Като издигна труда в дълг и въпрос на чест за всеки гражданин, социали­змът откри за мъжете и за жените въможността да се издържат от трудо­вите си доходи и да напреднат в жи­вота чрез трудовите си постижения. Това се отрази и на сключването на браковете и отношенията в семейство­то. Материалните съображения не са вече основното, когато двама души решават да се свържат за цял живот.

Създаде се възможност за навре­менни женитби, тъй като издръжката на семейството не тежи вече само вър­ху мъжа. Зестрата изгуби своето зна­чение, защото и жената има вече свои трудови доходи.

Няма вече у нас това сляпо тичане по инженери, лекари, адвокати, чи­новници като мъже, които могат да осигурят един по-охолен живот. Сега и хората на физическия труд, произ­водствениците не само че печелят доб­ре, но и са на почит в нашето общество.

Жената, която работи, има вече свое ново достойнство, което я кара да се чувствува равноправен член на семейството. Трудовите доходи на два­мата съпрузи осигуряват издръжката на семейството и обезпечават отглеж­дането на децата. По-често от кога­то и да е било друг път

любовта и дру­гарството остават единственият двигател за сключване на брак

Като се имат предвид дълбоките про­мени, настъпили в нашето общество, още по-долен и необясним изглежда моралът на някои хора, за които бра­кът е обикновена сделка. Такива съжителства протичат нещастно и често завършват с развод.

Съдебната практика познава най-различни случаи на бракове по-сметка.

Бракове за жителство.

Стремежът да се избяга от село или малкото градче кара някои «умници» да прескачат чрез брак ограниченията за получа­ване на жителство в София и в другите големи градове.

Но понеже министерското постановле­ние изисква подобен брак да продължи три години, брачните съюзи, сключени само заради жителство, носят на два­мата съпрузи тежки изживявания. Мно­го млади момичета — работнички, студентки — стават жертва на такива съд­боносни комбинации, които разбиват живота им и ги довеждат до съда.

В съдебната практика се натъкваме и на унизителни случаи на предва­рително уговаряне, даже на заплащане при такива бракове. Сключват се и фиктивни женитби, при които съпрузите поддържат само официални отно­шения или въобще не поддържат ни­какви отношения. Друг път бракът е «пробен» и продължава, ако се получи «сработване».

Бракът за жителство е долнопробна сделка. При неговото сключване няма нито общност на разбиранията, нито чувства, които да свързват съпрузите.

Неизбежното решение на съда за развод по вина на този, който е търсил жителство чрез брак, трябва да се прави достояние на трудовия колектив на виновния чрез съответната профорганизация или на съкварталците чрез отечественофронтовската организация.

Брак за издръжка.

Има все още жени, които не вършат нищо дру­го извън домакинската си работа и очакват издръжка само от мъжа. Сре­щат се и отвратителни случаи млада жена да се омъжи за възрастен мъж, за да осигури живота си.

Гражданката А. Р.. на 35 години, се омъжва за 62-годишния инженер Г И. След сключването на брака съпру­гата отказва да образува с него едно домакинство, заявявайки: «Аз не съм се омъжила, за да гледам старик. Мен ми е нужна пенсията ти. Давай ми я и се пръждосвай, където искаш!»

Миналото познава много случаи на бракове за издръжка. Беше нещо обик­новено жената да получава издръжка от съпруга срещу домакинския си труд.

Но животът се промени и достойн­ството на съвременната жена не й позволява да има подобен манталитет.

У нас бе създадена възможност да се получава висше образование и задочно. Равноправието на жената я заставя да уважава себе си и да се стреми сама да се издържа. Бракът за лична издръж­ка е брак на изостанали хора!

За съжаление има млади хора — мъже и жени, които се стремят да се издиг­нат, разчитайки не на личните си качества, а на връзките и възможностите, които един брак може да им създаде.

Младата лекарка Р., пратена в едно село, успява да оплете известен наш учен, който напуска семейството си, развежда се и се оженва за нея. Р. по­лучава място в големия град, създава си връзки чрез съпруга. Сега той вече не й е нужен и тя се развежда.

Известен научен работник от София упорито е ухажван от млада жена с неговата специалност. Въпреки че има 28-годишен брачен живот, под влия­нието на тази жена научният работник поисква развод с жена си, но съдът отхвърля иска му като неоснователен.

Младата жена обаче е упорита. Сега тя поисква развод. Прекратява своя брак, за да импулсира към нов процес любовника си. А в това време от тази си връзка получава повишение, апар­тамент, кола и вила, плащайки за всичко с тялото си.

Директорът на един културен инсти­тут поиска развод след 25-годишен брачен живот. Но въпреки услужли­вите показания на

мобилизирани като свидетели подчинени на директора,

съдът прозря създадената връзка с млада, служебно подчинена нему жена и от­хвърли иска за развод. «Колкото се отнася до новата любов — това е за­късняла авантюра на остаряващ мъж» — писа в мотивите си Соф. окр, съд (гр.д. №1963/56 г.). Но огорчената съ­пруга не понесе дълбоката обида, забо­ля и почина. Само 4—5 дни след смърт­та се сключи новият брак.

В много случаи се изтъква, че се касае за «голяма любов». Но каква любов може да има в тези бракове, които личният интерес се поставя над чувствата? При тези бракове по смет­ка единственият двигател е корситта, която тласка някои женя да действуват с остарелите маниери на проститутка.

Такива бракове много често са не­трайни. Между съпрузите в новото семейство се прокрадва непрестанно споменът за изоставеното семейство. Очарованието е минало, съпрузите се виждат по домашни пантофи, неумити и несресани.

«И аз разбрах колко зле съм постъ­пил, като заради увлечението си към ответницата аз изоставих своето семейство, своето дете. Моля ви да прекра­тите този брак и да ми дадете възмож­ност да поправя грешката си“, пише в исковата си молба за развод граж­данинът Д. Г. 

Има и мъже, които сключват брак, за да получат издръжка от съпругата. 

Модистката Н. Д. сключва брак по любов. Съпругът поисква да следва и тя насърчава неговите стремежи. Из­държа го в чужбина, но понеже изпра­щаните от нея пари не му стигат, тя заминава при него, работи й го издържа.

Когато О. Б. получи висше образова­ние, реши, че съпругата му вече е «неподходяща». Бракът се прекрати по негова вина (гр. д. № 1276/56 г.).

Своеобразен брак по сметка е и бра­кът на известни възрастни жени с млади мъже. Младите съпрузи изпол­зуват материалните възможности, об­щественото положение и връзките на своите съпруги, търпят капризите им, изпълняват смешната роля на «кава­лери». Но това са редки случаи, които не представляват обществен интерес. На тях може да се гледа с насмешка.

По-опасни са

браковете по сметка на изпечени мошеници с млади момичета,

сключени за използуване на обще­ственото положение и връзките на се­мейството на момичето. 

След 18 дни брачен живот граждан­ката Р. Г. поиска развод. Съпругът X. У., изгонен от първата си съпруга, без дом, без работа, увлича младата студентка и тя склонява родителите си да сключи брак. Но като спекулира с връзките на своите нови роднини, X. У. извършва редица мошеничества. Пре­карва до късно в гуляйджийска ком­пания, връща се след полунощ и се държи хулигански. Едно след друго се разкриват пред младата жена мошеничествата му. Бракът бе прекратен по негова вина, но само 10 дни след развода той сключи нов брак.

Случаи като последния поставят въпроса за нуждата от обществен кон­трол при сключване на брак.

За да се създават здрави, социали­стически семейства, трябва да се пре­сече пътя на онези, които гледат на женитбата като на сделка.

Критиката като метод на обществено възпитание трябва да засяга и отноше­нието на отделния гражданин към семейството и семейните задължения.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара