Сигурно сте чували неласкавото пояснение: „Това не е човек, а жена.“ Откъде ли идва това противопоставяне? Обърнах се за отговор към вечната книга Библията, защото там са заложени светогледните идеи и моралните норми, които векове наред определят отношението към жената в християнския свят.

Грехопадение. Фреска на Микеланджело от тавана на Сикстинската капела
Грехопадение. Фреска на Микеланджело от тавана на Сикстинската капела

Започнах с историята за сътворението на света – там мъжът и жената се появяват за пръв път и Бог заедно със създаването им отрежда и мястото и отношението им един спрямо друг. Оказа се обаче, че има два различни разказа за това събитие – един в глава 1 и друг в глава 2 от книгата Битие. В гл. 1 на петия ден от сътворението Господ създава всяка твар във въздуха и водата, на шестия ден – първо всички земни животни и след това човека като мъж и жена. Очевидно в тази версия хората са създадени най-накрая, при това мъжът и жената едновременно, като и двамата отразяват еднакво величието на своя божествен оригинал.

Според втората версия обаче жената дори не фигурирала в първоначалния Божи замисъл. Едва когато Адам бил вече създаден, Бог видял, че „не е добро за човека да бъде сам“, и решил да му сътвори „помощник, нему подобен“. Но за тази цел най-напред създал всички зверове и птици и чак след като сред тях „за човека не се намери помощник, нему подобен“, от незначителна част от неговия скелет (знае се коя) била създадена жената. Наистина произходът на Ева от реброто на Адам внушава идеята за отношения на единство между мъжа и жената, но тук единството е на две неравностойни части в полза на мъжа.

Митът за сътворението с цялата му противоречивост намира най-широко приложение в очертаване на християнската представа за жената в посланията на апостол Павел, който показва явно предпочитание към разказа от гл. 2 на Битие. В първото си послание до коринтяните Павел стига до категоричния извод, че мъжът е по-висше създание, „защото не мъжът е от жената, а жената от мъжа:

и не мъжът е създаден за жената, а жената за мъжа“.

Според Стария завет по-късната поява на жената все още не била фатална за нейния авторитет спрямо мъжа, но първородният грях, който тя първа извършила, изкусена от дявола, окончателно определя нейната природа като слаба и податлива на пороци, също и като опасна за мъжа, защото жената вкарала и него в същия грях. Едва след престъпването на неговата заповед, когато раздава наказанията, Господ ясно предопределя за жената: „Към мъжа си ще тегнеш и той ще господарува над теб.“

Тази повеля става един от най-често повтаряните мотиви в посланията на апостол Павел, който я развива и дообогатява в ущърб на жената. В посланието си до Тимотей към своите препоръки към жената за скромен външен вид и благочестиви дела Павел добавя: „Жената да се учи в безмълвие и пълно покорство. На жената не позволявам да поучава, нито да господарува над мъжа, но заповядвам да бъде в безмълвие. Защото по-напред биде създаден Адам, а после Ева; и не Адам биде прелъстен, а жената биде прелъстена и падна в престъпление.“ Трябва да се отбележи, че при това безцеремонно навлизане в най-тесните междуличностни отношения с наставления и заповеди мъжете също не са отминати. На тях Павел препоръчва да обичат жените си, но не поради техните качества или достойнства, а защото в Стария завет е казано: „Човекът ще остави баща си и ще се прилепи към жена си; и ще бъдат (двамата) една плът“, а както казва Павел: „Никой никога не е намразил плътта си, но я храни и съгрява.“

Понякога, но много рядко св. Павел се поддава на убеждението за взаимната отговорност на мъжа и жената в първото им грехопадение. Тогава на преден план излиза тяхната обща духовна същност, заради която и двамата са наречени с общото понятие „човек“ и с която те са равни пред Бога.

Тази идея добива завършен вид още в учението за саможертвата на Иисус Христос. Страданията на въплътилия се Божи син освобождават от „проклятието на прародителите“ всички хора

независимо от техния пол, национална или социална принадлежност.

Новият завет създава и един много важен за разноликата християнска представа за жената образ – образа на Дева Мария, която в цялата история на християнската богословска и църковна литература се възхвалява като избавителка на женския род от първородния грях. Разказът за появата на Христос чрез Богородица създава внушението за пълно възстановяване на доброто имена жената, защото идеята е, че страданието и смъртта се вселили сред човечеството заради жена, но пак чрез жена бил отворен пътят за възобновяване на общението на хората с Бога.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара