„Бях младо момиче, едва на 18 години, когато сe омъжих. Набързо ни се родиха три деца. В първите години забременявах, раждах, правех аборти. Тогава съпругът ми предложи да заменим обикновения полов акт с анален. Плача, моля се, увещавам го, но… Ако мълча, това е, за да не научат децата. А иначе не е лош човек. Като баща е безукорен.“

Спомням си и друга изповед за насилие. Една току-що оперирана жена молеше да забавим из­писването й от болницата, тъй като мъжът й нямало да чака нито час и веднага щял да пристъпи кьм съпружеските си „за­дължения“.

Но насилието в секса невинаги означава при­нудително полово общу­ване. То може да бъде и обратното – неприем­лив отказ, когато един от партньорите системно отбягва полови контак­ти.

Насилието в семейст­вото е не само сексуален въпрос. То е и начин на мислене, на личностно поведение. Към него са склонни хора е агресивни елементи в характера си или хора, които в мина­лото са преживели наси­лие. Значение има и социалната незрелост на съпрузите, тъй като се среща особено често сред младежи под 20-годишна възраст.

Различни са причините за тези отклонения, но ние трябва винаги да ги търсим. Например в един от случаите, в които съпругата системно от­казваше близост, се ока­за, че има сериозно осно­вание за това. Съпругът й страдаше от преждевременно, бързо семеизпразване. И за да си спес­ти мъчителната полова неудовлетвореност, съ­пругата предпочиташе редките полови контак­ти.

Имахме и друг по­добен случай. Семейство на прага на развода дойде за съвет. От близо година съпругата внезап­но бе престанала да же­лае близост. Самата тя нямаше отговор за при­чината. Прегледът уста­нови, че от млечните й жлези се  отделя голямо количество кърма, въпреки че жената бе раждала и кърмила преди много години. Възможно бе пациентката да има повишена секреция на хормона пролактин, койт осе отделя от хипофизната жлеза, следователно да става дума за се­риозно заболяване. По нататъшните изследвания потвърдиха подозренията ни.

От друга страна, знае се, че както много други жизнени функции, и половата има ритмичен ха­рактер. Ритъмът, с който възниква потребността от полов контакт, е твърде индивидуален и невинаги съвпада у двамата партньори. Това отчасти може да обясни защо в даден момент мъжът има желание за полово общуване, а съпругата не, или обратно.

Половото влечение и потребност се влияят от много фактори и физио­логични условия, с на­предване на възрастта желанието за полово об­щуване намалява. При някои жени след 45-ата година половата потреб­ност намалява. Тя търпи колебание и през бремен­ността.

Сексуалното насилие в семейството може да взе­ме някои твърде редки форми. Една от тях е по­ловата връзка между кръвни роднини — кръ­восмешението. В сексо­логичната практика са известни случаи на наси­лие, проявено от братовчеди, от други близки роднини.

Понякога сексуалното насилие в семейството е продукт на ненормална ревност. Един съпруг бе­ше въвел в семейството всекидневна програма от поне две до три сноше­ния, за да презадоволи съпругата си и я „отка­же“ от желанието да изневерява. Несигурен в ус­пеха си, два пъти седмич­но той я водеше на ле­кар, за да установи дали жената не се е заразила при извънбрачна връзка.

Тези отношения в се­мейството поначало са скрито явление. Изследо­вателите смятат, че до­мът е много повече, отколкото се предполага, място на насилствени действия.

У нас няма информа­ция (или поне не се пуб­ликува) за честотата на насилието в семейството. Ако се съди по данни за други страни, явлението съвсем не е за подценява­не.  Националната поли­цейска служба в САЩ гу­би една трета от времето си, за да отговори на повиквания за помощ, отправени от семейства, в които се упражнява гру­бо насилие. Във Франция съществува специален, т. нар. „зелен телефон“, набирането на номера става безплатно и изло­жените на насилие съпру­зи могат да потърсят по­мощ от него. Около 10 на сто от сексуалните на­силия във Фракция са свързани с проявена по­лова студенина на жена­та, поради импотенция на мъжа или самотност. Знае се, че във Франция само една трета от пост­радалите търсят помощ.

През последните годи­ни обаче започнаха да се реализират програми за борба със сексуалното насилие в семейството. В САЩ са създадени 700 заведения за оказване на помощ на пострадалите. Провеждат се курсове, консултации, лечение на лицата, имащи склон­ност към насилнически действия. В западноевро­пейските страни свобода­та на партньорите се смята като една от ос­новните сигурни мерки срещу всеки опит за сек­суално незачитане, при­нуда.

Сексуалното насилие в семейството не е чуждо явление и за нашата дей­ствителност. Друг въ­прос е, че то все още не е привлякло вниманието на изследователите, на специалистите по семей­ните проблеми. Нека се надяваме, че интересът към въпроса ще нарасне, а от това съпрузите само ще спечелят.

Д-р Димитър Василев, д. м. н., председател на Научното дружество по планирано родителство и развитие на семейството

Facebook Twitter Google+

0 Коментара