Винаги съм избягвал да си пъхам чепа където сваря, както е типично за много мъже. Както казва един приятел: да не съм го сякъл в гората. Подбирах с кого мешам енергии, имах високи критерии. И все пак с годините натрупах доста бивши.
Връзките ми се изчерпваха бързо и винаги ме преследваше усещане за финалност от самото начало. Знаех, че е нещо временно – урок, предизвикателство, опит, отмора. Следвах собствената си траектория и намествах жените в нуждите си, а ако не пасваха, ги сменях. Всяка от тях имаше потребности, които някак не забелязвах. Всяка се надяваше на нещо, което за мен не съществуваше. Дори когато веднъж си самовнуших, че искам да се обвържа сериозно, пак си имах калъп, в който се опитвах да наместя партньорката си. А когато това не ставаше, вината беше в нея.
Много от тези жени ме обичаха истински. Раздаваха се, подкрепяха ме, чакаха ме.
Аз си взимах каквото ми трябваше и продължавах
Това се случваше особено често във времето, когато учех в Америка. Всяко лято се прибирах в България за три месеца и си хващах гадже. Лошо няма, но проблемът е, че дори във временните неща влагам много от себе си, което създава впечатление на сериозно обвързване и обещание. След това си тръгвах и не отделях достатъчно внимание на общуването с човека. Не се обаждах често, не пращах имейли, нямаше ме. Фокусирах се върху нещата пред очите ми – работа, учене, приятели. А жената ме чакаше като от казарма. Гореше, надяваше се. Докато не станеше ясно, че сме разделени окончателно.
Дори в Америка ми се случи нещо подобно. Хванах се с красива американка, бивш модел все още в перфектна форма. Физически си допадахме и се забавлявахме много. Излизахме по ресторанти и барове, ходехме на кино и караоке. Но ми беше ясно, че няма как да се получи нещо трайно. Разминавахме се в твърде много отношения – не беше достатъчно интелектуална, липсваше й амбиция, нямаше жар да остави някаква трайна следа в живота. От самото начало й казах да не очаква нищо сериозно, защото до година-две се прибирам да живея в България. Тя го прие, но това я направи резервирана и по-студена. Личеше си, че не влага истински себе си, не се раздава докрай. Аз обаче нали умея да го правя за момента и с времето тя започва да вярва, че имаме шанс. След шест месеца ме целуваше влюбено и не можеше да се отдели от мен. Това ме радваше и ми беше удобно, без въобще да си давам сметка за последствията. Мина година и тя започна да говори за сватба, да казва, че би дошла да живее с мен в България. Беше готова да се откаже от всякакъв лукс (с какъвто беше свикнала) и да ме следва до края на света. За мен това не беше опция и просто й казах, че е време да се разделим. Взех си семестър отпуска и се върнах в родината за шест месеца, където си намерих друго гадже.
Истината ме блъсна години по-късно. Харесахме се с една девойка през лятото в България. Няколко седмици се виждахме и чат-пат споделяхме нощите си. Както винаги
аз се държах страстно за момента,
но тя сякаш не се отпускаше докрай. Не искаше да се виждаме всеки ден. Даже не ме канеше у тях, а все идваше у нас. Малко преди да замина, бяхме излезли на бар, но нея сякаш я нямаше. Целуваше ме половинчато и каза, че не иска да се приберем заедно. Опитах се да я разубедя и да й покажа колко я искам. Тя се разплака и избяга. По-късно ми писа, че е било жестоко от моя страна да искам страст и пълноценност за момента, без да предлагам никаква перспектива за бъдещето. Егоистично е, каза ми, защото жената се отдава напълно, копнее, надява се. Идеята за скорошна раздяла я попарва и затваря.
Аз съм далеч от глупав, наопаки даже. Начетеност и образование имам в излишък. Обаче се оказва, че това е крайно недостатъчно.
Има мъдрост и познание, които идват само с възрастта. Тази моя последна мимолетност се случи, когато вече бях на 33. Което иде да потвърди поговорката, че преди 33 мъжете са пикльовци.
Вече имах сетивата да усетя другия много по-емпатично, да разбера ситуацията много по-пълно.
Винаги съм се смятал за добър и раздаващ се човек (което всеки си мисли за себе си) и ме тресна като чук колко хора всъщност съм наранил касапски. Обзе ме паника и взех да търся информация за бившите си, за да видя какво е станало с тях след раздялата ни. Питах познати, гледах им онлайн профили.
Повечето, изглежда, бяха продължили без сътресения
Но две истории ми откраднаха съня за дълго. След мен американката се беше хванала с богат чичко, който й купуваше скъпи дрънкулки и я водеше по ваканции. Нов ягуар, къща с басейн, безлимитна кредитна карта. Това е често срещано явление навсякъде. Красивите жени се продават изгодно за удобство и пари. Но тя не беше такъв човек. Не и когато бях с нея. Нещо се беше счупило. Нещо вече го нямаше.
Другата история ме блъсна още по-силно. Бившата ми беше започнала да пие до безпаметност по барове и клубове. Докато преди насочваше огромното си либидо към един мъж, сега го беше подарила на когото я поиска. Един общ приятел ми каза, че за нея сексът бил станал начин да не мисли. Да изключи мозъка си и да забрави коя е. Още повече даже – пиеше и се отдаваше безразборно, за да убие в себе си онази романтичност и чувствителност, които й бяха разбили сърцето. Беше стигнала дотам, че спеше дори с гостите в хотела, където работеше на рецепцията нощем. Питие в бара и после нагоре към стаята.
Този цинизъм ме шокира необратимо. Не можех да повярвам, че това се случва в моята реалност.
Накара ме да мисля, да не спя, да мисля
Вече е своеобразна част от мозъка ми – част от всяка мисъл, свързана с жена, пък и с човешки отношения изобщо. Внимавам много какво ще кажа. Питам се как ще се отрази на другия. Съзнателен съм. По начин, който не беше част от мен преди.
Важно е човек да умее да си прощава. Вместо да изпада в депресия или да се самообвинява, да види с какво може да изкупи вината си, как да бъде по-добър човек, как да не спира да израства. Моите грешки са специфични, но опитът ми показва, че всички сме склонни да правим подобни в едно отношение или друго. Раждаме се егоцентрични, мислим само за себе си. Трябва много работа върху характера, а и неизбежната доза опит и грешки, за да надраснем животното в себе си. Това надрастване е въпрос на желание и усилия. Не го постигат само онези, които не искат да се учат от грешките си.
А и има нещо божествено красиво в него. Едно покълване, разпукване, разлистване – цвете, което ако бъде поливано достатъчно дълго, изпълва с аромат цялата стая.
0 Коментара