Симеон Тодоров е роден в Пловдив. Завършил е Английска филология, живял е в САЩ и Великобритания. Преподавал е в Stredna odborna skola podnikanie и в Българския културен институт в Братислава. Учил е Образователни науки в Брюксел. Заради активната му обществена дейност и проектите, с които се занимава, Симеон беше номиниран в класацията за млади лидери на „Дарик радио“ – „40 до 40″.
Снимка Александър Горшков
Представи се в 140 знака
#Симо е от #PLOVEDIV #Bulgaria
Какво кара един млад и способен човек като теб да вземе решение да живее в Пловдив, а не да опита да се реализира навън? Чувстваш ли се понякога като бяла лястовица?
Не съм сигурен дали съм благата вест, която България чака. Още със ставането сутрин ни набиват в главите, че тук от нас нищо не става, че никога нищо няма да се получи. Затова си спрях телевизора и си изключих радиото. И тогава градът ме прие по улиците си. Не ми е интересно да ми е лесно. Предпочитам предизвикателствата.
Сърцето на Пловдив тупти със свой си ритъм, по-бавен. Затова не останах в София, хората там са си въобразили, че са във филм, че са актьори. Сега съм се заобиколил с хора, които творят, без да търсят слава. Продукт съм на личностите около мен. За да успееш, необходимо е да твориш с други хора. Заедно.
Разкажи ни повече за концепцията на pLOVEdiv.
pLOVEdiv се роди в един братиславски трамвай. Чувствах се много самотен и се чудех какво ли би било човек да си е в Пловдив и да е влюбен. Година по-късно Милен Гелишев направи логото. Роди се инсталацията. След това имахме различни проекти, част от тях съвместни с него – PLOVEDIV HAIKU (стикер-арт акция с мои стихове и негов дизайн), „Альоша слиза в града“ (инсталация и репортаж), галерията YOU ARE IN PLOVEDIV.
Работих с Ани Събева (Ани от „Антибиотика“) по „Проект Мечка“ – за децата и лошите думи, които използват (в него се включи и Йордан Йовчев). После работих с Йоргос Пападопулос по „Булки“. Понастоящем съм се концентрирал върху pLOVEdiv University – за младите хора, които остават в града ни, pLOVEdiv Live – даваме шанс на изпълнители да покажат авторската си музика, Мобилно еко училище, а ми предстои и дизайнерски проект, който мисля не е правен на територията на България. С други думи, pLOVEdiv е мултидисциплинарен проект, който принадлежи на творчески настроения съвременен човек.
Пловдив бе избран за Европейска столица на културата 2019. Какво ще е твоето участие?
Нямам търпение хората да се влеят във вените на Пловдив през 2019-а. Проектите са кой от кой по-интересен. Моят се нарича PLOVEDIV Park Music Fest и ще завземе парковите места в града. Всяко място ще представи различен стил музика. Вече сме започнали работа, но по пловдивски – спокойно, тихо, айляшки.
Много е интересен проектът ти „Булки“…
„Булки“ е много смел проект. Търсих онези жени, чиято приказка не завършва с „и три дни яли, пили и се веселили“. Основният замисъл на „Булки“ беше да покажем историите, които не споделяме открито: жена, чиято дъщеря умира след тежко боледуване; жена, чийто бъдещ съпруг умира от свръхдоза; жена, която въпреки труден развод намира нова любов; лесбийка, която ни каза да се замислим – с какво точно пречи нейната любов? Снимките на Йоргос, историите на тези жени разплакаха хора, които посетиха изложбата. Страх ме е, че учим момичетата ни не да учат, а да се омъжат, да са булки, да им е лесно уж…
Според статистиката всяка четвърта жена в България е жертва на някаква форма на домашно насилие? Какви според теб са начините за справяне с този проблем?
Ами вие! Коя година сме вече? В България някога феминизмът (ненавиждам тази дума, да я променим на „равенство“?) е бил напълно безсмислен – рамо до рамо с баща ми в завода са били заварчици жени. Днес идеята за женственост е да си визуално подобрена… и дотам. Не искам да живея в общество, което стимулира двете ми племенници да приемат за нормално да са украшение към някой футболист.
Създаваш впечатление на човек, който постоянно генерира идеи. Как ти хрумват? Откъде черпиш енергия и вдъхновение? Какво те зарежда?
Идеи – много. Пари – малко. И това ме кара да търся начини да творя. Не спя много. Кога ще я оправим тази държава? Това ми доставя нужната енергия – да знам, че има как да помогна на млади хора, които искат да са тук.
Какво би искал да си постигнал, когато станеш на 40?
Правя планове само за близкото бъдеще. Нищо не печелим, ако си мислим „ама какви хубави времена бяха преди 30 години“. Ами, хубаво. Ама на децата ни това ли да им казваме – „да се бяхте родили тогава“? За себе си просто искам нещата, които правя, да бъдат полезни.
Ти си преподавател и се срещаш с много млади хора. Какво е най-важното, което би искал да ги научиш?
Да не бързат. Да не насилват нещата.
0 Коментара