В древнояпонския имперски протокол е указано, че към Императора трябва да се обръщаме с „изумление и трепет“.
Амели Нотомб рисува с думи една Япония, която не е сътворена от вишни, гейши, кимона и саке, а от високи сгради, помещаващи големите си фирми, в които пък се събират хора с огромно его и малък характер. Романът „Изумление и трепет“ е с биографичен елемент и превръща бляна на едно белгийско момиче в кошмар. Малкото дете, което обича Япония и копнее един ден да живее и работи там, днес е голямо момиче, което се сблъсква с неодобрението на своите шефове, бори се срещу неправдата, търпи унижения, вижда красиви порцеланови лица, зад които се крият грозни души и се опитва да съхрани себе си, минавайки през всичко с ирония и забавление.
Най- неразбираемите човешки постъпки често се дължат на някое упорито младежко заслепение- когато бях дете, красотата на моята японска вселена така ме бе запленила, че още черпех от тогавашните си чувства. Сега бях попаднала в една ужасяваща система, отричаща всичко, което бях обичала. Защо тогава проявявах лоялност към ценности, в които вече не вярвах?
Това е въпрос, който най- вероятно ще си зададе и читателят. Макар и романът да представя един сблъсък между европейските нрави и тези на държавата на изгряващото слънце, историята всъщност дава уроци за всички нас. Канторите и офисите в Япония спокойно могат да представляват и нашето ежедневие, нашите кошмари и излишни подчинения. Понякога се самоунижаваме, за да спасим колебливата си репутация, самообвиняваме се, за да си спестим упреците, преглъщаме обиди, за да не изглеждаме слаби, позволяваме да ни мачкат и за какво? Страх ли ни е да избягаме? От несигурността ли се боим? В случая – героинята на Амели има сключен договор, който трябва да изтече. Една година. 365 дни на мъчение, нещастие, предателство и пренебрежение.
Когато човек е притиснат до стената не бива да се оплаква. Ако той носи светлината в себе си, ще премине през коварностите на живота, предпазен от обвивката на душата и характера си. Това прави и тя. Всеки ден се взира през прозореца на високата сграда и гледа. Не, тя не съзерцава, а лети. Полита с ума си, наблюдава метрото, малките хора, големите сгради, небето, слънцето, въздуха над града.
„Изумление и трепет“ е книга, която ни напомня, че в нас има много сила, за която просто не знаем.
Тя се появява тогава, когато мислим, че не можем да издържим повече. Вероятно е странно и клони към парадокс, но романът носи чувство за сигурност и спокойствие. Нищо делнично не може да бъде толкова страшно, няма ситуация, на която човек не може да се изсмее. Това, че някой носи вратовръзка, която едва се закопчава около огромния му врат, не означава, че трябва да се плашим. Предателствата и обидите понякога просто са част от грозните души. Еинственото, което зависи от нас, е това да ги подминем с усмивка и да не позволяваме да очернят и нашата същност. Всичко останало ще се подреди.
Докато съществуват прозорци, и най-незначителното човешко същество ще има дял от свободата.
0 Коментара