Притежава ли жената това спасително средство и умее ли да го използва в житейския водовъртеж? Задавала съм този въпрос на десетки хора – мъже и жени. Отгово­рите са доста разнообразни, но в общи линии се свеждат до онова, което мислят моите трима събеседници – писателите Свобода Бъчварова, Станислав Стратиев и Мирон Иванов, в чиито творби, както знае­те, хуморът не е рядък гост.

Ст. Стратиев: О, жената има силно развито чуство за хумор, познавам не една и две такива жени – жена ми например, мно­го от актрисите в нашия (Сати­ричния) театър.

М. Иванов: Не искам, а и да ис­кам, не бих могъл да обидя жената с това разделение на даденос­тите, но наистина мисля, че жена­та царува в друго агрегатно съ­стояние на духа, тя е повече обем­на и триизмерна, докато истин­ският хумор е повече царство на абстракцията, постижение на ду­ха, съвършено планиране – кое­то напоследък даже заприличва и на безтегловност.

Св. Бъчварова: Никога не съм се съмнявала в присъствието на чувство за хумор у жените, но струва ми се, нужни са известни условия за неговата проява. Там, където има добра атмосфера в се­мейството, добър климат в дру­жеските отношения, в работата, където се уважава трудът на жената, там избуява високо и чувст­вото й за хумор.

Ако приемем, че жената прите­жава чувство за хумор, как да си обясним факта, че в историята на световната литература няма имена на жени, конто да могат да мерят ръст с такива майстори на хумора като Рабле, Гогол, Хашек, О’Хенри? Защо няма и в миналото, и днес достатъчно авторитетно из­явени майсторки в областта на ко­медията, на карикатурата, фейле­тона?

М. Иванов: Това е много сло­жен, много объркан, много ри­скован въпрос. Както всички пера на пауна са предназначени да се хареса на паунката, така и твор­чеството на хумориста гони същата горе-долу цел. Понякога и я постига. Но ето, от консуматор, обект и Дама на Сърцето на хумориста жената някак не успява да се превърне в хуморист и дъл­го съм си блъскал главата: защо това е така?

Ст. Стратиев: По принцип уме­нието да се пише хумор е много рядък дар. Ако помислим, колци­на са и мъжете: (O’Хенри, Марк Твен, Хашек, Рабле… Но струва ми се, че нашата информация да­леч не е пълна. Мисля, че в све­товната литература има такива жени. У нас също има авторки, които пишат във вестник „Стър­шел“.

Св. Бъчварова: Може би аз не съм добре информирана, но наистина ми е трудно да назова имена на жени, известни майсторки в областта на комедийния жанр. Мисля, че първата причина е в биологията на жената, ако мога така да се изразя. Жената е в страдателно положение по при­рода. Страданието я съпътствува от началото до края иа живота й – с факта, че ражда деца, че самата й същност е по-различна. Всичко това като че ли прави же­ната по-малко свободна – не по обем на време, а по вътрешна амплитуда, по вътрешен мащаб. Липсва й онази вътрешна свобо­да, която мъжът има като актив­но начало в самата си природа. А за мен чувството за хумор е мно­го тясно свързано именно с тази вътрешна освободеност, с чувст­вото за надмогване на конфлик­тите в света.

Подобно обяснение би тряб­вало да ни изпълни с песимизъм по отношение на по-нататъшната из­ява на жената в тази духовна сфе­ра?

Св. Бъчварова: Не, не е точно така, защото има друга, много важна причина, която не е свързана с природните дадености и роля на жената, а с историческото развитие на обществото и в частност на жената. Нека си помислим: жената започва да се проявява обществено (творчеството е обществена проява) от 19-и век  насам. Е, как може тогава да остави следи в една толкова свободна и толкова обществена област, каквато е хумористичното творчество? Напълно невъзможно е! В най-добрия случай тя е обект на възпяване и обожаване, макар че по-често на нея са гледали като на робиня, като на средство за продължаване на живота, като на уредник на трудовия процес в дома. Нищо повече от това не е могла да бъде. Мисля, че това хилядолетно социално неравноправие на жената, това нейно пълно отсъствие от политическия живот и всяка обществе­на област, където има активност, е дало и дава огромно отражение върху творческите хумористични способности и прояви на жената.

Ст. Стратиев: По принцип докъм началото на нашия век (20 в., бел.ред) пози­цията на жената е такава, че тя  действително няма възможност за обществена изява. Знаете, че дори в театъра женските роли са ce играли от мъже. Вероятно има много произведения, писани от жени, скрити зад мъжки имена. Впрочем и днес има такива слу­чаи.

М. Иванов: Разправят, че кот­ките не можели да виждат телевизионно изображение. Имало някаква особеност в нагласата на окото. Най-вероятно в душевната нагласа на жената липсва способ­ността за тази карикатурна деформация, за това изкривяване на нещата с оглед да се получи нещо наистина хумористично. Говоря сериозно и съм искрен. Зная от мама, а тя беше акушер­ка, че с оглед функцията си на майка жената диша коремно, а мъжът – с диафрагмата. Да се говори кое е по-правилно би би­ло нелепо.

„Можем да се смеем и да бъдем при това много сериозни“

Както се вижда, в минало и се­гашно време мненията на тримата ми събеседници лъкатушат но кри­вата на приближаването и отдале­чаването. Може би бъдеще време на въпроса ще ги разграничи окончателно или пък ще ги събере във фокуса на оптимизма?

М. Иванов: Най-вероятно еманципацията ще зарази жената с хумор и тя ще става все по-весел събеседник, все по-остроумен и духовит партньор, ценител. Но колко много от себе си трябва да загуби тя, за да се почувствува удобно в студения, светъл и не­приветлив свят, където живеят тия сиви птици –  хумористите…

Св. Бъчварова: Що се отнася до бъдещето, мисля, че колкото по-активна ще бъде жената в различ­ните области на духа, толкова по-активна ще става и в тази най-своеобразна и очарователна творческа сфера. Симптоматично за тази нейна еволюция е напри­мер увеличаването на броя на комедийните актриси.

Да, но те интерпретират го­тов хумор и собственото им хумо­ристично творчество е, така да се каже, вторично.

Св. Бъчварова: Да, но дори и в тази област, интерпретаторската, жената беше крайно ограничена. Да не припомняме отново за вре­мената, когато и сцената бе недостъпна за нея. И тъй като според мен в изкуството са възможни скокове, може би не е изключено жената да осъществи такъв скок в областта на хумора и изведнъж да блесне с нещо, което досега нито един хуморист не е направил.

Може би основание за по­добна надежда ни дава и своеобразното, индиректно хумористично творчество на жената през векове­те, изразяващо се във възпитание­то на чувство за хумор и вкус към хумора у децата?

Св. Бъчварова: Да, моята баба например имаше великолепно чувство за хумор. Страшно на­блюдателна, тя намираше ведна­га най-хумористичния детайл на даден човек, за всекиго имаше много остроумни нарицателни, можеше да бъде и силно саркас­тична. Всичко това създаваше силно чувство на респект и чудес­на атмосфера у дома. И това при­съствие на чувство за хумор и ху­мористична дарба у жената е семето, от което можем при благо­приятни условия действително да очакваме богата реколта и в об­ластта на трайните художествени стойности.

Накрая вместо коментар на спо­делените мнения ми се иска да ви напомня известната наша поговор­ка: „Най-добре се смее онзи, кой­то се смее последен“.

Facebook Twitter Google+

0 Коментара