„Косата ти е здрачният воал на късна вечер, твоята коса…“

Автобусът спира, вратите се отварят и двете фигури пред мен слизат заедно. Гледам ги в гръб – еднакво високи, еднакво слаби, с еднаква, едва доловима съсухреност. Маратонките им еднакви, клиновете еднакви, якетата – също. Косите и те – еднакво прошарени. Подстрижката  –  еднакво прилежна, по войнишки къса.

В този момент вятърът внезапно се усилва и се омотава около тях. Нищо особено не се случва, но едната фигура изведнъж машинално вдига ръце и започва да подрежда енергично някакви несъществуващи разрошени букли, макар че двусантиметровата прическа е непокътната. Усмихвам се. Жена е, значи. Тревожи се за косата.

Винаги е така. Независимо дали е „дълга, къса, права или къдрава; суха, мокра, мазна и оплетена; дали е лъскава и падаща или напудрена и сплетена; окичена с цветя, конфети и спагети“, всяка коса е визитна картичка на своята притежателка. Tя не е театрална завеса, която се спуска около лицето и срамежливо мълчи. Тя е героиня с главна роля и с много реплики в представлението, което сте самата вие.

Във всички времена, култури и континенти жената използва косите си, за да заяви нещо за себе си. Те са здраво сплетени с женската й идентичност – както лична, така и обществена. Макар и без думи, косата дискретно обяснява на околните всичко най-важно за собственичката си и отговаря на куп екзистенциални, биографични и някои чисто клюкарски въпроси.

Коя съм?

Според йогистката практика Кундалини косите са антени. Те насочват слънчевата енергия „прана“ към предния дял на мозъка, който се активизира в състояние на медитация. Други култури считат, че косата е продължение на душата и растейки надолу, буквално свързва духа ни със земята. Според древните гърци най-опасното оръжие на сирените били омайните песни и безкрайно дългите им коси. Дори Библията описва прелъстителката Лилит въоръжена с красива, гъста коса, с която омотавала мъжете. А посланието на апостол Павел към Коринтяните е повече от категорично: „Всяка жена, която се моли или пророкува гологлава, засрамва главата си, защото това е едно и също, като да е с бръсната глава… Но ако жена оставя косата си да расте, това е слава за нея, защото косата й е дадена за покривало.“

Така първото, което косата ви заявява на тези около вас, е, че имат работа с едно от онези свръхсъщества, които много приличат на мъжете и живеят сред тях. Жена сте.

Откъде съм?

Примирете се. Косата неизбежно ще издаде, ако току-що сте излезли от банята. Но освен това тя ще каже къде сте отраснали, в каква социална и религиозна среда, от какви професионални кръгове идвате и т.н.

Не е нужно да се връщаме много назад. Преди 2-3 века женската коса била като обява за запознанства. Колкото по-дълги и пищни били къдриците й, толкова по-високо била поставена в обществото. Това довело до масово използване на перуки и екстеншъни. През XVIII век аристократичното потекло вече задължавало дамската глава да бъде богато поръсена с бяла пудра от нишесте, ароматизирано с портокалов цвят. Поради това из европейските кралски дворове започнали да щъкат безброй двойнички на Лейди Гага.

Освен социалния статус, перуките издавали и религиозна принадлежност. Дори днес много ортодоксални еврейки спазват обичая да покриват с тях косите си, след като се омъжат. Монахините също прибират косите си като символичен жест на женитбата им с Бога.

Понякога прическата докладва къде е работното ни място. Специални правила регламентират нейната дължина и вид. Например полицайките дълго време не са имали право на дълга коса. Днес това е позволено, но в работно време тя трябва задължително да е вързана или сплетена. По някакъв начин тялото им е превърнато в част от униформата.

На колко съм? 

Това, че белите коси били тебеширени графити, изписани от ръката на Господ, е малка утеха за жената пред огледалото. Както казва П.Г. Удхаус: “Има само едно решение на проблема с посивялата коса. И то е измислено от французин. И се нарича гилотина.“ Слава богу, вече разполагаме и с алтернативни френски решения – L’Oréal, например. Но това не означава, че аранжировката на косата ще престане да намеква за възрастта ни.

Все пак човек трябва да е бдителен. Плитката например е многозначна до недоказуемост. От една страна, тя се асоциира с младежка невинност и непретенциозност. Неслучайно е толкова популярна в нацистка Германия като част от култа към автентичната немска култура. От друга страна, френската плитка говори за жена в разцвета на силите, която не пести усилия в желанието си да бъде елегантна по всяко време на деня. Но пък плитките под забрадка се възприемат като толкова демоде, че бихме ги нарекли бабешки, освен ако не са винтидж шик.

Не само прическата, но дори грижата за косата може да е маркер за възраст. Ако чуете за някого, който ентусиазирано мие главата си с ръжено брашно, то можете да предположите, че е от поколението У (Why). Това са младежите, родени около 2000 г. и наречени така поради склонността да подхождат критично към всичко и особено към изразходването на природните ресурси. Те пазаруват в хартиени торби, купуват биопродукти и старателно обработват косите си с гел от алое, сода за хляб и яйца от щастливи кокошки.

Каква съм

Мислите, че сте практична, решителна и независима жена, която не се съобразява с консервативните очаквания на обществото? Ако годината е през 1920-те, то вашата прическа е „карето“ (bob-cut). Или гледате на себе си като на човек, който цени радостта от живота, ненасилието и мистичните полети на духа? Независимо дали войната във Виетнам е още в разгара си, или просто гледате за 10-и път филма на Форман „Коса“, хипи прическата, кичурите, етноаксесоарите и любимата ви лента за коса ще ви издадат.

Да предположим, че отхвърляте традиционната власт във всичките й форми. Не понасяте снобизма и модните ревюта. Не вярвате, че богатите също плачат. Не искате авторитети. Искате да правите всичко по свой начин. Може би този ваш начин е да изстреляте пънк косата си право към небето – щръкнала с всички цветове на дъгата. Индианският ви гребен Mohawk няма да e непременно провокация към тупираните лелки и соанираните им съпрузи. Както и при ирокезите, той ще е израз на усещането, че в косата е скрит духът ви и затова няма да позволявате на никой да я докосне. Освен на някой много, много специален човек.

С кого съм?

Допирът до чужда коса винаги носи намек за близост. Почти до началото на XX  в. е немислимо мъж да се грижи за прическата на жена – това се считало за твърде интимна част от тоалета на всяка дама. Особено когато ставало въпрос за млади момичета, подреждането на косите им било като подреждане на гнездо от нежни пипала, насочени директно към всеки потенциален съпруг.
Неслучайно в различни култури и времена омъжената жена трябвало да ходи с покрита глава. Това било нещо като венчална халка – по него се разбирало семейното й положение.

Днес подаряването на отрязан кичур коса може и да не изглежда романтично. Но векове наред къдриците на любимото същество се носели в медальон до сърцето. Получаването на подобен подарък било равносилно на предложение за брак. Фактът, че косата не се разлага с времето, я превърнало в символ на вечната любов – препратка едновременно към тленното и нетленното в нас.

Същевременно тя никога не преставала да бъде и нещо като актуална синоптична прогноза за степента на „слънчевост“ в деня на всяка жена.

Как съм?

Bad hair day е фраза с широк обсег на действие. Тя не се ограничава с това, че косата ви е с нацъфтели краища или има неправилна стереометрична форма. Това е епикризата на цялостното ви физическо, психическо и галактическо състояние. И тя говори за катаклизми.

Коко Шанел казва, че жена, която е наумила да промени прическата си, е на прага на радикални решения. Психолозите твърдят, че постригването на косите е ритуален жест, който прекъсва физическата връзка с миналото, свързано със страдание. Подобни резки движения не са непременно актове от антична трагедия, въпреки че историята познава такива случаи. Достатъчно е да споменем египетската царица Береника II, която отрязва косите си в опит да смили Афродита да закриля мъжа й. По-късно косите й изчезват от храма. Според астронома Конон, единственото обяснение е, че са изпратени на небето. Така се появява съзвездието „Косите на Вероника“.

Има обаче и случки с хубав край. Любимият на всички разказ „Даровете на влъхвите“ описва любовта на двама съпрузи, които се отказват от най-ценното си притежание – златния часовник и дългата коса, за да направят подарък един на друг. В него пак се говори за жена, която прекъсва пъпната връв между женското си самочувствие и дългата коса. Но това й носи само чисто дестилирано щастие. Историята страхотно онагледява старото правило, че най-хубавите неща в живота са без пари, а вторите най-хубави – струват много пари. Освен това ни убеждава, че при достатъчно добър стайлинг гребените за коса стоят много добре и на къса коса, но сребърна верижка на златен часовник е голямо недоразумение.

Загубени в превода

Недоразуменията наистина произтичат от думите, както обяснява Лисицата на Малкия принц. Но понякога те са дело и на прическите. Водени от представите, с които ни захранват медиите, конструираме на главата си неща, които са деструктивни за имиджа ни на умерено разумни същества. Като правило модните тенденции са просто вариации на стари клишета – например, русото е символ на младост, красота, лукс и пари, обобщени в крилатата фраза „Русо гладно няма“. Всички оттенъци от тъмен лешник през светъл кестен до абанос влизат в графата брюнетки. Според викторианските представи и онлайн вицовете те са интелигентни, стилни и амбициозни. За червенокосите остава свободна нишата на огнените, страстните и смелите. Една жена не може да смени зодията си, но може да смени боята за коса. Което обаче не означава, че от всяка приятна брюнетка се получава качествена блондинка, и обратното.

С червенокосите проблемът е още по-сложен. Само няколко капки оцветител делят неустоимия огнен цвят от морковено рижавото. Така вместо Миранда от „Сексът и градът“, или поне Уилма Флинстоун, се оказвате Пипилота Виктуалия на средна възраст. Едва ли има жена, която да няма поне един срамен епизод в живота си, свързан с някоя непремерено амбициозна прическа.

Но ако оставим закачките настрана, проблемите, свързани с косата, могат да бъдат и сериозни. По някаква случайност вселената е кихнала и ни е заселила в един постмодерен свят, в който наред с дигиталните мрежи все повече се налага племенната култура и деленето на „ние“ и „те“. В този свят косата е лесно разпознаваем знак. Тя с лекота ни идентифицира по раса, вероизповедание, национална и културна принадлежност. Желанието да бъдем асоциирани с по-привлекателен произход обяснява защо много жени се опитват да имат „по-европейски“ вид. Един от безобидните примери в това отношение са внезапно появилите се милиони съветски труженички през 1980-те, подстригани подобно на Раиса Горбачова в най-различни вариации на френски сасон.

Често обаче не новопробуденото чувство за естетика, а ксенофобията и предразсъдъците принуждават много жени напук на природата да изправят ситните негърски къдрици и да изрусяват гарвановите си коси в опит да се впишат в една враждебна среда. Понякога се случва и обратното – да не смеят да се отграничат от традициите на общността си. Някога червенокосите са изгаряни като вещици заради пигментацията на косъма. Само през май т.г. в Багдад 14 иракски студенти са убити с камъни от военизирани шиити за това, че имат „странни прически и тесни дрехи“. Западният тип „емо“ пострижка подписва смъртните им присъди. Ножицата на фризьора се превръща в гилотина.

Фризьорът – моят преводач

Няма спор, че коафьорът е ключова фигура. Ако прическата е част от портрета ви, то е добре да оставите четката (и сешоара) в ръцете на професионалист. Той със сигурност ще използва косата ви по-добре от вас, за да каже на света коя сте и каква сте. Както казва Джоан Крофорд: “Най-важното нещо, което една жена трябва да има освен талант, е добър фризьор“.

Фризьорството е занаят, който се появява в днешния му вид едва през XIX в. като законния наследник на перукерството и бръснарството. Първоначално само от мъже за мъже, след „Бурните Двадесет“ на миналия век той става и женска територия. Днес човекът, който прави косата ви, често знае за вас повече от най-добрите ви приятелки. Той държи и надеждите ви, и бръснача, с който може да ги пореже.

През 1609 г. в свой памфлет  Т. Декер пише: „Великолепната коса стряска враговете и респектира приятелите. В дни на мир е украшение, в дни на война – шлем. През зимата е топла шапка, през лятото – хладно ветрило“.  Точно четири века по-късно Иванка Тръмп енергично се съгласява: „Великолепната коса е най-доброто отмъщение“, макар че подобно мото очевидно не се споделя от всички членове на семейството й.

Великолепната коса, независимо от нейната дължина, цвят или брой букли, е като мрежа, която оплита, и дим, който замайва. Затова си струва всяка похарчена секунда или стотинка. Няма значение, че вече плащате на Цурето или на мосю Кристоф два пъти повече за старата си прическа, макар че днес имате два пъти по-малко коса. Трябва да сте винаги добре подготвени, защото не знаете кога съдбата ще ви причака на автобусната спирка, ще пусне малко вятър, ще разроши небрежно косите ви и някой ще приклекне и промълви:
„Косата ти е здрачният воал на късна вечер, твоята коса…“ (П. Яворов)

От м. април тази година Музеят на Виена (Wien Museum) представя тематична изложба, посветена на грижата за косата и кожата (Mit Haut und Haaren). Експозицията ще е отворена за посетители до 06.01.2019 г.