Илиян Любомиров е поет. Пише еротична лирика. Всъщност той е най-четеният български поет сред всички български девойки над 13-годишна възраст на всички времена и нека Яворов и Дебелянов ми простят. Славата се дължи на безспорния му талант, както и на интернет, където страниците на Илиян са задръстени от сърчица и целувки, пратени от почитателки в крехка възраст. Той ги обгрижва със специално внимание и винаги лично, никога не ги разочарова, пие с тях, снима се с тях, смее се с тях, посвещава им строфи и те, естествено, го обожават. Пишат стиховете му по кориците на тетрадките по математика и се кискат на провокиращите му снимки.
По време на турнето си из страната, на което представяше дебютната си стихосбирка „Нощта е действие” (от която за нула време продаде три тиража – непостижим блян за повечето ни поети), Илиян дори беше помолен да положи автограф върху девичата гръд на своя читателка. Той вече успя да обиколи големите градове на държавата и навсякъде събра публика, достойна за рок концерт. А, да припомним, тук става дума за поезия. Кой чете стихове в днешни дни? И въобще, кой, по дяволите, е този Илиян,
ударил в земята всяка конкуренция за моминско внимание
Той е на 25 години. Твърди, че от 14-годишен гони трийсетте. Като малък е поверен на бабино гледане в Перник, откъдето научава някои важни неща: да кара колело по площада, да чете в. „Дума”, като си плюнчи пръста и да сваля мацки по стара пернишка рецепта. Ето я и самата рецепта: приближава се до най-впечатляващата дама в някой клуб, глътва наведнъж питието й и пита със сластен глас: „Да ти поръчам ли още едно?”.
По-късно семейният трабант комби отвежда Илиян в София, където бързо усвоява циничен език и поведение. Подобно отношение към действителността обаче изисква смелост и дързост и Илиян започва да тренира бойни изкуства, а негов треньор се оказва Светльо от „Хиподил”. Освен уменията по карате, Илиян усвоява от Светльо две важни житейски сентенции, които е запомнил до ден-днешен и които вероятно са основополагащи в отношенията му с нежния пол. Първата е: „Жена без гърди е като село без начално училище. Няма откъде да започнеш”. И втората: „Ако на една жена й дадеш твърде много сигурност, тя започва да търси тръпка. Ако й предлагаш само тръпка, тя копнее за сигурност.” Има известна логика.
Докато завършва Немската гимназия с отличие, Илиян заедно със своя съратник Георги Белоречки създава кръга „Втрисъл” (отново да прощава Яворов) за поезия и всякакво творчество. Младежите натрупват самочувствие и написани редове и трансформират кръга в платформата Letters of Flash – сайт за литература, но от техен тип: леко цинична, всъщност – романтична, още – къса, остра и пробождаща. В името на изкуството Илиян започва да подписва всяка своя творба с артистичния псевдоним Августин Господинов („Защо не?”).
Светът обаче все още му е тесен
и той набързо заменя софийските трамваи за берлинското метро. Берлин е град на свободата, вдъхновението, модата, разкрепостените нрави. Точното място за младия поет.
Официално Илиян е студент по политология, но доста се разсейва от ученето с най-различни занимания. Казва, че от 16-годишен работи, за да бъде независим и да може да си позволи спонтанност. Първо като спасител на плажа (сам се смее на клишето), малко като журналист, работил е в рекламна агенция. Въобще според думите му не е бил само поп и балерина.
Първите по-сериозни стъпки в писането прави именно в Берлин.
Дотук с биографичните данни.
На вид Илиян е самоуверен млад мъж с осанка на харесван и успял човек. Около него винаги витае женски аромат. Прилича на отличник, но има усмивка с подтекст. Държи се с невръстните девойки като с дами и им рецитира обета си за вярност:
ще изчукам
всичките ти приятелки
за да не се влюбя в някоя от тях
да съм само твой
а и да имате тема за разговори
когато се събирате
да пушите тънките си цигари
Поет-плейбой – неустоима комбинация.
„Всичко е бизнес. Когато на изкуството сложиш баркод, то трябва да се продава, не по-различно от кенче с бира. Съвременните писатели са прекалено горди, за да вложат лично отношение, когато общуват с публиката. Те седят и си киселеят. Скучно ми е в тези среди, където всички се взимат насериозно. Те са аскети по принуда, а вътрешно копнеят да бъдат бохеми.
Гледат Californication, ама се возят гратис на градски транспорт. Голямо разминаване и липса на размах.
Все пак има писатели, които харесва. Росен Карамфилов му е фаворит напоследък. А Христо Фотев и Борис Роканов са „големи”. Хенри Милър, Бъроуз, Виктор Пасков и Тома Марков пишат както той харесва. Чете Захари Карабашлиев и Иван Ланджев. Харесва Калин Терзийски от времето, преди да изтрезнее, напоследък станал нравоучителен. Намира Георги Господинов за последователен и талантлив. Сега е на вълна Амели Нотомб. Учи се да не се разочарова лесно, когато види на живо обектите на своето литературно обожание. Чарлз Буковски го кефи, но явно деструктивизмът му идва в повече и не е неговият модел за подражание.
„Аз съм влюбчив и чувствителен – както към жените, така и към книгите. Обичам хард писане. Такова, което няма лигавщини, което ще ти приседне в гърлото, но няма да те остави безразличен”, казва Илиян.
И понеже рубриката ни го предполага, питам плахо за жените и хоп – изненада. Този игрив поет твърди, че е моногамен и верен. Харесва жени извън стандарта, не го влече клишето. Искрено вярва, че мозъкът е най-голямата ерогенна зона и че няма нищо по-еротично от един разговор. Обяснява, че моделът ”лошо момче” не е самоцел, просто такова впечатление оставял. Разсъждава, че вероятно това е защитна реакция срещу потенциално нараняване. „Аз съм първо мъж и после пишещ човек”. Казва, че понякога е щастлив. Казва, че иска да живее като в стиха на Христо Фотев:
Бях на самия връх на мойта младост.
Бях див, несъразмерен и красив.
Обичах те без милост аз – със ярост –
и се учудвам, че останах жив.
Бях млад, красив и неправдоподобен.
Как падах аз над тъмния ти глас.
Виновен съм – от твоя скръбен спомен
не справедливост – милост искам аз.
И пак сънувам оня светъл хаос…
(Не подозирах, а съм бил щастлив.)
Обичах те без милост аз – със ярост.
И съжалявам, че останах жив.
Лексикон:
Идеалната жена е… Търся кусурите им, не идеалното. Всъщност, идеална е, когато я обичаш. Идеалната жена е обичаната.
Идеалният флирт е… успешният. Играта винаги е по-интересна от продължението.
До леглото си винаги имам… недопити чаши и книги. Върша всичко в леглото.
Ако можех да живея във филм... той щеше да е „Черна котка, бял котарак”.
Ако можех да променя нещо в себе си... нямаше да приемам всичко толкова лично.
Ако можех да променя нещо в света… щях да забраня на ниски тънкопишковци с комплекси да управляват.
0 Коментара