Те двамата все се караха, но аз не знам той да й е посягал. Понякога си крещяха, понякога не си продумваха с дни. Така и не ги видях да се хванат за ръце или да се прегърнат. Взаимно се дразнеха. Той я ревнуваше, но не от любов, а от комплекси. Тя му бе вярна, но се преструваше, че не е. Баща й й даваше $20 000, ако се разведе, но най-вече защото искаше да я контролира. Тя не ги взе, но като че ли се гордееше с цената.
Честваха всяка годишнина от сватбата (както се чества тази от смъртта на Апостола) и всеки път отброяваха годините „под един покрив с врага”. Всеки осми март й поднасяше китка и я целуваше, а на мен ми се струваше много тъпо, защото предния ден я е наричал говедо. Така и не й каза дали я обича. Така и не му каза дали го мрази. Още тогава центърът на тежестта в брака им бе нейде в миналото, минало безвъзвратно. Често се чудех защо са заедно. Често същото са се чудели и те. Доста по-късно влязох в спалнята им и ги видях как легнали един до друг гледат телевизия. И разбрах. Беше в началото на годината и в края на живота им. Беше студено и мрачно. Разбрах защо са търпели досега –
на никого не му се умира и не му се стои на студено сам
Студът и смъртта. Две причини двама човека да решат, колкото там топли дни им остават, преди вятърът на вечността да ги обрули съвсем, да прекарат един с друг, само един с друг, без да мислят или поне без да действат по осмислянето на топлина в дните си с някой по-подходящ, който – предвид неизброимото многообразие от човеци – със сигурност съществува, но който – предвид неизброимото многообразие от страхове – навярно като тях бездейства.
Студът и смъртта. Но и сексът – ако двамата човека са под възраст средна и им е рано още да мислят за студ и смърт.
Потресаващ е процентът от бракове, които се сключват, защото на участниците им е приятно или поне към момента на сключване на брак им е било приятно да се пипат по кожата и да си бъркат под нея – точно 69. Такава е неофициалната статистика, макар да подозирам, че процентът е по-голям, просто статистиката се е стъкмила с еротична метафора. С други думи, от същата еротична метафора, 69 от 100 мъже се женят, защото им е приятно Тя да им седи на лицето. Кислородният дефицит, характерен за позата, затруднява мозъчната дейност и пречи на мъжете да проумеят, че само достатъчно на брой сядания делят копнежа Тя да им седне на лицето, от желанието Тя просто да седне на дивана.
Диванът, като стар олтар на спаруженото съпружество
и нов ноев ковчег на семейния следсексен потоп, в който по течението на живота си вече уморено дрейфират два отегчени индивида от един вид, годни само и единствено да се размножат. Когато стойността на дивана в хола надхвърли неколкократно стойността на леглото в спалнята, тогава семейният секс неколкократно се е обезценил.
Да се ожениш за жена, защото харесваш секса с нея, е като да харесваш устните на някоя и заради тия устни да понасяш цялата останала жена. Но колкото и да са й сочни устните, колкото и сок да може да изстиска тя с тях, винаги идва време, в което над горната пониква един косъм. Косъм, който тя престава да забелязва, но от който ти преставаш да забелязваш нея. Мъжката природа е повърхностна и когато повърхността на жената загрубее и окосмее, мъжът реагира по кодирания му в гените начин, търсейки друга повърхност, по която да посее от тях.
Естествено, има и непридирчиви по неволя мъже, при които единственият шанс за гарантиран редовен полов живот е одобреният от обществото и църквата. Тези мъже имат свои доводи. Те безмилостно са белязани с тях от наследствените фактори и съдбата. Тези смели мъже чукат често и често постигат приличен полов тотал, който пряко и преносно им изяжда главата, защото два пъти секс седмично за двайсет години формира цифра, способна
да рутинира и рудиментира всеки сексуален детайл
Попипване, пощипване, докосване с език, първо тя тебе, след нея ти, проникване, провикване… После привикване. Двайсет години правиш нещо, което още на втората ти е станало еднообразно. Проклета и петклета да е паметта за плътта! Заради нея поредният вечно ще прилича на предния път. Проклета, петклета да е паметта за плътта!
В началото в секса ви има много контакт на кожа с кожа, много допирни точки, много плътно покрита плът. Позата е лъжици. Вкарваш й го отзад и я чувстваш от косата до стъпалата. Заспиваш и се будиш с това чувство. Заспиваш и се будиш до нея. В нея. Отлепяте се, само за да ходите до тоалетна, но често ходите заедно и дотам. Физическа поза като химична осмоза. Прониквате, преливате и се сливате един с друг. Чукате се като влюбени охлюви. Целувате се като дълго неяли канибали.
Но времето ви променя. Променя и позата. Тя предпочита да те язди отгоре, ти предпочиташ да я обръщаш отзад.
Допирът на кожа в кожа се свежда до допир на полови части и органи. Все още можеш да я хващаш за циците, но отдавна вече не я държиш за ръка. Едното цяло ще се разчлени. Едното тяло ще се отдели от другото. Сексът ви става повърхностен.
Сексът става повърхностен, когато намалее общата повърхност на епидермисите ви. Това са тъжните закономерности на кожата. На плътта. На истината и на живота. Тогава искаше да я погълнеш, сега ти иде да повърнеш. Тогава без остатък се допирахте, телата ви обгръщаха се плътно, с очи все още не – със устни се разбирахте, самотен спомняш си, но някак смътно усещаш трепета от тези дни. На вас ли се е случило? Кога ли? Жената тя ли е? Момчето – ти? Сега докосването е проформа. Целувката – служебно ръкостискане. Еволюционен скок и рязък преход в нова форма –
от много можене, до все по-малко искане
Добрата новина е, че този тъжен преход не става за три дни. Към три години му трябват. Но новата втора фаза ще трае през целия ви живот занапред. Това е лошата новина. Другата добра е, че макар вече отдавна да сте забравили, освен вашият живот заедно съществува и един друг живот поотделно.
Другата лоша е, че в живота поотделно сексът е по-малко. По-интересен е и по-вълнуващ, но безсексен ще ходиш и секс жадуващ. Просто желанието винаги е свързано с многообразието и макар многообразие вече да има, а ти вече да имаш свобода за достъп до него, никой от многото образи навън няма да ти пусне нищо от днес за утре или както като мъж предпочиташ – от тази вечер за тази нощ. Минимум месеци си планирай. Няколко седмици, за да избереш някоя, и няколко месеца тя да те избере. После ще бързаш да наваксаш пропуснатото, но в бързането бързо се движиш към втората брачна фаза. Дори и още да нямаш брак. Isn t it ironic… don t you think? И иронията е, че няма как да избягаш от този цикъл – ако искаш вълнуващ секс, трябва да сменяш партньора с нов през няколко години, но често самото намиране на такъв трае толкова и ти почваш да се чудиш кое, аджеба, да избереш – скуката или самотата. Защото все пак говорим за деликатно напасване на тяло и на душа, нали, а то не се среща всеки ден, но само то носи трайна наслада на всички нива,
другото е отчаяно търкане в случайни минувачи
Макар че трайна, трайна, колко пък да е трайна, колкото трае дълбоко замразено свинско месо във фризера. Пък хорското е на топло в спалнята. А локалното триене допълнително повишава температурата…
Сексът е постоянно преоткриване на нещо едновременно позабравено и познато. Защото е познато само толкова, колкото ти познаваш нея. Но освен нея има Ния и Мия, и всичките тия и ония, потенциално познати, с техни нюанси на миризма, форма и вкус, като смътно припомнен сън, който никога не искаш да забравиш, но го правиш само за да го сънуваш отново. Но с нова. Със старата същият сън е свързан предимно с въртене и потене. И двата се тълкуват еднакво, но събуждането не е същото.
Пресилено е да кажа, че бракът променя секса съществено. Само по себе си узаконяването на една връзка може да се отрази негативно само на патологично криминогенни типове, за които само незаконното е забавно и интересно. Отделни проявления, характерни за брака, притежават свойството да не ми го вдигат, но тях може да ги има, дори без брак да живея с една жена.
Десет години живях с моята, преди да дръзна да се оженя за нея и само две неща ни оказаха антиеротично въздействие след това:
1) детето, което рязко размести реда в дните и смеха в нощите, замествайки реда с хаос, а смеха с рев, и
2) кумулативният ефект от човешка неустойчивост на времето, спираща от утре да иска това, което днес е получила, а вчера желала.
Та сексът не се прецака от брака, а от бремето на времето. Десет години връзка са много, когато си на двайсет и пет. Други на десетата година са се развели, а ние тепърва се женехме. Добави малко дете към многото време и ще получиш чудесна рецепта за разпад. А рецептата за разплод е точно обратна – детето да дойде рано, когато любовта е млада и още е в дози, способни да неутрализират бита. Настъпи ли битът, митът отстъпва.
Сексът е мит, митология. Бракът е бит, битология
Човекът е просто биология. В биологията на човека е да прави секс колкото може повече, с колкото може повече, за да множи гените си и да ги обезсмърти. Не ги ли обезсмъртява, ги умъртвява. Съзнателното обричане чрез вричане само на една жена е узаконено убийство на гени, т.е. геноцид. А кой мъж иска да убие още неродените си деца?
Бракът не пречи на секса. Освен ако сексът не е само с една жена. Ако бракът ви пречи на секса, спрете брака. Ако някой е толкова терористичен и тъп да изисква от вас да насилвате природата си в името на една неестествена институция, му дайте свободата другаде да си търси затвор.
Човек се обвързва доживот с някой, защото е видял в него себе си в друг пол. Обвързваш се с едносъщностен. И както ти си наясно със себе си, така и той трябва да е наясно с теб. Сексът отминава, партньорството остава. И е глупаво както да се лишиш от добър секс заради партньора, така и да се лишиш от добър партньор заради единия секс. Защото партньор все пак се намира по-трудно.
Затова, ако действително държите на брака си и искате да живеете в хармония и завинаги заедно, не си отнемайте себично свободите и спрете да се дебнете един друг, бе! С разбиране към нуждите си подходете и си походете. Но където и да ходите денем, вечер винаги се връщайте у дома. С желание. Ако има дори едно желание, ще има поне една надежда.
Сега аз например имам желание за една Надежда от работата и мога да си го позволя, защото, както се ожених на десетата година от връзката си, така се и разведох на петата година от брака, но съживих без брак същата връзка две години след това. Та досега. Но моята бивша жена се оказа достатъчно мъдра и постепенно проумя прокобата на плътта. Доста време й отне, но се справи. Защото детските й мечти бяха други. Каквито са впрочем мечтите на
всяка малка жена, отрано лъгана с примери за селски морал,
притчи за вечна вярност и приказки за предани принцове. Мечти за безкрайна любов, пищна сватба и брак, докато смъртта ни раздели. За секс никога нищо не се казва, но и то е от лицемерие и селски срам и всъщност се подразбира от само себе си, че секс винаги има и е винаги супер сексът.
А истината е друга. Поне в наши развратни дни. През времената на приказки с принцове сексът по правило е започвал с брака, но днес правилото е бракът рядко да започва със секс. Всеки посветен знае, че слуховете за първата брачна нощ са силно преувеличени. Първо, към този момент страстта вече стремително е спаднала, и второ, след мъчно сватбено планиране и цяла нощ тържество с танци и пиянства, силите също са пред предел. А щом бракът ви започва без секс, представете си как ще свършва. И това е тука половата поука. Щот’ всички приказки свършват с три дни яли, пили и се веселили. Но освен приказки, малкото момиченце ще трябва и други книжки малко да почете. За да узрее и поумнее. И, разгеле, разбере, че рядко става смъртта да ни раздели. Животът разделя. Желанието събира. Докато липсата му накрая ни разведе. И ни обяви за „с друг и със друга“.
Можете да целунете който си искате!
0 Коментара