Писателят мистик и целител Зор Алеф е популярен в много страни в Европа и бившия Съветски съюз. Неговата Школа на единното учение събира хора, които търсят начин, комбинирайки трите компонента на земното ни човешко проявление – тяло, душа и дух, да се издигнат към единния Бог или Източника, където се съдържат отговорите на всичките ни човешки главоблъсканици и неблагополучия.
Зор Алеф написва първата си книга четиринайсетгодишен.
На шестнайсет я издава с името Зор Алеф. Това мистично име, по думите му, е императивно завещано от глас в ранното му детство. Наполовина българин, наполовина руснак, той с трепет разказва историята, сякаш преди минути се е случила току пред нас. Били за риба и в храстите, където седемгодишният тогава Анатоли, наследник на дворянски украински род по линия на бащата, известния руски поет Александър Руденко, и внук на знахарката и вещерица Мара от планинското село Раковица, чува името си. За малко да изпусне въдицата, но гласът, авторитетен и дълбок, не го уплашил. С това име ще подпише първата си книга „Кръстът на посветения“.
Няма да забравя, като започнах преди много години да чета тази книга. Първо ме обзе недоверие, после съвсем се обърках и след това потънах в дълбокото, където може да те отведе само някой, когото напътстват от много високо и далеч.
Когато се появява вглъбеният и много сериозен младеж, който говори за йерофанти, мистерии, херменевтика, като за случилото се в училище през последната седмица, учени като Андрей Пантев, Гаро Мардиросян и писателя Антон Дончев остават слисани и пишат предговорите на книгите му, които започват да се появяват една след друга на български и руски.
И така до шестнайсет с днешна дата!
Преди три години направих интервю с една изключителна жена, музикален педагог и поет, за която ви разказах в рубриката „Диагноза: Съдба“ в списанието. Тя беше преодоляла две остри онкологични фази на Лимфома на Хочкин с помощта на метода за изцеление на Зор Алеф. Вчера попитах за нея. Оказа се, че в началото на годината отново се е влошила, този път засегната е била областта на яйчниците. Възстановяването й обаче ставало с изключително бързи темпове и вече била отново с децата и на крак.
Много такива случаи има в практиката на потомствения лечител-философ, но темата ни сама се премести. Започнахме със здравето и напълно посилната за всеки задача да го държи под контрол и в кондиция, като осъзнае могъществото на собствения си организъм, в който живее духът. А стигнахме до злободневната тема какво ще правим с бежанския поток и настъпващия ислям.
Да ви призная, не очаквах от адепт на толкова древни и мъдри учения такова спокойно отношение към случващото се. Процесите, разделили ни на лагери и направили така, че да се мразим с неизчерпаема енергия, веднъж в посока на мигрантите прекосили границите ни, втори път помежду си като защитниците на правата на новодошлите срещу закрилниците на суверинитета и обратно. Изобщо
завихрили сме се в отровна фракталия на омразата
и не знам как ще се оправим, затова питам.
Според мъдреца няма нищо драматично и това, което се случва, си е най-обикновено преселение на народите. Говори като човек, който гледа на бърз каданс лентата с историята на човечеството. Така е било и важно е ние за себе си и със себе си какво правим. Единствената битка, която има смисъл, е тази за личното ни израстване. Човек трябва да е възмъжал Йон, още преди да попадне в търбуха на кита. Библейската случка с Йон е метафора за това как, притиснати от външните обстоятелства, не рядко ни се налага да станем герои. А трябва да се самовъзпитаме за подвига, още преди да ни обгърне мракът. На това учи Школата на единното учение, събрала мъдростта на всички учения и религии, които водят началото си от едно място и един източник.
След „Йога на словото“- един абсолютно велик по мое мнение наръчник за употреба на думите, звукоизвличане и отглеждане на магична словесност в чашата на съкровените ни вътрешни пространства, книгата, която ме срещна преди години с автора – преди месеци се появи и „Йога на сънищата“. В това джобно издание е скрита мъдростта на изключително ценен опит и според мен
малката книжка се родее по значение с изследванията на Юнг
върху сънищата и процеса на сънуване.
Това лято се появи ключовият труд на майстора на словото, сънуването и лекуването чрез ресурсите на собствения организъм, книгата „Да бъдеш“. Кога започваме да сме. Как в опита на древността и мистичната формула на зачатието на човечеството се крие цялата истина за битието ни и мъдрото му управление. Как да прилагаме кодираната в ДНК-то ни тайна за осъзнато и самоизлечимо живеене. Затова е книгата-учебник по промяна на курса.
Съвсем логично, почти веднага след нея се появява и втората за тази година „Практика на триединното здраве“ . По думите на автора, това е уникална система за бързо мобилизиране на вътрешните, целителни сили на Духа, душата и тялото. Чрез тази практика се задействат последователно творческите и лечебните ресурси на деветте енергийни центъра в нашето същество, наричани в мистичната традиция „сефироти“. Всеки център управлява определени органи на физическото тяло.
Деветте сефиротични центъра в Човека едновременно са резервоари на жизнена сила
за физическото тяло и съкровищници, пазещи в капсулиран вид целия потенциал от творческа енергия, съзидателни качества и висши сили на Съзнанието.
Практиката води до способност да се преживява пълнотата на битието. Целителният, енергийният и дълбоко хармонизиращ ефект на Практиката може да бъде изживян от всекиго, и групово, и субективно.
Разглеждам книгите и се чудя тежък ли е кръстът на човека, който няма времевите, пространствени и скоростни ограничения на мисълта. Оказва се, че не е тежък, а и в сравнение с какво? Всеки е програмиран и носи предназначението и мисията си в този живот, на този свят. Не трябва да се робува на мъртвия свят, казва докторът по самолечение. Този бог, който ни проповядва да приличаме на някого от телевизионния екран или риалитито, да искаме онова, което ни предлагат рекламите и ни изкушава от кориците на списанията, това е най-прекият път към смъртта (или съня, ако искаме да бъдем по-щадящи). Ние все още имаме шанс да се събудим и да бъдем, но трябва да го пожелаем. Единственото нещо, което си струва да пожелаем.
0 Коментара