Eхо-о-о! С възгласа на планинарите

Улица „Екзарх Йосиф“ 73. Няколко каменни стъпала с чугунен  парапет, кепенци над виен­ските прозорци и прясно боядиса­на фирма: „ТУРИСТИЧЕСКО ХУМОРИСТИЧНО СПИСА­НИЕ ЕХО-О-О“.

Вътре, точно срещу вратата голям портрет на Алеко Константинов, направен от цве­тове на еделвайс. Изминали са три десетилетия, откакто знаме­нитият Щастливец възкликва: „Невероятно, наистина, но факт: 300 души на Черния връх!“

Годи­ната е 1925-а, когато група енту­сиасти започват издаването на

„смешно туристко списание“.

По онова време планинарството не е сред най-предпочитаните занима­ния. „Високо ентелегентната част от хай-лайфа – четем в кн. 1 на „ЕХО-О-О“, – говореща изключително френски, ни зове футуристи*, т. е. такива, които не знаят какво правят по балкана, а ония, които ненавиждат френският език, мислейки че скитаме из планината, защото ни са поразклопани дъските, ни наричат с чисто българската дума щуристи.“

Показателен е и следният анекдот: „Закъснел турист среща по пътя селянка и я пита:

– Стрино, заминаха ли нагоре туристи?

– Не са, синко, не са минава­ли. Ете отидоха нагоре много ора, ама такива не съм вишла да минат.“

Тази аудитория имат предвид редакторите, когато задават въ­проса: „Оти има планини и кой ходи по них?“ На шопски диалект е потърсен отговорът: „…рекъл Дядо Господ, глейте туа, па от туа натиснал земнята, от там я натиснал и она какво не била баш арно исаанала, сбръчкални се и я залупил. Те така станале плани­ните. Стара планина, Витоша, Алпето, Карпатето…“

До Алпите и Карпатите е твър­де далеко. Главен обект на тога­вашните туристически „набези“ са най вече околностите на Со­фия. По повод организирането на един излет до „мореплавателната река Искър“, кн. 2 съобщава „Особенно ще ни бъде приятно, ако поканите и някои Ваши близ­ки познати като: сестрички мили, братовчедки любвеобилни, балдьзи сантиментални, комшийки жизнерадостни, хазайчета душегубни, другарки палавички и пр. и пр., които обаче трябва да отго­варят на следните поеми и усло­вия…“ Изредени в стихотворна форма, изискванията са удачно допълнени от поместения „Турис­тически речник“. В него на буква­та „С“ е отбелязано: „Стъклен багаж – туристка, която не може да върви.“

Едва ли обаче е виновна само „женската страна“ на проблема. Кн. 3-4 дава възможност г-н Н. да изложи планинарските възгле­ди на някогашния столичанин: „Аз разбирам туризма да си тур­неш нещо повечко в раницата, и не да излиташ на излет, ами тъй е, да мръднеш до къде Красно се­ло или Бояна, и да си постелиш балтоня, да му легнеш…“ Става дума за категорията „кашкавал-турист“.

Всъщност според „еховци“, както наричат себе си стопаните на списанието, „не съществува раница, която би погълнала всич­ките желания на туриста“. Може би затова те редовно поддържат рубриката „В раницата“, където чрез редакционната поща удов­летворяват „лирическите жела­ния“ на многобройните сътруд­ници. Само един пример… „Виж­те, г. редакторе, дали съм слабо-силна в туристическата по­езия“ –  пита заинтригувана ав­торка. Изданието не закъснява да отговори: „Жени – София… Колкото за поезията, с извине­ние, съвсем я няма, а пък за вас уважаема госпожице по почерка само не можем да се произне­сем.“ (кн. 3-4)

Всичко това става в редакцията на списание „ЕХО-О-О“. В сградата с онзи портрет на Алеко, на­рисуван с цветя, за които смъртта е непозната.

[1]Футуризъм — формалистично течение в литературата и изкуство­то, появило се в началото на XX век.