Той е само на 25, а зад гърба си има над десет литературни награди, които е спечелил с честния труд на перото си. Най-значителните две от тях са наградата от миналогодишния конкурс за драматургия на Театър “София” за пиесата му “Гъдулката гори”, избрана измежду 145 други конкуриращи се текстове, и последвалият скоро след това приз “Черноризец Храбър”, с който Райко Байчев е удостоен в категорията за млад журналист. Но да оставим наградите настрана, те са за статистиката. Няколко бързи факти от биографията му – роден е във Велико Търново, завършил е журналистика в Софийския университет, коментатор и шеф на отдел във вестник “Стандарт”.

Но ето го този Райко Байчев по-отблизо – името е почти скоропоговорка, ярко и отличимо, в него е отразена и известна игривост, която, струва ми се, напълно подхожда и на човека, който го носи. Той е с тъмноруса, небрежно подстригана коса, кристален поглед, скрит зад строги очила с издраскани и сякаш позамъглени стъкла, които му придават консервативен вид, но пък и навяват някаква вятърничевост, не младежка… хм… нека да се подведем по това клише – писателска вятърничевост. Райко не обича да говори за себе си като за писател, напълно му е ясно, че има да го върви още този път, той не е от хората, които се тупат в гърдите от гордост след всяко лично постижение. Очарователни са неговата сдържаност и непреиграната му скромност.

Седнал е до мен в микробуса към Созопол, с който пътува една пъстра група пишещи от различни страни към ежегодния писателски семинар на фондация “Елизабет Костова”. Райко е приятен и забавен събеседник, с жив интерес задава непрестанно въпроси, слуша внимателно отговорите и дългият път се изнизва неусетно. Ако ви се отвори възможност, пътувайте до Райко! Още от самото начало усещам, че има една тема, която особено го вълнува – какво е да си българин днес, бремето на тази идентичност, съчетано с модерно, съвсем ново усещане за родност, амалгама между гняв и гордост, но лишена от горчивата нотка на озлоблението и огорчението, които познавам в жизнената нагласа на по-старите поколения българи. Интересен е този Райко!

Целия текст четете в новия брой на „Жената днес”

Facebook Twitter Google+

0 Коментара