Не мога да бъда окончателният съдник по тази тема, защото тя отваря бездънните коридори в душата ми.
Изневярата е вир, в който се хвърляш от 35 метра и никога не знаеш дали ще излезе пличак, в който ще си счупиш гръбнака, или след гмуркането в дълбокото ще получиш адреналинов шок, след който ще припълзиш пак на познатия бряг да си печеш паласките.
Това е положението.
Кой каквото ще да теоретизира, изневярата променя всичко – защото променя твоето отношение с теб самия, а в резултат – и с увенчания ти с рога партньор. Да оставим третия неволен участник настрани. Това може да е началото на хубаво приятелство или на погнуса от неуспех, но това е трета сюжетна линия, с която няма да се разсейваме.
Никой обаче не казва или разбира тази съдбовна опасност, преди да скочи.
Не е въпросът в това дали ще те хванат и как ще се оправдаваш, когато стане. Защото според мен трябва да дефинираме една аксиома: в 99% от случаите ще те хванат. Единственото неизвестно е само дали веднага или след известни години (и акумулиране на травма и лоша карма).
Ако всеки си дава сметка, че разкриването му е почти гарантирано, вероятно ще се отнася към изневярата с подобаващата сериозност. Защото тя може да разруши досегашния ти живот по начина, по който се е развивал, поне в частта „предсказуемо“. Може да отвори нова страница в него. Но може и да изтрие „текст“, писан дълго и вероятно с любов.
Не става дума за елементарен морал.
Изневярата е начин да излъжеш себе си. Обаче това е, когато ти скачаш в сладострастния вир.
Но пък, когато си от другата страна на „барикадата“ и разбереш, че са ти изневерявали – хеле, ако пък имаш късмет и да хванеш дирята на историята отвътре (и му/й разбиеш и прочетеш есемеси, мейли, писма, срещи, кореспонденции и прочее, което май сега се случва рутинно), ще опознаеш кръшналия си партньор по начин, по който дори библейската ви досега връзка не е позволявала.
Ще опознаеш вероятно тъмните му страни, страстите му, несподелените страхове, избитите комплекси, тайните желания. А това е вид познание, за което никой не е готов, колкото й да се прави на велик. И не съм сигурна дали е нужно. Така че прагматичен съвет: въздържайте се от ненужно познание.
В традиционния случай следва болка, ужас, шок, ревност, гняв, отричане, омерзение, приемане, злъч, наказание, терор, страдание, агония. Не в отсрещната страна, макар че е възможно.
Говорим за теб самия. Следотърсачът. Тържествуващият в добродетелността си. Поне в този конкретен случай.
Ще ти се наложи да изтръскаш собствената си душа, като се срещнеш с разсъблечената фигура на партньора си. Напълно метафорично казано.
И вътре може да откриеш войнстващ моралист. Или зелено чудовище, което иска кръв, отмъщение и разкъсани глави. Уплашено дете. Комплексирана девственица. Безпомощен човек. Или отчаяна жена на средна възраст, която не знае има ли някакъв избор. Собствения си призрак, от времето, когато ти си пращала игриви есемеси и пакетирала дантелено бельо за командировки.
Плътското общуване с някого не гарантира, че познаваш човека, с когото спиш.
Но понякога познанието на душата му почва от вдигането на физическите бариери.
В този смисъл изневярата е един от големите докторати в живота.
0 Коментара