Ходенето на детска градина в повечето случаи е свързано с много плач за децата и много нерви за родителите. Но може и да не бъде така. Живеем в САЩ и дъщеря ми обожава да ходи на детска градина, очаква всеки ден с нетърпение и отива с усмивка и желание.

Ето някои малки неща, които много лесно могат да се въведат във всяка детска градина в България, необходимо е само желание и почти никакви средства.

Родителите са част от голямото семейство

В началото на всяка учебна година родителите попълват формуляр за развитието на детето си и лично запознават учителя с особеностите му.

В специална анкета те отбелязват как и с какво биха искали да помогнат. Изборът е богат – да се прави пластилин всяка седмица за цялата група, да се взимат и перат вкъщи редовно меките играчки, да се помогне с окачването на украсата за Хелоуин, да се опече сладкиш за коледното тържество, да се разкаже за семеен обичай по време на занимание (запознах децата с Баба Марта и ги научих да правят мартеници). За родителите, които са много заети и не могат да отделят време, има възможност да допринесат с минимална сума за изненади за Великден или Хелоуин. Няма недостиг на доброволци, а напротив, всички родители искат активно да помагат.

Всяко дете полyчава по една страничка с няколко въпросчета, като един минилексикон – любим цвят, любимо ястие, любимо място, братя, сестри, домашни любимци, а най-долу има

място за снимка на цялото семейство.

Учителките слагат тези страници в една обикновена папка с прозрачни джобове. По време да учебната година папката пътува от семейство в семейство и така децата научават повече едно за друго и се сближават. Разход – минимален, ефективност – голяма.

Във всяка класна стая има снимка на всяко дете, но не само̀, а с цялото си семейство. Децата представят фамилията си пред останалите, разказват за домашните си любимци и общите им занимания.

В началото на учебната година в месечен календар се отбелязват рождените дни на всяко дете със снимка на определената дата. Почерпките по празниците не са позволени, но рожденикът е център на празника. Превръщат го в цар или царица, с коронка и винено-червено кадифено наметало. Празнуващият сяда на трон пред всички деца. Родителите на рожденика гостуват и прочитат любимата книга на детето си, а след това могат да я подарят на детската градина. Има торта-играчка от дърво, която детето украсява, а после избира кои песни да пеят всички заедно.

Малко пространство, но с много мерак

Повечето детски градини в САЩ и Западна Европа разполагат с много по-малко площ от тези в България, представете си 10-20 пъти по-малък двор от стандартните държавни детски градини. Децата прекарват деня в една стая, там имат занимания, хранят се и спят на малки дюшечета на пода. Но всеки квадратен сантиметър се използва умело. В двора отделните групи ходят по различно време, като най-малките никога не се засичат с по-големи деца, за да се избегнат инциденти.

Навън на площ от около три квадратни метра са засадени различни растения, по един корен от всяко – лавандула, мента, розмарин, ягода, тиква, домат и малко цветя. Чрез тези растения учителките разказват за подправките и ароматите, за семената и за грижите, от които те се нуждаят.

Децата поливаха ментата, набраха от нея, изсушиха я, счукаха я в дървено хаванче и си направиха чай. По същия начин с розмарина направиха ароматно масло, с което почерпиха майките в деня, в който гостувахме.  Има евтини пластмасови цветни лейки, с които децата обичат да поливат.  А над тази прекрасна градина се е разположило едно плашило, домашно направено, облечено със старите дрехи на съпруга на директорката.

Дворът приютява също пясъчник и три големи пластмасови кутии с играчки, които стоят навън – динозаври, превозни средства и най-различни формички. Децата винаги си прибират играчките сами, учителките никога не викат, а дават сигнал със звънчета. Децата са щастливи да се съревновават кое по-бързо ще свърши.

Използват се много тебешири,

а на най-малките им ги намокрят леко, за да рисуват по-лесно с тях. Когато навън е топло и сухо, учителките поръсват малко пясък на плочките около пясъчника и децата рисуват отгоре с вода и обикновени четки за боядисване. Евтино, оригинално, забавно и много полезно за децата да се учат да рисуват и пишат.

Играчките наистина са живи! В класната стая на 3-4- годишните живее мечето Браян. То пътува от семейство към семейство с една чанта дрехи и тетрадка-дневник, в която се описват неговите пътешествия. Всеки понеделник от шапка се изтегля името на детето, при което Браян ще гостува. Разход – минимален, спомени – незабравими.

В класните стаи не се използват таблети, няма телевизори и на учителите им е абсолютно забранено да използват мобилните си телефони през работно време. Музика се пуска на обикновен кесетофон или iPod. Освен стандартните играчки – пъзели, кукли, влакове, конструктори – има стар стационарен телефон, ретро компютър и фотоапарат, костюми, които се перат редовно от родител-доброволец. Когато едно дете иска да вземе играчка от друго, се намесва голям едноминутен пясъчен часовник, който ги учи на повече търпение и готовност да споделят.

Много творчество с безплатни материали

Още от малки децата се насърчават да рисуват с акварелни бои, даже преди да могат да държат четката, само с ръце. Да, цапат се и то много, но са толкова щастливи. В България на повечето деца много им се карат, като се изцапат и като цяло в детските градини и занимални се набляга на оцветяването на ксерокопирани странички на принцеси или коли с моливи или пастели, като основната цел е всички да останат чисти.

Непрекъснато се удивявам от оригиналните материали, с които учителките помагат на децата да се развиват и творят. Правят гъсеници от картонени кутии от яйца, бинокъл и фазан от руло от тоалетна хартия, колаж от изрезки от стари списания, платове и стари опаковачни хартии. Да, дават им да мажат лепило, и то с четка и се цапат много, но какво от това. Най-силно бях  впечатлена, когато им обясняваха, че хартията може да се преработва. Киснаха и мачкаха стари списания и вестници във вода и после с точилка направиха нова хартия. Разход – минимален.

През есента им поставиха задача да намерят от кое дърво или храстче е всяко листо от купчината на двора. Така, под формата на игра, хлапетата учат за природата, сезоните и растенията.

Играчките се използват за различни дейности.

Конструкторите например стават шаблони за рисуване – топят ги в боя и след това ги отпечатват върху хартия, научават и геометричните форми. После мъниците с удоволствие сами мият с четки и гъби играчките в корито, пълно с вода и сапун.

През пролетта всяко 3-годишно дете си посади грах в пръст в малка чашка. Направиха над всяка чаша парник от найлон, докато грахчето поникне и се грижеха за него ежедневно. После всяко дете си го отнесе у дома.

Храната също е включена към забавлението – 2-3- годишните сами си правят домашна лимонада, като изстискват лимони на ръчна сокоизстисквачка, а след това добавят мед и вода. Един ден учителките разрязаха една голяма диня пред децата и се почерпиха, а в друг ден  – пъпеш.

Времето в детската градина е един от най-магическите периоди на детството – тогава малчуганите вярват в чудеса и приказни герои, учат и усъвършенстват най-важните си умения. Те трябва да опитат в игрови модел всичко, което предизвиква естественото им любопитство. Колко е хубаво, когато този период е наситен с фантазии, приятелства и вдъхновяващи учители.

 

 

 

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара