Животът е изкуство

Съпрузите Чупови от Нахорни Долина пра­знуваха златната си сватба.

– Ето тема за репортаж! – казахме си с колегата. – И съвсем не лоша!

Уредихме формалностите по пътуването и пристигнахме в Нахорни Долина. От празнуването на сватбата бяха минали две седмици, но се надявахме да съберем ценни сведения за социологични изводи. Съпрузите Чупови имаха осем деца, шестнадесет вну­ци, десет правнуци, а бяха прекарали не­разделни и петдесет години.

Поднесохме на юбилярите дар – подвър­зани годишнини от едно илюстровано спи­сание, в което дядо Янко веднага се зачете без очила.

Заварихме семейството на трапезата. Още от пръв поглед забелязах, че храната им не е подходяща за възрастта.

– Нима, бабке, не знаете, че яйцата са вредни за хора, прехвърлили четиридесетте! Да не говорим за маста! Ако бяхте запознати с принципите на правилното хранене, бихте могли да живеете много по-дълго! – казах на старата Чулова.

Предупредих я също, че доматите са вред­ни и причиняват рак, но колегата възрази, че напоследък някои специалисти оспорвали това твърдение и дори препоръчвали да се ядат домати.

Баба Чупова държеше в пухено юрганче най-малкия си правнук, който бе налапал биберон. Обясних на старицата, че този начин на отглеждане на кърмачетата е не­правилен и че употребата на биберона е остаряла и нехигиенична. Щом измъкнах от устата на детето биберона, то така се раз­рева, че се принудих пак да му го върна. Иначе не можех да чуя отговорите на въпро­сите:

– Вие, пани Чупова, сте отгледали осем деца. Държахте ли сметка за индивидуал­ността на всяко дете! Какви принципи при­лагахте?

– Как ги отгледах ли! – запъна се бабич­ката смутено. – Ами както ми паднеше, а щом направиха някоя беля, като ги нашляпвах, се укротяваха.

Уверих се, че добрата женица няма и представа за педагогика, да не говорим за детска психология.

По еротичните и сексуалните въпроси (на които се отделя такова значително място днес в печата) колегата Венцман се обърна към стареца. Отведе го настрана, а ние с пани Чупова излязохме на пруста. Започнах да обяснявам на бабичката, че животът е истинска наука и че за да живее човек правилно, пълноценно и дълго, трябва да има задълбочени познания в най-различни области: кулинария, хигиена, медицина, козметика, бижутерия…

– Животът е не само наука – заключих, – животът е изкуство!

Внезапно вратата се отвори и колегата хукна към гарата.  Подире му се спусна дядо Чуп с маша в ръка.  Очевидно сексуалните въпроси не му бяха допаднали и го бяха изкарали извън кожата.

Дядката бягаше неправилно, без стил, погледнато от принципите на леката атлетика.

И все пак до днес не мога да си обясня как успя да настигне колегата Венциман.