Човешкият интелект не е заплашен от изкуствения

Блей Уитби е английски учен, занимаващ се с етика на технологиите, както и с философия. Изследванията му са свързани с изкуствения интелект, компютърни науки и роботиката. Базиран е в университета в Съсекс, Англия. Макар че 65-годишният учен е обезпокоен от социалния ефект, който новите и навлизащи технологии ще имат върху хората, той вижда и някои ползи. Същевременно, може би поради натрупаното познание, често е горчиво ироничен. С него разговаряме за бъдещето на човечеството във връзка с технологиите и как хората биха ползвали последните за постигане на вековни мечти, като например безсмъртие.

Трябва ли машините да бъдат по дизайн подобни на хората?

Има такава тенденция да предполагаме, че това да правим изкуствения интелект и роботите подобни на хората, е нещо добро. Но това има нужда от повече дискусия. Не е като да има недостиг на хора на планетата… Вече знаем и много начини, по които изкуственият интелект може да е по-добър в определени задачи, но все още много хора смятат, че финалната му цел е да се създават машини, които приличат на тях по всички възможни начини. Никой изглежда не е спирал, за да се позамисли за това… Освен хора като мен.

Какво е вашето мнение?

Като цяло съм против това машините да са повече човекоподобни. Имам разработка със заглавие „Аморалността на изкуствените емоции“. Аморалността произлиза от факта, че знаем, че е много лесно да се манипулират хората чрез т.нар. „емоционален дисплей“ – ако например робот се преструва, че плаче. Случи се така, че знам, (но не мога да кажа как), че голяма компания за електроника, базирана в Германия, е развила синтетичен глас, който не може да бъде оразличен от човешкия. Това, което е интересно, е, че няма законодателство, нито дори етичен пътеводител, отговарящ на телефона робот, който се преструва на човек. Мисля, че опасностите от експлоатация на тази технология са толкова големи, че не бива да позволяваме да се развива без законов контрол на употребата й.

Единствената причина, която мога да съзра за това да се прави една машина да „минава“ за човек, е с цел тя да е сексуален/интимен партньор. И съществуват етични въпроси дали изобщо искаме машини да влизат в една такава роля.

В някои страни роботите-компаньони или асистенти изглеждат неизбежна тенденция. Какви са опасностите и предимствата в това отношение? Секс роботите вече са апетитна възможност за корпорациите…

Сигурен съм, че секс роботите ще са много печеливши. Тревогите ми са, че се движим по посока на общество (или по-точно „не-общество), в което хората имат много малък контакт един с друг. Може би някои хора искат това (аз – не). Има интересни социални промени в Япония. Там на роботите-социални работници, както и на детегледачките, се гледа като на позитивно развитие.

Със сигурност има нещо много тревожно в това хора да нямат контакт с други хора. Ако не можем дори да говорим един с друг, или да ни е грижа един за друг, тогава какво се случва? Може в случая да има комерсиален натиск в действие. Ако аз кажа например като учен, занимаващ се с етика: „Намерете си обгрижващ човек. Грижете се за своите застаряващи роднини“, няма да има печалба за никого. Ако от друга страна хората кажат: „Не можете да вярвате на хората; той няма да ви върне обаждане и ще излъжe или измами. Мога да ви продам робот, на който да разчитате“, тогава колелата на индустрията се обръщат и е възможно да се направи печалба.

Може би смятате, че това е нещо добро, но има сериозен публичен дебат за това дали хората го искат. В настоящето това се направлява от шепа технически визионери… После ще кажа повече и за тях.

Какво може да спре производителите и корпорациите от потенциална злоупотреба и манипулация? И да им попречи от излишна комерсиализация на медицински продукти? Какъв вид институции и организации може да направят това и кой би трябвало да ги създаде?

Това е добър въпрос. Бих искал да имам време да отговоря толкова пълно, колкото си заслужава. Комерсиализацията не е задължително нещо лошо. Обаче индустрията в момента е нещо като Дивия запад. Не само няма закон, но също така тя е и доминирана от отделни млади хора. По-рано тази година отправих призив за международна регулация на изкуствения интелект на конференция в Абу Даби. Съмнявам се, че някой се вслушва. Само международна регулация би проработила и имаме пример за това колко добре това може да работи по отношение на Организация за международна цивилна авиация.

Как нашата интелигентност би прогресирала/или деградирала на фона на това скоростно технологично развитие? Какви са възможните сценарии?

Някои хора смятат, че ще изгубим от менталните си способности, ако машините стигнат това ниво. Не съм съгласен. Всички видове стари умения се поддържат живи от ентусиасти. Аз например вчера пилотирах ръчно, проверявах горивото, навигирах с карта и компас. И това е само за забавление. Все още притежаваме и генерални знания, както личи например от различни телевизионни предавания. Гугъл може да дава всички отговори, но за някои хора е ценно да ги запаметяват.

Мисля, че човешкият интелект не е заплашен от изкуствения интелект. Човешката заетост обаче е заплашена от него. Хората е по-вероятно да причиняват проблеми и с тях са свързани всякакви видове законови въпроси. Защо някой да се тормози, давайки им работа?

Какви са възможностите, свързани със стимулирането на мозъка (с помощта на технологиите), като инструмент във всекидневния живот?

Възможностите са огромни. В даден смисъл това е просто това, което е правено в по-голямата част от човешката история. Може да вършите работата си, без да използвате интернет търсачки. Въпреки това, почти сигурно е, че ги използвате. Това ви прави по-бързи, по-умни и по-ефективни. Лошо ли е това?

Какво мислите за това утре мозъчната стимулация да стане масов феномен? Расте ли рискът с това нещо да се обърка с някои човешки мозъци?

Струва си не само да има книга, но и библиотека във връзка с етични въпроси като този.

Какво е личното ви мнение за възможността да станем безсмъртни, което вече е обсесивна мечта за някои хора от Силиконовата долина? Възможно ли е тази мечта да стане реалност с помощта на технологиите?

Има два подхода към безсмъртието. Първият е да се поддържа човешкото тяло живо за безкраен срок от време чрез поправка и заместване. Обри де Грей защитава това. Мои колеги от медицината ми казват, че това не е вероятно да се случи скоро.

Вторият подход е да се „даунлоуднат“ персоналността и спомените на някого на компютър и така да се постигне безсмъртие чрез компютърна стимулация. Ханс Моравец (б.а. футурист, с множество публикации, свързани с темата за трансхуманизма) е първият, който пише, говорейки за това. Лично на мен това не ми се струва като „безсмъртие“, но други хора имат различна интуиция за това.

Смятате ли, че безсмъртието или удълженият живот биха били достъпни за обикновените хора, както например е с телефоните?

За момента това е възможно да се случи само с няколко много богати калифорнийци. Като се има предвид това, че планетата вече поддържа прекалено много хора, за да се справи околната среда, колко още хора искаме? Ще спрем ли повечето/всички хора от това да имат деца? Това са много трудни въпроси, аз нямам определени прости отговори, но съм прекарал живота си, мислейки за тях.

Ако теоретично лично вие имахте избор да бъдете безсмъртен, какво бихте направил?

Лично аз съм доста отегчен и неудовлетворен от живота си точно в момента, така че безсмъртието, или дори удължаването на живота, не ми изглежда атрактивна опция. Предизвикателството не е да се постигне безсмъртие или дори по-дълъг живот за привилегированите, а човек да се справи с нарастващото човешко нещастие. Самоубийството е основната причина за смъртта на хора на възраст между 18 и 35 години в Англия – и това е също група, която е силно замесена в различни инциденти, убийства и т.н. На световно ниво повече хора умират от собствената си ръка в по-голяма степен, отколкото от всякакви други форми на насилие – война, престъпност, терор и подобни. Със сигурност трябва да се направи нещо за това, преди да се удължи животът.