винаги заключаваща отрицателна оценка. Ако пие лошо, но ако не пие – пак лошо – значи има здравословни проблеми. Всъщност защо ей така, както си е седнал, да не вземе да разкаже историята на заболяванията в рода. Ако не говори много – лошо, но ако често се включва в разговора – за какъв всезнайко се има този! И защо, по дяволите, си е позволил да не ха­реса варените моркови, които Тя е сготвила!?

Майка­та агресор не се спира пред нищо.

Тя е способна да проследи детенцето си до морето на автостоп, за да про­вери дали наистина отива при любимата им леля. Обик­новено родителката е амбициозна до болка и истински страда, ако отрочето не е първо в класа/випуска/офи­са. Апропо, дори когато „отрочето“ навърши 45 годи­ни, след него ще тича Маман с кърпа за нос, защото й се струва, че горкичкото дете е хванало настинка. Ве­роятно е безсмислено да описваме какво се случва в се­мейството на всеки отгледан от майка агресор. Юрга­нът е единственото място (засега), където свекървата/тъщата още не е надникнала.

Има ли лек? Има.

Ако успеете да напипате слабите й места, да ги хванете здраво и да ги усучете, тя ще се превърне в една обик­новена, грижовна, но не прекалено, майчица. Шокиращ е само първият момент, когато порасналото дете взе­ме кардиналното решение да отреже пъпната връв, ко­ято го е свързала, както изглежда, завинаги с майката. Това става със сериозен разговор, по време на който родителката трябва непременно да е седнала стабил­но на стол. Трябва да й се обясни, че нейната задушлива любов може само да попречи на рожбата й да се развива емоционално и интелектуално (Второто е по-голям коз). Трябва обаче предварително да сте подготве­ни, че подобна беседа почти никога не води до желания резултат. Но без нея не може. По-нататък стратегия­та трябва да бъде добре обмислена. На майката тряб­ва да се покаже, че дори без ежеминутните й наблюде­ния детето расте щастливо. Дори по-щастливо. За да преживее по-лесно травмата от раздялата, Маман трябва да има други занимания. Например – подарява­те й екзотичен бонзай, за който тя трябва да отделя почти толкова време, колкото е заделяла за нравоучителните сказки. Бонзаят може да се замени с пинчер, нов съпруг, любовник, курс по японски или почивка в Мек­сико. Според възможностите на околните.

Майката не трябва да бъде отделяна напълно от детето си. Тя не трябва да се чувства излишна. Може благородно да й позволите да глади ризите ви или да ви пазарува зарза­ват. Дори да не живеете с нея (ако сте у дома й, труд­но ще се избавите от опеката й), обаждайте й се чес­то и я информирайте за дребни подробности от ваше­то битие. Веднъж месечно, максимум, я водете на те­атър или сладкарница. А веднъж на два месеца се при­бирайте в родната къща разочарована от околния свят и я дарете с цялата любов, която винаги ще пазите за нея и която тя никога няма да успее да убие въпреки грижовната си агресия.