В английския език съществуват поне три думи за „разузнаване” – intelligence,  reconnaissance и surveillance, като всяка си има своите нюанси.

puber

Intelligence, освен способността да възприемаш, разбираш и използваш знания, означава още тайно и интелигентно да събираш информация .  Включва и вербовка на агенти. Reconnaissance е с военна конотация  – претърсване на определени площи с цел разкриване на позициите, действията и ресурсите на противника. При surveillance иде реч пак за същото, но с помощта на всевъзможни технически, космически, подводни и т.н. средства.

Защо ви занимавам с такива дивотии ли? Ако сте майка на тийнейджър(и), се налага бързичко да усвоите всички методи на разузнаването, както и работещите практики на агентурата на МОСАД (казват, че били най-добрите) и да ги използвате интелигентно, без пуберът да се усети. Не че е лесно или дори възможно да спечелите „психологическата война” в този специфичен отрязък от живота на наследника, но поне може да опитате да минимализирате преките и съпътстващи щети.

Всеки метод за добиване на информация е допустим. Точка. Не защото детето ви е враг, а с цел опазване. Виждаш отворен Фейсбук профил? Задължително сядаш и четеш всички лични съобщения! Сприятеляваш се с близките им приятели – стига да те искат – а това зависи от представянето ти на живо. И тихичко дебнеш.

Честно, не разбирам родителите на тийнейджъри, които не се интересуват от виртуалния живот на децата си. А той тече по много канали – Facebook, Instagram, Tumblr, Ask.fm, евентуално twitter и т.н. Може би нямате и идея колко неща тийнейджърите са склонни да споделят в мрежата… Наскоро мой приятел, баща на 16-годишен младеж в САЩ, се вкара в истински филм на ужасите. Разделилият се с гаджето си пубер пуснал страдалчески статус във Фейсбук и мигом неколцина го заподозрели, че се кани да се самоубие. Докладвали го и скоро пред дома им се изсипали здравните власти. Въпреки уверенията на баща и син, че младежът е добре и въобще не възнамерява да сложи край на живота си, се наложило пуберът да изкара 3 дни под наблюдение в съответно заведение и да получи психологическа помощ. А таткото накрая трябвало да плати масрафа.

Е, в България няма начин здравните власти да се заинтригуват от психостатуса на детето ви, особено онлайн. Ако сте попаднали на свестни учители, може и да сигнализират, че нещо не е ОК, ако надушат проблем. Но… аз не бих разчитала на това.

„Ти пък все едно не си била пубер”, скачат на нож синът ми и дъщеря ми (15-годишни близнаци), щом от устата ми се отрони нещо относно възрастта им. Да, факт, имах тежък пубертет и го помня, което е още по-зле. Но майка на пубери съм за сефте.

Много е лесно да се включа в хора на отчаяните майки на тийнейджъри, които ще прочетете в броя, но е безсмислено. Всяка от нас има истории, от които на родителите на по-малки деца им настръхват косите и се кръстят – дано им се размине. А всички описани са умни деца, в уж елитни училища, в добра среда…

Дишайте дълбоко, слушайте внимателно, когато решат да говорят, не критикувайте рязко и не крещете, насърчавайте всеки позитивен интерес към живота. Дебнете. Пазете ги от тежка дрога (марихуана вероятно ще опитат) и действия извън закона. Ако се налага, спестявайте на бащите някои детайли – мъжете понякога нямат достатъчно емоционална интелигентност. Другото ще се оправи:-)

Facebook Twitter Google+

0 Коментара