Винаги са ме ревнували. Ревността е комплекс; несигурност; желание да бъдеш обичан, съчетано с някакво ориенталско чувство за собственост. Ревността преебава всичко накрая, защото клишето, че любовта е свобода, си е вярно, а четенето на чужди sms-и и звъненето през половин час за рутинни проверки на местонахождение и обкръжение, просто не е хава. Казвам ви. Не е. Ревността е супер тъпо парче.

13731814_1264728563538027_7156528471518178250_o

Повечето любовници, които съм имал, са били щастливо омъжени, с деца, голдън ретривъри, комбита, дълги семейни почивки и съпрузи, които са спрели да им се възхищават, приели са ги за даденост или са развили зависимост към мусаките им.
На 18, като вече поошеперено лъвче, се срещах с Поли – туркиня на около 35, красива и ерудирана жена с изумително ревнив мъж – турчин. Вземах я в обедната й почивка от една голяма бизнес сграда, отивахме до къщата ми в планината, чукахме се напрегнато, но стегнато, през това време мъжът й успяваше да звънне поне 3 пъти, но

тя изкусно флиртуваше с истината,

като посредством някаква тайна техника успокояваше дишането си, след което продължавахме, вземахме си задочен душ, закарвах я до работата й, по път тя грабваше някое кисело млекце с ягода или малина, а аз с победоносна усмивка отивах на училище. Въпросната дама ми каза веднъж, помня го особено ярко, че си позволява авантюрата с мен не защото не се чувства обичана, желана и задоволена от мъжа си, а защото ревността му я задушава, аз съм глътката въздух в случая (но да не се надувам) и допълни на изпроводяк, че една жена, ако поиска да ти сложи рога, може да го направи и докато я гледаш в очите. Имах всички основания да й вярвам. И тъй като винаги съм предпочитал омъжените жени, защото се предполага, че имат някакви спирачки да поискат веднага деца и брак от мен, за последните няколко години съм се нагледал на изключителната женска изобретателност. Е, не съм влизал в гардероби гол и не съм висял от балкони, но

ревниви благородни елени са ме мислили за зъболекар;

механик; разносвач на пици, който си е забравил униформата; озеленител; шофьор на такси, качил се да помогне с багажа; новонанесъл се дружелюбен съсед, опекъл кекс; състудент на някой от синовете и любимото ми – учител на детето по математика. Тъпо е дотолкова да не познаваш жената до себе си, но същевременно да се биеш в гърдите, че ти принадлежи. Комплексарска работа. Тъпо е и ширещото се схващане, че ако не ревнуваш партньора си, значи не го обичаш достатъчно силно, един вид ти е безразлично какво прави. Тъпо е и да се гледа на полигамията като на нещо пагубно за едни отношения, вместо като на възможност за изтръскване на прахта от тръпката. Знам, сега ми е лесно да говоря от позицията на младия любовник и когато някога се оженя, съдбата ще ме постави от другата страна на барикадата. Разни келеши ще се мислят за много по-умни от мен, постигайки моментна интимност с Жена ми, но силно се надявам да сме изградили достатъчно високи отношения, за да бъдем откровени и коректни. Липсата на уважение е това, което наранява.

Най-тъпо ми е обаче, когато започнат да ме ревнуват мен.

В началото жените са привидно окей колко освободен и широкоскроен съм, но на втория месец неизменно се появяват очакванията. А именно – че дамата, с която се срещам, ще е тази, която ще ме промени; аз ще пожелая да съм й верен во веки веков; ще заживеем щастливо в някое предградие и след години ще разказваме на внуците си за Голямата любов. Винаги едно и също. Обаче това не е моето. Не и в момента. Уви, от очакванията произтичат единствено разочарования и тогава започва системното затягане на примката, което автоматично задейства в мен паник бутона ОТСКУБНИ СЕ НАВРЕМЕ И БЯГАЙ, БЕЗ ДА ПОГЛЕЖДАШ ПРЕЗ РАМО. И аз бягам. Не е страх от обвързване, напротив. Страх от тъпи отношения е. Защото ревността е липса на доверие. До ден- днешен съм срещал само една жена, която разбира, че колкото повече свобода ми дава, толкова по-неин съм. Да, имам нужда да докосвам чужди тела, но само за да се убеждавам, че предпочитам едно конкретно. Нейното. И винаги се връщам, защото тя отлично знае кога да си тръгне.

Ревността е супер тъпо парче. Любовта разбира от музика.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара