В началото бе човекът. И за известно време… това беше добре. Тогава…той създаде машината по свое собствено подобие. Така човекът стана архитект на собственото си унищожение…

Аниматрицата

Многонационални корпорации и стратегическите им съюзи пораждат световни информационни и финансови магистрали, които определят насоката и силата на протичащите взаимодействия във и извън мрежата

Мануел Кастелс

thumb-575033_960_720

Страшно звучи, нали? Големият брат. „Tе ни завладяха“ от филма „Мрежата“. Ние сме батерии според филма „Матрицата“… Глупости!

През 60-те са разширявали съзнанието си с ЛСД. Малцина са успели, а гуруто на това движение (Тимъти Лиъри, който е кръстник на Уинона Райдър) накрая е бил принуден да стане информатор на ФБР и ЦРУ. Отплеснах се, а кучето, както се казва, не е заровено тук.

От 1996 г. насам аз разширявам съзнанието и битието си с интернет. IRC, mIRC, „Лафчето“ на dir.bg, форумът *bpm, Facebook, Twitter… За всички тези години

не съм усетил и минимална вредност от общуването

и всичко останало в мрежата. Пълно е с хора, книги, филми, музика и общности. Страхотно е! Неслучайно споменатият по-горе Тимъти Лиъри посвещава своята книга „Неврополитика“ на Уилям Гибсън, гуруто на киберпънка, който превърна хакерите в митични герои. Хората, и в частност аз, никога не са имали по-голям шанс да се потопят в Колективното несъзнавано и осъзнавано от „влизането“ в интернет. В интернет завързах безброй приятелства. Срещнах се с хора, които и досега са ми приятели. Някои от тях дори не съм виждал на живо.

Интернет е океан от информация по всички въпроси, това всеки го знае.

Мрежата е тъмна и светла – точно като живота

и това е истински хубаво, поне за мен. Всъщност ме е яд, че предсказанията на редица визионери и автори на научна фантастика все още не са се сбъднали. Бих могъл да изчакам, разбира се, но нямам търпение. Виртуална реалност, наноустройство, имплантирано в главата ми, интернет в слънчевите очила… Сигурно звучи леко притеснително, но ако ви бяха разказали за Facebook през 1999 г., също щеше да е. Нали?

technology-792175_960_720

Така дълбоко съм привързан към смартфона и компютъра си, че вече имам пристъпи на тревожност, когато не мога да ги ползвам

Защото: комуникирам със скъп на сърцето ми човек,

с приятел, който не излиза от къщи, със семейството си.

След като Facebook пуснаха Messenger, денят ми протича така:

* Кафе. Дзънн! (писане, писане, писане)

* Пътуване с метрото. Дзън, дзън, дзън! (писане)

* Работа. Дзън… дзън… дзън… И в края на работния ден – дзъндзъндзъндзън!

Това не ме напряга. Този график е прекрасен. Обичам всичко в мрежата. От информацията през меметата и гифчетата до музиката и комуникацията. От А до Я. От А to Z. Казвам се Райчо Ангелов и съм зависим.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара