Като родител вярвам, че и аз се уча от детето си и израстваме заедно. Няма универсални насоки как да отглеждаме детето си, но силната връзка, доверие и уважение към личността му ни дава ключ към неговия свят.
Най-трудното е ние, като родители, да изградим такава връзка с децата си, че теми като секса, насилието и опасностите да влязат съвсем естествено в разговорите ни с тях. Според изследване на Института по социални дейности и практики, проведено през 2018 г. в България, на нагласите и готовността на родителите на деца между 5 и 11 години да разговарят по темата за сексуалното възпитание и мерките за защита от сексуално посегателство със своите деца, по-малко от половината (48,8%) са говорили с тях. Макар и с почти изравнени стойности, родителите, които не са коментирали подобни теми, са повече – 51,2%. Това може да бъде показател, че за родителите е трудно да общуват свободно и открито с детето си на тази тема.
Въпреки че за секса се говори навсякъде – по телевизията, във филмите и в интернет, изглежда, че това е все още табу в разговорите между родители и деца, защото повечето от тях не са имали този модел на диалог в опита си като деца. Родителите трябва да преосмислят собственото си отношение към секса и собствените си табута, за да изградят умения да разговарят с децата си по тези теми.
Говоренето на тази тема е много важно,
защото формира правилно отношение на малкото дете към собственото му тяло и голота, а по-късно към процеса на идентификация – търсенето на отговора на въпроса „Кой съм аз?”. Този разговор позволява на детето да развие адекватни отношения с другия пол по-късно и като цяло да има пълноценен любовен и сексуален живот.
Според родителите най-подходящата възраст за разговор с детето за опасността от сексуално посегателство и как да се предпази е между 7 и 11 години. Вероятно това е свързано с разбирането на родителите за периода на половото съзряване – пубертет, но от изключително значение е още от най-ранна възраст детето да знае, че неговото тяло принадлежи единствено на него и че то има право да каже „не”, когато не му е приятно, и най-вече че винаги може да говори с родителите си за нещата, които се случват с него – добри или лоши.
Разговорът между родителите и детето
най-често включва темите за опасностите и за това, че има хора, които могат да упражнят насилие, да не контактуват с непознати, да не приемат подаръци, как да поставят граници с „чужди” хора, колко е важно да споделят с доверени хора (родител, учител), ако нещо ги притеснява.
Важно е да се отбележи значителната разлика в резултатите, свързани с отделяне на внимание на темата за опасностите в интернет. Именно затова темата на кампанията „Бдителни родители” е онлайн съблазняването и как да подпомогнем родителите и децата в училище да осъзнават, да разбират и да се предпазват.
Как да разговаряме с детето
Силната връзка с родителите е един от факторите, който предпазва децата от въвличането им в рискови ситуации. Разговорът с детето не е списък с въпроси за отмятане. Детето ни изживява дълбоко всеки свой ден, дори да не го показва с поведението си.
Родителите имат нужда да кажат „стоп“ за момент и от режим на действие да превключат в режим на присъствие. Да престанат за малко да мислят за всичките си предстоящи ангажименти, да не претупват разговора, да не прекъсват разказа и да не вършат едновременно с това други неща. Да разговарят с детето за различните чувства, които изпитва в отношенията си с другите хора – любовта, влюбването, бурното увлечение и страстното желание.
Важните разговори
Разговорите, засягащи т. нар. „трудни теми”, следва да бъдат естествени, да са част от всекидневието, а не еднократно събитие. Помнете: трябва да е диалог, а не лекция – проявявайте интерес към преживяванията и потребностите на детето си.
Възползвайте се от случаите, когато важни за развитието на детето теми като приятелството, взаимоотношенията, близостта, сексуалността, различията, проблемите при съзряването, рисковите поведения се появяват в медиите, филмите или сериалите като повод за дискусия и опознаване начина на разсъждение на вашето дете. Ако е трудно да разговаряте с него по някоя тема, не я премълчавайте. Първо, това ще проличи във вашето поведение. Второ, разговаряйки, вие учите детето си, че дори една тема да е трудна или некомфортна, тя заслужава да бъде обсъждана.
Обяснете на детето си, че понякога отношенията между хората могат да бъдат недоброжелателни. Поговорете с него за манипулациите, зависимостта и използването на близостта за недобри цели.
Обсъдете заедно
какво означават и как конкретно се проявяват във взаимоотношенията уважението, разбирането, доверието, откровеността, добрата комуникация, подкрепата и здравите граници. Важно е това да не бъдат кухи понятия, посочете примери от личен опит.
Следващият много важен въпрос е отношението към своята телесност. Децата, които имат позитивен образ на своето тяло, са по-уверени в себе си. Процесът на съзряване се характеризира с прекомерна фокусираност върху собственото тяло. То се превръща в обект на противоречиви чувства – прекален критицизъм, неприемане на промените, свързани със съзряването, фокусиране върху изграждането на атрактивна външност и търсене на одобрение от околните за своята визия.
Разговаряйте с детето си за моделите, налагани от интернет и медиите, наблюдавайте съдържанията, които то разглежда, както и героите, които следи. Както момичетата, така и момчетата са адресати на конкретни, промотирани от някои медии послания, касаещи външния вид и поведение – да бъдеш „секси“. Ето защо е много важно да коригирате послания и да обяснявате на детето си, че не съществува един-единствен задължителен еталон за красота.
Онлайн съблазняване
Извънредно опасен аспект на онлайн съблазняването е фактът, че тези взаимоотношения имитират позитивните запознанства. Извършителят се ангажира да спечели доверието на детето и да изгради с него близък контакт – преструва се на приятел, винаги е на разположение, споделя същите интереси, ласкае и прави комплименти, винаги застава на страната на детето. Използва редица начини да накара детето да се почувства изключително, важно и оценено. Изгражда отношения с детето с цел сексуална злоупотреба, в т. ч. показване на порнографски материали, скланяне към изпращане на интимни снимки, принуждаване към заснемане на кадри със сексуален характер или осъществяване на сексуален контакт по време на среща. Поговорете с детето си за принципа на ограничено доверие спрямо онлайн запознанствата, дори с хора, които изглеждат много мили. Обяснете му защо не можем да сме сигурни кой е човекът от другата страна и колко лесно е да се представяш в интернет за някой друг. Обърнете му внимание, че истинското приятелство изисква време, проверка в различни ситуации, постепенно изграждане на взаимно доверие.
Съвети към родителите
Погрижете се по-малките деца да нямат контакти с непознати в мрежата. С порастването на детето това става по-трудно и по-малко обосновано. Ето защо е важно да се създаде у детето рефлекс спрямо начините за удостоверяване самоличността на лицето, с което се е запознало онлайн.
Важно е да обсъждаме с детето си и въпроси, свързани с опазването на личните данни в интернет, да заострим вниманието му върху факта, че информациите за себе си (в т. ч. личните данни, снимките, филмите) и начинът, по който ги публикуваме в мрежата, може да окажат влияние върху неговата сигурност. Ако искате да направите профил на вашето дете в социална мрежа, преди да е навършило 14 години, да е с най-близката възможна възраст (профилите на непълнолетни ползват специални защити).
Като родители най-добре знаете типичното поведение на вашето дете. В случай, че нещо в поведението му се променя и вие не знаете защо, това може да е тревожен сигнал. Обръщайте специално внимание на:
- затварянето в себе си, тъгата, пониженото настроение;
- амплитудите в настроението;
- агресивното поведение;
- прекомерната прикритост, касаеща особено действията му в мрежата (закриване на екрана на телефона/таблета, излизане от стаята при получаване на съобщение и т. н.);
- срещите или желанието за срещи с непознати лица, като в същото време проявява нежелание да разговаря на тази тема;
- неразделянето с телефона/таблета, стреса и прекомерните емоционални реакции в ситуации, когато липсва достъп до интернет;
- автоагресивното поведение, суицидните мисли.
Над 90% от децата на възраст до 17 г. ползват интернет и влизат всеки ден, а 86% от тях имат профили в социалните мрежи. Тази статистика ни кара да мислим, че е важно децата да развиват дигитални умения за комуникация, да преценяват автентичността на информацията и да мислят критично към съдържанието, контактите и връзките, които създават в интернет.
Борислава Гицова е директор програма „Превенция на насилието” в сдружение „Институт по социални дейности и практики”, член на Национална мрежа на децата. Координатор е на международни проекти, насочени към въвеждане на системен подход за превенция на насилието и защита на децата от всички форми на насилие, и към разработване на програми за работа с малки деца и тийнейджъри. Има дългогодишен опит в работата с деца, родители, професионално консултиране и супервизия на специалисти от подкрепящите професии.
0 Коментара