„Може и да дойда с теб, свободен съм!
Зорбас поклати глава.
– Не, не си свободен – каза той. – Само въжето, с което си вързан, е малко по-дълго от това на другите хора, това е всичко. Твоя милост, началство, имаш дълга връв, сновеш насам-натам и мислиш, че си свободен, ала не късаш връвта. А щом не късаш връвта…
– Ще я скъсам някой ден!
– Трудно е, началство, много е трудно. За това трябва луда глава, луда глава, чуваш ли? Всичко залагаш. Но ти имаш разум и това ще ти изяде главата. Разумът е бакалин, води тефтери, пише – толкова дадох, толкова взех, това е печалбата, това е загубата. Той е, видиш ли, добро стопанче, не залага всичко, запазва винаги нещо в резерва. Не къса той връвта, не! Държи го, мръсницата му недна, здраво го държи в ръцете си. И ако не скъсаш връвта, кажи ми какъв вкус има животът? Лайкучка, лайкучка! Не е ром, та да прекатури света!“.
Никос Казандзакис,
Из „Житие и битие на Алексис Зорбас” (1946)
Някои (които не му завиждат болезнено) го наричат Моцарт на снукъра. Кралицата на Великобритания обаче никога няма да го направи член на ордена на империята. Защото му завижда. Е, или защото е скъсал връвта.
Името му е Роналд Антонио О’Съливан. Накратко: Рони. С прякор: Ракетата.
Видях го за първи път преди 12 години. По телевизора. Тъмно, космато момче, веждите му изтичат от екрана. Аха-аха, ще скочат и ще се впият в моето лице. Очите му искрят. Звездни. Ту лети около топките, ту брои лъжички край масата. Понякога яде банани, но по-често си гризе ноктите. Редовно си покрива главата с хавлиена кърпа и се крие.
В началото ме плени с играта си. (Снукърът е известен като кралския билярд. Английски спорт с изящни правила и изискан дрескод: папийонки, официални дрехи, елечета, лъскави чепици. Прилича на шах с топки. Играе се с ръце, щека и мозък.)
Рони ме плени с фаталния си талант. Природата здраво го е цапардосала – мисли и действа светкавично, ако мигнеш и ще изтървеш някой удар. Вижда ходовете, ситуациите напред. Имаш чувството, че до смъртния ден ги предвижда…
Все едно помни бъдещето. Ако се заслушаш, можеш да чуеш как мозъкът му къкри. Използва ту лява, ту дясна ръка. Без да се замисли. Уж и другите се състезават в същия спорт, но прилагат усилие. А при него всичко изглежда кадифено, ефирно, лесно.
След таланта открих магията на Рони. Аурата му хвърчи около него и раздава подаръци. Видях как рисува картини с топки върху билярдната маса. Как композира с цветни ноти. Все едно е включен в космическата електрическа система.
По вените му тече ток,
който той прехвърля в щеката. Както казва неговият сънародник сър Тери Пратчет: „Нагласиш ли си акъла, всяка клечка може да ти стане вълшебна пръчица, а небето да ти бъде шапка и всяка локва да е твоят вълшебен… потир. Не са важни нещата, а хората”.
Е, Рони изглежда е важен човек. Много специален. И си има фабрика за производство на магия. Магия, която е заразна. Предизвиква те и ти да поведеш битка с гравитацията. Да направиш нещо нечовешко.
След това открих, че в главата му живее зебра. Тези, които не си падат по него и не одобряват поведението му, твърдят, че страдал от раздвоение на личността. Но аз съм сигурна, че личността му си е цялостна и си е екстра. Просто зебрата е дефектна – един ден е бяла, а друг – черна. Затова един ден казва, че му е писнало от снукъра и че се отказва от спорта, а на следващия обяснява, че и на 40 години ще стане световен шампион. Явява се на турнир и губи в първи кръг, защото днес не му се играе. После отива и размазва всички, защото си е сменил настроението. Е, вярно, че
зебрата е малко шантава.
Но, както се казва, не е нужно да си тъп, за да не си в ред. Ако имаш много акъл, можеш да се смахнеш даже още повече. Просто всичкият този акъл тръгва да си търси занимавка.
Не след дълго разбрах, че е най-чаровният хулиган. И че прави това, което иска да прави. Че е способен да си тръгне малко след началото на мача, като стисне ръката на съперника и на съдията, защото е недоволен от играта си или защото му се е доял сладолед. Че се появява на пресконференция в Китай със запалена цигара. Че се закача с журналистките, размахвайки микрофон между краката си. Че една от титлите му е отнета заради пушене на марихуана преди състезанието. Че говори това, което мисли и не се прикрива зад фалшиво любезничене. Че е честен хулиган.
Впоследствие се запознах виртуално и със семейството му. Първо заобичах дядо му и цялата тайфа стари кучета около него – луди боксьори. После баща му – корав англичанин, осъден до живот за убийство след сбиване в лондонски бар (наскоро освободен след 18 години затвор), а сетне и майка му – смела жена от остров Сицилия, палаво флиртувала с данъците на Острова. И също прибрана на топло за година.
Рони е тийнейджър, когато родителите му отиват да излежават присъдите си. Но той от малък играе снукър и вече е ясно, че ще
работи гений
в тази игра. Ходи по турнири, печели пари и се грижи за сестра си. Може би по това време се появява и зебрата в главата му. Идват първите титли. Първите от многото рекорди, които държи.
Но идват и демоните. Самокритичен е до болка. Дори когато печели безапелационно, намира кусури в играта си. И обвинява себе си.
Живее на ръба. На границата между бялото и черното. Между водата и сушата. Между тренировките, състезанията, победите и личната драма. Непрекъснато се заканва, че ще се махне от снукъра. Увлича се по будизъм, марихуана, бързи автомобили, лодки. Търси, намира и пак се загубва. Живее дълги години в тази спирала. Лекува зависимости. Наема спортен психолог. Пише книги.
Днес е на 37 години. Все още зодия Стрелец. Баща му е на свобода. Има два приключили брака и три деца, в които е влюбен. И които вижда по съдебен график. Все още е харизматичен, темпераментен и много раним. Но усмихнат.
Рони обича да готви. Обича да бяга. Дълго. По 10-ина мили на ден. Мрази обаче полети по-дълги от 2-3 часа. Не заради самолетите, а защото не иска да е далече от хлапетата. Вече е петкратен световен шампион. Нещо като Бразилия във футбола. Продължава да повтаря, че ще спре да се състезава. И продължава да търси. Отиде дори
доброволец в свинеферма
преди Световното първенство тази година, но все пак реши да се появи на турнира. И го спечели. С малко тренировки и с много магия.
Има 25 ранкинг титли и още 23 други, държи една кофа рекорди, направил е най-бързата максимална комбинация от 147 точки в историята на играта (т.е. – за някакви си 5 минути и 20 секунди е разкарал всички топки от масата в дупките, като е използвал за комбинация само най-скъпо платената топка – черната). Това е все едно за 30 секунди да изядете огромна чиния със стриди в изискан ресторант, по всички правила, спазвайки етикета, без да оставите дори петънце на скъпия си костюм или по покривката. Докато през това време всички са вперили очи във вас.
Феновете му са милиони – от Китай до Канада, през Европа и Индия. Има и хора, които не разбират от какъв материал са направени молекулите му. Но, по дяволите, лайкучките!
А аз най-накрая разбрах нещо, което и той още не знае. Че е свободен. И че предизвиква хората да късат връвта. Да махат котвите. Че е луда глава, която може да подпали океана. Че дори зебрата в главата му е свободна.
0 Коментара