Близо половин милион майки във Великобритания са насилени да дадат децата си за осиновяване между петдесетте и осемдесетте години на миналия век. Причината е, че били неомъжени, което според британското правителство и църквата означавало, че са негодни да бъдат родители.
Днес да си неомъжена жена на 40 не е грях. Можеш не просто да родиш, но и да осиновиш дете. Поне в България. 4 от жените, които са се осмелили да осиновят дете сами, без „задължителния“ съпруг до себе си, разказаха как са намерили на кого да дадат цялата си обич и с какво тепърва им предстои да се борят. Със стигмите, разбира се.
В момента тече ремонт на Семейния кодекс и според авторите му осиновяването вече ще стане по-лесно и достъпно за всички. Но нека си кажем честно: не са юридически спънките пред желаещите да имат деца. Социалните предразсъдъците, рамкирането, соченето с пръст, изкривената ни представа за кръвно наследство, род и семейство са по-големият проблем.
„Това дете от „нашите“ ли е?“, „Защо е толкова мургаво,
не намери ли някое, което повече да прилича на вашия род?“, „Много ли плати, за да го вземеш?“, „Сигурна ли, че е здраво?“, „А ако се окаже престъпник?“.
Неслучайно над 2400 деца чакат да бъдат осиновени, а кандидатите за осиновители са едва 1500. Само 700 деца са били осиновени през миналата година, докато 340 бебета са оставени от майките още в родилното. За последните 3 години 21 деца са били разсиновени.
Виж, в Западния свят числата са наопаки – осиновителите са много повече от децата, които търсят новите си семейства. И, повярвайте,
не става дума за стандарт на живот, а само за ценности.
Преди време се запознах с американка, майка вече на петима, която осинови българче със сърдечен порок и почти незрящо. На въпроса защо иска това дете, което ще трябва тепърва да се лекува с малки шансове да оздравее напълно, Шарън искрено се учуди: „Щом е болно, значи има двойно по-голяма нужда да бъде обичано!“.
Нали знаете: любовта, която раздаваме, е единствената, която ще запазим.
0 Коментара