В природата всичко е написано, трябва само да се научим да го разгадаем, казвал учителят Петър Дънов, чието учение днес събира хиляди на Седемте рилски езера.
Снимки ФИЛИП ПЕЙНЕРДЖИЕВ и БУЛФОТО
Всяка година на 19 август, когато по стар стил църквата празнува Преображение Господне, на Седемте рилски езера се събират хора от всички континенти, за да изиграят голямата празнична паневритмия край петото езеро – Бъбрека. Според легендата на този ден Иисус Христос доказва пред трима от учениците си – Петър, Яков и Йоан – своя божествен произход. Тогава небето се отваряло и каквото си пожелаеш, се сбъдва. Паневритмията, или танцът на живота, както я наричат, всяка година е различна. В зависимост от хората, които се събират тук, и духовната молитва, която излъчват с общия си танц, може да се гадае за нивото на хармонията в света и между хората. Понякога паневритмията е спокойна, вдъхновена, величествена – като нестинарски танц, при който облечените в бяло човеци танцуват в жаравата на слънцето. Друг път между хората възникват противоречия, дрязги и трите свещени кръга, в които се завърта танцът, се кривят. Паневритмията се състои от три части, които
пресъздават еволюцията на човешкия дух,
и трае малко повече от час и половина. Погледнат отгоре, от скалите на връх Кабул или от Езерен връх, величественият танц долу изобразява символа на Слънцето – кръг с точка по средата. В центъра са оркестърът и хорът. Десетки и стотици цигулки, китари и други инструменти са качени в планината, за да се изпълни въздухът със свещената музика. Тя отразява космическия ритъм, който лежи в основата на живота. Понякога дори конете, с които качват багажа си част от туристите, гледат втренчено танца и слушат музиката на белоногите. Казват, че преди години хората тук били изумени как
цяла редица коне били изопнати като струна
и наблюдавали, без да трепнат, движещите се в ритъм три бели кръга по платото. В третата част на паневритмичния танц са вплетени ръченичната стъпка и други елементи от българското хоро. Едва чак днес учени доказват, че 7/8 е ритъмът, с който слънчевите лъчи идват към земята. Тези, които са идвали на първите събори преди повече от 80 години, вече не са сред живите, но тук се събират децата и внуците им. Географията на духовните привърженици на съборите на Бялото братство се увеличава всяка година. Освен традиционно големите групи от Франция, Русия, САЩ и Канада към Рила се стичат хиляди хора от най-невероятни кътчета на земята, изповядващи най-различни религии, с много престижни професии, гурута, ученици, любители на екзотиката, бездетни и благодарни, бедни и богати, изгубили вярата и намерили вярата в себе си… всякакви.
Възлизането на планината е много важно!
В нея има скрити енергии, богатства! –
казва преди повече от 80 години Петър Дънов, който посочва не само мястото на събора, но и причината да се събират точно тук.
За разлика от чужденците, които идват на Рила с преклонение пред великото учение на Бялото братство, част от хората у нас като типични скептици винаги имат едно наум.
Някои от сънародниците ни като че ли се срамуват, че сред тях се е родил Петър Дънов. А идеите на Бялото братство отричат, без дори да се опитат да ги разберат. Защото е много по-лесно, вместо да почетеш, да се скриеш зад клишето „това май е секта” и да забравиш.
Нищо ново под слънцето. В началото и уроците на Иисус са били отричани, а по-късно християнството става доктрина на днешната западна цивилизация.
За някои сигурно ще прозвучи странно, но на това, на което ни учи Христос преди 20 века, учи и Петър Дънов в началото на миналия век. Учителят от XX век превежда на разбираем език учението на Учителя Иисус. Мнозина, разбираемо, се объркват от позицията на църквата, която отрича идеите на Бялото братство. Но явно не си задават въпроса защо.
Много е просто. Защото Бялото братство не проповядва религия, а църквата си служи точно с този инструмент, за да владее хората. Братството казва:
силата е вътре в самия човек
и в способностите му да се свързва със силите на природата. И още: духът е безсмъртен. Църквата казва обратното: човекът е грешен и вината си може да изкупи само в църквата и чрез нея. И още: че няма живот след смъртта, следователно човекът е нищожество, защото няма време и сили да се усъвършенства, да стане добър.
„Христос днес живее повече, отколкото преди две хиляди години”, казва Дънов. „В България има три хиляди църкви и те не са в състояние да спасят българския народ от престъпления. Аз казвам: всеки български дом трябва да бъде църква. Не три хиляди свещеници, а майката и бащата трябва да станат свещеници на дома. Тогава само светът ще се поправи. Докато ние имаме само тези официални църкви, нищо няма да се направи.” Самият
Петър Дънов е син на свещеник
Заблуда е, че Бялото братство е възникнало в България в началото на миналия век, когато се появява Учителят Петър Дънов. Бялото братство е идея – как светлите сили да преобразят света чрез светлината си, и тя води началото от самото сътворение на света. Това е част от двубоя между Злото и Доброто, който определя еволюцията на човешкия дух. Есеите, орфизма, източните философски школи, Христовото учение, богомилите – всички те са по някакъв начин част от Бялото братство.
Но защо точно тук идват хората от цял свят, за да се свържат със светлите същества?
България е избрана, понеже има много планини, а без тях не може, казва Петър Дънов. На земята има центрове, които са врата на живота, и водата, която минава през тях, е вече свещена и има голямо въздействие.
Рила е свещена планина
„Дето се говори, че на Олимп обитавали боговете, това не е било сегашната планина Олимп, а Рилският масив. Той е бил големият Олимп, който после спаднал”, казва Дънов. Този масив между Олимп, Шар и Рила е бил голям. Той е бил над десет хиляди метра висок. „Рило-Родопският масив е бил център на разумните сили, които са работили. Той е бил опорна точка за тяхната строителна дейност. Тук е имало ложа на Всемирното Бяло братство от най-дълбока древност”, казва Учителят.
Доста от тези думи остават неразбрани за нас, днешните хора. В нашето съзнание например думата ложа се свързва само и единствено с масоните, а мисленето ни за процесите в природата е програмирано така, че да не надхвърля някакъв обозрим период, за който сме чели в учебниците.
Съборът на Бялото братство неслучайно се провежда точно на Седемте рилски езера. Когато скиташ из този фантастичен циркус, често можеш да чуеш от случайно срещнати, че тези седем езера всъщност са огромни лупи, в които се отразява важна информация от космоса за земята. Те са хранилища и на ключова информация за хората – за стария и нов свят, който могат да изградят. Смята се, че Седемте езера са древни библиотеки, но от тях може да чете само този, който се е научил. Хората се качват тук, за да се учат. Първото правило, когато дойдат в планината, е да ги научим да пазят чистота, обясняват от лагера на Бялото братство, който всяка година се издига над второто езеро между 10 и 21 август. Броят на палатките понякога достига над 2-3 хиляди.
Второто правило е да се научиш да даваш
Урокът започва от посещение на извора, наречен Ръцете, близо до второто езеро. Смята се, че символично там са взети отливки от ръцете на Учителя, които подават вода на жадния пътник. Така както изворът дава, без да се интересува добри или лоши, красиви или грозни хора се спират пред него, така и човекът трябва да дава любов, без да я ограничава. От Ръцете всеки налива вода, защото се смята за златна. Учените дълго време я подлагаха на изследване и наистина откриха доста следи от злато в нея. В района между връх Харамията и над езерото Чистотата някога са бродели доста златотърсачи. Ценността на тази вода е в друго. Тя е жива вода и лекува, казват последователите на Петър Дънов.
Седемте езера отговарят на седемте човешки чакри, на седемте основни тона в музиката. Първото Петър Дънов нарича Мехарзи. Това значи Голяма почивка. Първото езеро е свързано с физическия свят.
Второто – Елбур, е наречено Езерото на изпитанията. Някои го наричат Българското езеро. По замърсяването му с водорасли
някои стари хора гадаят какво ще стане с България
Второто езеро представлява границата между физическия и духовния свят. То е свързано с доброто. На брега му се намира старата хижа, край която минават различни туристически и духовни маршрути в търсене на свещеното в Рила. Откъм лагера езерото е магнетично, а от другата страна – електрично, казва Учителят на учениците си.
Третото – Балдер-Дару, е езерото на хубавото и се превежда Онзи, който дава благата. Четвъртото е Близнаците. Това е езерото на приятелството. Във вътрешния Близнак има фантастична акустика и обикновено там се правят празнични концерти. Оперните певци, които идват за празника, се качват на някоя от скалите тук и гласът им звучи небесно, както в никоя концертна зала.
Петото езеро – Бъбрекът, се нарича Махабур и означава Големият и силният. Смята се, че това е езерото на чистотата. Шестото езеро – Сърцето, е свързано с любовта, а седмото е наречено Главата или Шемхаа. Това е име на мъдростта.
Голямо богатство, но и голямо изпитание е да се докоснеш до Бялото братство. Ако някои си мислят, че това е само принадлежност към лагера, значи са доста заблудени. В лагера на братята идват много хора, които искрено вярват, че са намерили своя път и той им дава сили. Тук могат да се видят млади родители с бебета на по няколко месеца, възрастни хора с бастун, които трудно вървят по плочник, а по баира едва кретат. Самотни, нещастни, бедни, психически лабилни.
Идват и любители на екзотиката
В цялата тази пъстрота човек може да се изгуби и да реши, че това е сбор от странни същества, които не могат да имат нищо общо помежду си.
.jpg)
Общество Бяло братство успя да съхрани свободата на личността, която има право да се стреми към Бога. Няма входни билети, за да казва някой кой може и кой не може да влезе в това общество. Тук всеки може да дойде, когато си иска, и да си тръгне, когато си иска. Разбира се, за лагера на Рила има ограничения, защото от години Националният парк „Рила” налага лимит на палатките, както и строги изисквания за чистотата и сигурността на района.
В природата има ред и порядък… Ние виждаме във всичко, което ни заобикаля тук, проекция на реалния свят. Трябва да се изучават растенията. В тях са концентрирани лъчите на светлината, учел Петър Дънов следовниците си. Червеният цвят действа върху човека и го прави активен. Портокаленият цвят развива чувството на индивидуалност, дава направление. Зеленият цвят регулира електромагнитните течения в човека, растежа. Ако искаш да растеш и да си здрав, трябва да възприемаш зеления цвят. Жълтият цвят дава простор на ума, а синият подхранва духовния живот. Той има връзка с вярата и духовните чувства на човека. Виолетовият цвят има връзка със силите на Духа. Седемте основни цвята от небесната дъга са основните инструменти, с които човек може да се научи да работи и да се промени. Една от малкото книги, които Петър Дънов е седнал и сам е написал, е „Заветът на цветните лъчи на светлината”. Там няма никакви негови размишления по нито един въпрос. Това е
сборник с текстове от Библията,
словото от които обаче произвежда различни вълни, отговарящи на седемте основни цвята. Учителят дава алгоритъм как да се четат и разбират тези текстове, така че да помагат на хората: веднъж – за лечение, и втори път – за духовно повдигане.
За силата на словото и как то се проектира в кристалите на водата учените тепърва дават своите обяснения. Десетилетия наред международни научни институти са изследвали този феномен, за да стигнат днес до извода, че водата в човешкото тяло се влияе и структурира в зависимост от вибрацията, излъчвана чрез слово и звук.
Петър Дънов е оставил огромно и незаменимо наследство на българите. Част от казаното от него все още не е получила своето потвърждение от науката, а по друга част още не сме пристъпили към осъзнаване на проблема… В писмо до свои ученици Дънов е предсказал появата на компютъра през първата половина на миналия век. Той е казал, че хората ще научат зависимостта между единицата и нулата. Доста фантастично звучи на днешния учен обаче едно друго негово изказване: „В природата има една кондензирана енергия и един ден, като станете праведни, светии, вие ще се ползувате от тази кондензирана топлина.” Или: „…един народ, ако иска да бъде здрав, не трябва да изсича горите си безразборно. Така са свързани дърветата, растенията с хората, че понякога,
когато се отсече дърво, в замяна един човек умира”
Петър Дънов като че ли е говорил по всички въпроси. Той се е занимавал с френология, хиромантия, астрология, астрономия, изучавал е всички човешки дейности, изследвал е Библията. Един от неговите ученици – Влад Пашов, си спомня, че веднъж дошъл един човек и помолил Учителя да му каже коя е онази книга, от която ще научи всичко. Искал да разбере коя книга чете Петър Дънов, та знае толкова много. Тогава той откъснал едно листо от дървото в двора и го подал на любознателния с думите: „Чети!” В природата всичко е написано, трябва само да се научим да го разгадаем, често обичал да казва Дънов.
Архиепископ Анджело Ронкали, бъдещ папа Йоан XXIII, който е бил папски нунций у нас, произнесъл забележителна фраза за Учителя: „В днешната епоха най-големият философ, които живее на земята, е Петър Дънов.” Казват, че във встъпителната си реч след избора му за папа тойизложил на църковен език множество от идеите,
прогласени от българския духовен Учител.
През 1996 г. пък Пако Рабан каза, след като се поклони на гроба му: „Петър Дънов е един от най-великите философи на епохата на Водолея. Учението на Дънов ще бъде основа на духовната култура на новото столетие.”
Тази година поп иконата Мадона дойде в България и поиска „среща” с Петър Дънов. Дали е посетила гроба му в кв. „Изток” или не остана в тайна, но по-важното е, че го направи ценен в очите на българските скептици.
Петър Дънов спасява българските евреи чрез познанството си с цар Борис III, макар че този факт досега гузно се премълчава от официалните власти. На Рила обаче могат да се срещнат
евреи, които идват тук със своите лични истории
Има доста домове в Израел, в които все още снимката на Петър Дънов стои на нощното шкафче на хората и те се събуждат с мисъл за него, защото е жива паметта кой и как ги е спасил. С подписа на царя българските евреи вече са били натоварени на влаковите композиции и никой не си задава въпроса как изведнъж царят „проглежда” буквално минути преди да потеглят към пещите на смъртта. Петър Дънов е роден на 11 юли 1864 г. във варненското с. Николевка и си заминава от този свят в края на 1944 г. Доброволно. Казват, че предрекъл идването на комунистите, после се затворил в стаята си и напуснал земното си тяло.
Петър Дънов няма нужда от признание, паметници или химни в негова прослава. Защото няма как да получи благодарност. А и той има повече от всички заслужили – един жив паметник, един светлинен стълб, който всяка година на 19 август се издига от земята до небето край петото рилско езеро. И върху него всеки може да напише своята мечта за един нов, по-добър и красив свят.
0 Коментара