Ани Владимирова е психолог. Завършва висшето си образование в СУ „Св. Кл. Охридски“. Има дългогодишен опит в областта на практическата психология. Автор е на системи от тестове за различни професионални умения, тренинги за развитие на комуникативни умения и решаване на конфликти. Тя е създател и на първия сайт за онлайн психологически консултации и терапия. Позната е на телевизионната публика и като психолог на различни риалити формати.

Според британски психолози на всеки етап от живота на една жена представата за идеалния мъж е различна. Какви са вашите наблюдения – оказва ли влияние възрастта върху идеята на жените за перфектния партньор?

Неслучайно британските психолози са формулирали „на всеки етап от живота”, а не с напредване на възрастта примерно. Така е, защото свързваме възрастта преди всичко с физически параметри, а потребностите на личността са свързани с психическите параметри. Това ще рече, че в течение на жизнения път на всяка жена се случват различни събития. Тези събития се оценяват, преживяват и натрупват по различен начин в ценностната система. Така има жени, които правят много по-зрели избори като млади и много по-повърхностни и разрушителни в по-късна възраст и обратно… Причините са в много фактори на личността – промяна в самооценката, в ценностната система, в представата за щастие и т.н. вследствие на различни събития от живота. Няма прости животи и любови, невъзможно е да измерим точно съотношението между житейски опит и емоционално, физическо и психическо съзряване.

Може ли да се направи някакво обобщение, според вашите наблюдения, какво искат жените и какво най-вече търсят у един мъж? Колко различни са желанията на младите момичета и на по-зрелите жени? Или пък има нещо, което е непреходно и не зависи от възрастта?

Жените искат това, което може да им даде именно мъжът. Ако опитаме да „раздробим” даровете на мъжете, то те най-грубо опират до два инстинкта – репродукция и оцеляване. Жената ги получава в различно съотношение и важност пак според житейските си потребности. Така глезено и материално задоволено от семейството си момиче може да се стреми единствено към сексуални удоволствие и забавление с мъжа и да няма никакъв интерес към евентуалната му стабилност. В практиката ми това са драматични връзки между богаташки дъщери и дилъри на наркотици например. От друга страна, има също болни връзки и при жените в по-зряла възраст. Често тогава след достигане на мечтаната материална сигурност и свобода, жените осъзнават, че в „интериора” липсва най-важното – дете. В практиката си съм слушала доста „обмислени” идеи за забременяване от треньора по тенис например, защото има добър генетичен материал според „потребителката”.

Що се отнася до непреходното – то не зависи от възрастта, а от един обонятелен център в мозъка ни, който не мисли, но взема най-правилните решения, кодирани в ДНК-то ни.

Митологията за „Принца на бял кон” пречи или помага на жените да намерят мъжа на живота си?

Принцовете имат място в ранната детска възраст и виреят успоредно със змейове, разбойници, магьосници и други мъжки типажи, които са трансформирани в приказките, за да дадат социален опит на детето за в бъдеще. На тази възраст ролята им е огромна за социалното учене на детето. Ако се запазят нетрансформирани от житейския опит, те показват степен на инфантилност, която пречи на социалната адекватност, а не горкият приказен герой.

Катастрофират ли фатално жените, ако разберат, че перфектен мъж не съществува? Или просто променят приоритетите си?

Перфектни хора принципно няма и истината е, че „перфектни” мъже биват търсени от два типа жени. Или се изживяват самите те като „перфектни” и затова заслужават „перфектен” мъж, или като „дефектни” и на „перфектния” мъж приписват спасителна и корективна роля в живота си. Следователно катастрофират жените с неадекватна самооценка – или нереално завишена, или нереално занижена.

С какво най-често са склонни да правят компромиси жените, когато търсят половинката си?

Често казвам на клиентките си: ”Когато намериш половинката си, ще го разбереш по това, че не правиш компромиси, а жестове на любов!” Да го опростявам ли още? Любовта е щастлива в даването, а не в пазенето…

А с какво не правят компромиси?

Мисля, че стана ясно по-горе, но ще кажа и за това – човекът, който те обича, никога няма да поиска от теб да се чувстваш ограбен…

Има ли някакви отличителни характеристики на българското издание „Идеален мъж”? По какво си приличаме и по какво се различаваме от другите?

Е, не мога да си кривя душата – българското издание е балканско издание. По нашите ширини силно се люби и мрази, честта се припокрива с комплекса за малоценност, верността с чувството за собственост, абе колорит…

Смятате ли, че ако жените имаха възможност да четат мислите на мъжете, както например беше във филма „Какво искат жените” с Мел Гибсън, но там той можеше да чува мислите на жените, щеше да е по-лесно намирането на идеалния мъж?

Първичната ми реакция е: „Боже опази!”, но като се замисля, може и да помогне. След ден-два на шок жените ще осъзнаят, че мъжете мислят доста по-просто и ясно, че знаят какво искат и какво могат да дадат. От тази находка може пък жените да редуцират дългите самотни нощи със скодоумни и неадекватни планове и догадки…

Facebook Twitter Google+

0 Коментара