В центъра на една от потъналите в почти пълна тъмнина зали на базиликата Сан Исидоро в испанския град Леон, поставената в специално защитена осветена витрина чаша от оникс, обсипана със скъпоценни камъни, безспорно е едно от най-старите, но и най-актуални местни съкровища.

Интересът към антиката продължава да расте от 2014 г., когато официално е публикувана версията, че това всъщност е Свещеният Граал – чашата, от която Христос пие на Тайната вечеря. Базиликата сама по себе си е известна като Сикстинската капела на романското изкуство заради изключително добре съхранените фрески. Тя е и пантеон, в който са погребани 23-ма крале и кралици. А в двора й през 1188 г. се приема Карта магна, призната от ЮНЕСКО като „памет на човечеството“ и най-старото доказателство за европейската парламентарна система.

Тази година обаче град Леон в Северозападна Испания, на 300 километра от Мадрид, се сдобива и с титлата „Кулинарна столица на Испания 2018“. Наградата се присъжда от Испанската асоциация на хотелиерската и ресторантьорска индустрия (FEHR) и Испанската федерация на пишещите за туризъм журналисти (FEPET).

Наградата отличава градове, положили специални усилия гастрономията да бъде водеща тема в привлекателността на локацията за туристи. А тежестта и гарантираното качество на всички досегашни „столици“ (сред тях са Уелва, Касерес, Витория, Толедо) идва почти автоматично в Испания, която държи

хегемонията в световната кухня вече над десетилетие.

В средноголям град като Леон, с около двеста хиляди жители, концентрацията на заведения превръща кулинарната обиколка в още по-интензивно приключение. В „Мокрия квартал“, както е известна старата част на града, има толкова много заведения, че в един от баровете се влиза през друг. Сервирането на безплатна тапа към бирата или виното е въпрос на чест за всяко заведение.

В таверната Racimo de oro (Златен грозд) няколко поколения са запазили типичната атмосфера на неколкоетажната къща от XVII век, а избата е с пресъздаден от XII век облик. „Традиционната кухня от пазара“ е представена чрез ястия като задушена яхния от иберийско свинско (най-високият клас свинско, от който се произвежда и най-добрият хамон), чеснова супа, чорба от нахут, риба тон и спанак, печено агнешко и свинско.

Иначе най-титулуваният местен продукт е cecina, сушено филе, приличащо на далеч по-известния свински хамон, само че от телешко месо. Фабриката Ezequiel е сред водещите производители на колбаси като сесина, чоризо, филета, вече над седемдесет години. Към фабриката има и ресторант, в който гостите имат възможност да пробват всичко, което тя произвежда.

Хотел NH Collection Leon Plaza Mayor се намира на най-атрактивната визуално локация, която изобщо може да се открие в градовете из Кастиля – на главния площад. Сградата, някогашно имение от XVIII век, всъщност е част от правоъгълната рамка на площада. На петдесет метра е друго от внушителните съкровища на Леон – готическата катедрала. Най-френската от испанските катедрали, тя е нагледно доказателство за това какво се е случвало, когато градове, владетели и църковни велможи се съревновавали кой ще издигне по-величествен дом за прослава на Господ. Най-впечатляващото последствие в тази в Леон са

стъклописите, официално смятани за едни от най-красивите в Европа

 

Към по-традиционни цветове като синьо и червено тук са добавили изобилно нюанси на жълто, зелено, охра. Голяма част вече са „лъснати“ след продължаваща с години и струваща милиони козметична операция. Любителите на по-модерната архитектура ще открият в Леон наподобяващата на средновековен замък Casa Botines, една от трите сгради на архитекта Антонио Гауди извън областта Каталуня. Някога частно имение, сега днес в къщата се излагат изложби. Архитектурата е от неоготическия период на Гауди, така че разликата с най-известните му къщи в Барселона е значителна.

Любопитното е, че в град Асторга, на 50 километра и също принадлежащ към Провинция Леон, се намира друга от постройките на Гауди, Епископският дворец. С малко над десет хиляди жители, Асторга смайва посетителите именно с комбинацията от двореца на Гауди и разположената съвсем наблизо катедрала. Гледката на понякога съвсем малки днес градчета и внушителни катедрали е често срещано явление в Кастиля –  свидетелство за някогашна мощ, когато, както казват историците, слънцето никога не залязвало в империята. Иначе град Асторга е известен с традицията си в шоколада, която изживява ренесанс през последните години, включително и с музей по темата.

Наблизо е и обявеното за село с висока монументална стойност Кастрийо де лос Полвасарес. Традиционната местна архитектура – каменни къщи и улици, е напълно запазена. Днес това е задължителна гурме спирка и за местните, и за туристите, а свидетелство са изобилните ресторанти. Готвачът Хосе Андрес от едноименния ресторант предлага хита в местната кухня, cocido maragato – комплексно ястие в няколко части от супа, нахут, зеленчуци и седем вида месо. И докато cocido е традиционно ястие в почти цяла Испания, любопитното тук е обратният ред –

започва се с месата и се завършва със супата

Готвеното на бавен огън ястие някога било замислено да нахрани за целия ден занимаващите се с тежък физически труд работници. Истински калоричен експлозив, опиталите от който често се нуждаят от няколко дни олекотяваща диета.

На 50 км от Леон пещерата Валпоркеро е особено зрелищна напролет, когато заради топенето на снеговете вътрешността й оживява с реки, водоскоци, водопади и езера, които почти напълно пресъхват през лятото. В Коладиля, едно от селата покрай планинските ждрела, преди да се стигне до пещерата, семейната фирма Coladilla Lactea произвежда по съвсем занаятчийски начин кисело мляко, сладолед и сирена. „Днес кисело мляко може да се прави почти навсякъде, стига да имате автентичните български бактерии“, казва собственикът Хосе Луис.

Друг пример за успешен фамилен бизнес е аграрно-хранителната компания De lo nuestro artesano (нещо като „Нашенско домашно“). Вероятно най-голямата им гордост са консервираните червени чушки, печени на дървена жар и белени на ръка една по една. Една от последните им хай тек придобивки е модерен компютъризиран казан за сладко, който позволява смокините например да се сварят в перфектна консистенция. Магазинът им предлага още от по-традиционните и по-новаторски продукти, сред които

гурме оцети от смокини или домати,

мус от печени червени чушки и един от хитовете им – карамелизиран лук.

За винената слава на региона се борят от избата Leyenda del Paramo, която прави неголеми количества по-ексклузивно вино, като червеното и розето са изцяло от стогодишни местни лозя с изчезващия през последните години сорт prieto picudo. Не са един и двама клиентите, които избират виното заради някое от оригиналните имена: El Musico (Музикантът), El Medico (Лекарят), El Aprendiz (Чиракът).

Ресторант Los Poinos de Valdevimbre във Валдевимбре, на 25 км от Леон, е пример не само за кастилската кухня, но и за типичните някога изби-пещери, издълбавани на ръка направо в скалата. Актуализираното им класическо меню предлага тиган с кървавица от Леон, пържен нахут със скариди, готвена опашка от бик или прочутата испанска тортиля, само че в готвен вариант.

Леон е и на пътя на духовния път Камино към Сантяго де Компостела.

В посока Сантяго де Компостела, на 140 км се намира природната перла в короната на цялата провинция. Включена в списъка с културно наследство на ЮНЕСКО, Лас Медулас е смятана за най-голямата открита златна мина в историята на римската империя. Пейзажът днес – странни форми с предимно червени нюанси, е до голяма степен създаден от механизма на извличане на златото – „напояване“ на скалите до тяхното размекване и „взривяването“ им след това чрез големи количества вода. Днес омекотеният от времето пейзаж, кестеновите и дъбови гори, завзели част от „минното поле“, напълно заслужават целодневна разходка. А в музейния център, в който разказват историята на местността и връзката й със златото от I век, че и по-рано, започват с нагледното разяснение, че не, днес дори и при най-добро желание, извличането на злато оттук е напълно нецелесъобразно.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара