Защо мъжете обичат да споделят, когато изневерят? Защото в разказа се съдържа още прелест. Още изживяване. Създава усещане за съучастие. Вкарва в картинката приятеля. Превръща го в активен слушател, за да спечели активна адмирация. Ако всяка любов е справедливост, всяка изневяра е възмездие.
Защо жените обичат да разказват пред приятелки за поредния си любовник? Заради поредната авантюра на душата, на тялото и всичко, което то съдържа. Жените обичат да разказват, защото мъжете разказват.
Никой, споделяйки, не съзнава, че превръща събеседника в свидетел. А свидетелят е обречен. Ако семейната битка загрубее, свидетелят се превръща в съдник. Съдът от векове призовава свидетели. От векове ги превръща във виновни субекти. Защото никоя информация не е безопасна. Знаещият е винаги уязвим. Дори приятелят, когото защитава, може да го низвергне. Какви ги наговори бе, Мито!
Мито съм аз. А най-добрият ми приятел – Николай, един от най-наперените журналисти. Първо, красив атлет с поглед на Ален Делон, второ, сваляч като Ален Делон, трето и четвърто, жертва на дамския интерес като Ален Делон. Моите колежки не го сваляха – те го изяждаха. На всичко отгоре, направи няколко разследвания за злоупотреби в наши предприятия. От които даже един партиен секретар си изпати.
И към Ален Делон се прибави славата на смелостта.
Така да се каже, появи се типът „сексуален дисидент”. Непукист за лична консумация с активен обществен статус. Славата помага на сваляча, както Волен Сидеров помага на клек-шоповете.
Жената на Николай, монтажистка в киното, миньонче с очи като сойка присмехулка, май го надуши. Не пое битка, пое върволица от ответни удари. В същия смисъл. Със същите изразни средства.
Тялото й беше достойно за отмъщения. Така да се каже, неизтощимо. Нито една обсада не успяваше да я измори. Нито една атака не остана без ответ.
Изчука половината от партийния състав на Кинематографията. Представете си Дженифър Лорънс със стрелите на рамо как нахлува в Районния комитет на БКП. Всички падат. Е, така нахлуваше, като сойка присмехулка, съпругата на Ники. И като всички други, обичаше да разказва. Станах двоен душеприказчик. Даже на една среща донесе скъп парфюм от Кореком. Няма как да го въведа вкъщи, каза. Моля те, нека се договорим, че ми е подарък от тебе и Пепа.
Пепа е жена ми. Бивша. Във всяка бивша жена има чар. Дала ти е свобода. Уважила е правото ти на избор.
Разведохме се заради разказвачите на изневери.
Вечер, за да поддържам семейния диалог, докато Пепа поднасяше възторжените си сарми със стафиди, аз споделях някои завоевания на приятеля Ники. За да постигне паритет, Пепа споделяше обсадите на жена му. Поименно. Така свидетелите разменяха взаимни обвинения. Вероятно и сюжети на чужд гръб. Мамка му!
Тия двамата консуматори на сексуално дисидентство изведнъж решиха да се развеждат. Подадоха документи в съда. Адвокат на ответната страна – Йордан Соколов, бъдещ министър на вътрешните работи, бъдещ председател на Народното събрание. Но това никой не го знае. Само Фортуна.
Пепа веднага обяви, че ще свидетелства в полза на Дженифър Лорънс. Аз веднага обявих, че ще защитавам Ники. И че, ако Пепа предприеме това неразумно действие да иде в съда, ще се разведа.
Колебанията бяха тежки като битка. Над възторжените сарми със стафиди се вдигаха призивите ми да се откаже. Да помисли още! Две деца, имаме, скъпа. Какво, лишаваш ги от баща?!
Предварителната рекогносцировка не доведе до нищо. В деня на делото тръгнахме заедно към Районния съд с моя великолепен запорожец, който също можеше да говори. Докато паркирах пред радиото, извиках за последен път: Помисли, спаси си семейството. Ако свидетелстваш в полза на оная кучка, следва развод, скъпа. А тя отвърна: Толкоз знам за твоя Ники, че не мога да млъкна.
Така е с разказвачите.
Затова избирайте какво слушате.
Първият свидетел бях аз. Влязох с разтреперани колене. Йордан Соколов задава професионални въпроси. Знаете ли за връзките на вашия приятел? Не!, отсичам.
После влиза жена ми. Какви ги снася, не знам. Викат ме обратно в залата.
Йордан Соколов обявява, че прави очна ставка. Жена ви, почва, обяви пред уважаемия съд, че от вас е научила за изневерите на приятеля ви Николай. Вие отрекохте. Каква е истината?
Следват имена. Все имена на жени.
Следват места. Все места на хотели и други тайни квартири. Соколов така и не разбра великата роля на тези квартири – тия тайни съратници на сексуалното дисидентство. На спомените, на срещите и разлъките. Всяка тайна квартира е готова белетристка, която се чуди откъде да започне.
Така започна моето бракоразводно дело. Още на другия ден подадох молба за физическа, духовна и всякаква разлъка. От всички загуби най-тежко понесох раздялата със запорожеца. С децата се получи. По някакъв начин осъзнаха свободата като по-висша цел от зелеви сарми със стафиди.
***
Семейните битки са диви битки. Моментни урагани с непредвидими последствия. Само времето може да ти докара повече поука, да определи твоите или нейните действия като срив на разума. За жалост, времето винаги идва късно. То е като пълна с вино бъчва. Ако не го изпиеш навреме, ще вкисне.
А бъчвите на Киро бяха две.
Жена му, Цветанка, банкова служителка, пришълка от Елхово. Оттам – и двете бъчви. Баща й, митничар, всяка есен ги докарваше пълни. По триста литра червено вино и още толкоз елховски пелин с двайсет и нам колко си билки. Най-вълшебното вино на земята! Нескромно казано, обиколил съм световни лозови полета, пил съм вино от френския Прованс, района на Од и Безие, от дълбоките изби на Тоскана, от пещерите на Толедо, от специалните резерви на Калифорния, от грузинските хълмове, преди да ги удари войната. Никога не вкусих виното на елховския митничар. Беше по-вълшебно, по-разговорливо и от най-вкусните сарми на света. Тогава още не съзнавах, че това вино е незабравимо заради незабравимия приятел. Киро, този сладкодумник, сърцето на компанията, е нещо подобно на онзи Ален Делон, но с повече чувство за хумор.
Ако си Киро, дъхтиш на френски шансон и предлагаш повече разновидности на семейния навик, няма как да не те нападнат. Честна дума, той не оказваше съпротива.
Най-яркото му гадже беше една Веселка от Угърчин. По време на нашите планински набези, когато всъщност не превземахме туристически маршрути, а ждрела, момински проходи, възвишения и други дадености,
Веселка умираше да ходи гола. По някакви бански, които се плашеха от всеки по-гъст храст:
щом го зърнеха, падаха мигом до глезените й.
В ония години компаниите на любителите на природата не можеха да бъдат маркирани от еколози. Нямаше ги. Тома Белев го нямаше даже. Единственият враг можеше да бъде горският. Затова първата работа на Веселка бе да бутне на горския – който и да е той. Принасяше се в жертва, но жертвите й доставяха удоволствие. Социалистическите “оргии” имаха тази привилегия, че се разрастваха. И че вместо на „Живанши” ухаеха на млада пот. Един неблагодарник обаче докладвал на елховската снаха какви ги върши мъжът й. Винаги е опасно, когато една Веселка не бутне на един горски. Неудовлетвореният е готов доносник.
Цветанка, жената на Киро, ме защипа в антрето: Казвай, вярно ли е? Пфу! Събрали се двама кръшкачи, чукат парцали в Люлин. А децата ви, бе!
Отмъщението й бе гениално.
Това и Йордан Соколов не може да го измисли. Само жена от Елхово, ръгнала към столицата за софийско жителство. Какво направи? Скандали, писъци, мрачни прокоби и заклинания? Молба за развод? Не.
Една нощ, докато приятелят Киро блажено спял, жена му взела леген и източила двете бъчви с вино. Неповторимото червено и още триста литра пелин с двайсет и нам колко си билки – всичко в градината.
Страдание обзе света. Нямахме сили да навлизаме в Люлин, закрихме планината, нашите маршрути останаха в миналото. А миналото все гледа нещо да осъди.
По Коледа се събираме. Всяка година с жена ми се питаме: Абе, ние защо се разведохме? Киро пристига с две дамаджани. Червено елховско и наложен пелин. Идва и Ники. С втората си съпруга.
Одрала кожата на първата. Жена му на Киро винаги вдига тост: Наздраве, кръшкачи!
Вероятно иска да каже, че без кръшкачи светът щеше да е скучен като Йордан Соколов.
0 Коментара