Ако днес бях на 20 километра оттук, есента щеше да е много по-истинска, а не прозоречна и вяла.
Ако днес бях на 20 малки уискита, нямаше да ме е страх да кажа това, което мисля, на тези, за които го мисля. Макар че изговорено или премълчано – все си е глупаво и обидно. Разликата между мълчанието и говоренето не е особено голяма – в главата ти е шумно при всички положения.
Ако днес бях на 20 години? Щях да съм млада. И толкова.
Младостта днес е като младостта вчера – сътворява света за пореден път. Аз веднъж вече съм го правила. Открих първата любов на света. Никой преди мен не беше обичал. И днес бих го направила отново. Открих първото разочарование, никой не беше нараняван така през хилядолетията. И днес сигурно пак щеше да ме боли с непозната никому болка.
В главата си от време на време съм на 20 години. Друг път – на 100. Точно днес съм на пет и половина.
Двайсетгодишните са старци,
вече са минали през блендера на образованието, училището ги е изплюло като пресен фреш, предназначен за ламята-живот. Научили са, че няма значение какво знаеш, важно е какво ще забравиш.
Ако днес бях на 20, вече щях да съм забравила нещата, които знаех на 40.
Сигурно щях да презирам старците, които са ми попречили да бъда първият човек, който е бил на 20. Затова щях да им се присмивам, защото на мен е отредена (завинаги!) младост, а те са изтеглили късата клечка с дългото ЕГН. Те не са на 20, защото това е моята възраст, моята съдба, моето безсмъртие. Имам права върху тази възраст. Щях да я демонстрирам горделиво, щях да се наслаждавам на приятната й закръгленост, на съвършенството й. Щях да съм убедена, че това е моето съвършенство, за което имам лични заслуги.
Ако днес бях на 20 години, щях да съм много умна. Щях да предчувствам бъдещето, да го предвкусвам. По-старите са лишени от това. Знанието за утре им е отнето, а аз щях да го притежавам в пълна мяра. И всяка следваща година то щеше да намалява, но на 20 аз нямаше да подозирам за това.
Ако днес бях на 20 години, щях да съм влюбена. Любовта на 20 е особена – тя задължително трябва да притежава срок на годност. Колкото по-дълъг, толкова по-добре. Защото любовта е въженцето, с което придърпвам старостта към себе си.
Ако съм влюбена на 20, със сигурност ще съм влюбена и на 40.
Наистина ли? Любовта на 20 прилича на разпродажба в скъп магазин. В коша са натрупани лъскави дрънкулки – много са, пъстри са, всички са мои. Ако искам. Аз владея избора, когато съм на 20. Още не знам, че всъщност едва на 40 и по-късно ще разбера какво означава избор.
Ако днес бях на 20 години, щях да съм бедна. Богатството неизбежно щеше да ме чака някъде в бъдещето, то ми се полага. Утре. Днес щях да се радвам на пържените картофки в Макдоналдс, абсолютно сигурна, че на 40 ще си поръчам в същия час ягоди с шоколад и шампанско. Още не знам, че на 40 ще купувам в същия час пак пържени картофки и детско меню. И ще се радвам повече. И да, богатството ще е там и ще мрънка за още.
Ако днес бях на 20 години, щях да чета поезия. И да разбирам това, което чета.
Ако днес бях на 20 години, щях да пиша поезия. Без да разбирам това, което пиша.
Ако днес бях на 20 години, щях да вярвам в хората. Защото щях да съм достатъчно егоистична, за да си мисля, че всички са като мен.
Баба ми, когато навърши 70, твърдеше, че не иска да стане пак 20. Не било хубаво, каза, по-добре било на 55. Аз още съм твърде близо до двайсетте си години, очевидно. Все още не знам какво е да си на петдесет и пет, затова понякога се сънувам млада. И в сънищата младостта прилича на кошмар.
Но наяве не е. Прекрасно е да си на 20 години, тогава всеки ден е днес и утре.
На 20 вчера още не съществува.
0 Коментара