На Бабинден Райна стана рано. По обяд стигна в селото. Спря на мегдана и се огледа. Нямаше жива душа и беше кучешки студ. И кръчмата, и магазинът бяха затворени. Тя седна пред магазина, затвори очи, пое дъх и започна да преде наум празника…

Babinden_in_Bulgaria_(village_Senokos)
Момент от обичая Бабинден (с. Сенокос, Добричко)

– Не си тукашна, чакаш ли някого? – рече един глас и Райна се усмихна.

– Идвам от София, чух, че правите Бабинден. Ще има ли нещо?

– И ти се вдигна в тая зима чак дотука, тъй ли? Самичка! – погледна я жената и кривна глава като сойка.

– Да. Харесвам си много празника и реших да дойда.

- Точно тоя празник си харесала, а? И защо него?

– Защото ми е рожден ден.

– А така! – плесна с ръце жената. – Че така кажи, де! Видя ли как дойде на точното място! Баш у мене е днеска празникът, че ми се е родила внучка, Марийка. Всичките баби са у нас. Аз съм Менда, айде, че ми замръзнаха кокалите!

В къщата имаше петнайсетина жени. Мъжът на Менда готвеше в едни големи тенджери в кухнята, че бабите днеска не подхващали работа. Беше топло и хубаво. Райна ги пита, а после и те я питаха. По едно време стана, отиде до колата и извади тетрадката. Реши да им прочете нещо, дето преди време й беше рекъл Вангел.

Бабинден е най-големият празник на вещите хора

– знахари, баячи, билкари, акушерки, тези, които владеят знанието да се грижат и за телата, и за душите, и за рожбите на хората. Вещите хора имат и други дни през годината, когато празнуват – на Еньовден, на слънцеседенето, през юни и на Свети Врач, на първи юли. В България те имат най-много празници, защото от време оно най са на почит. Думичката „ба“ на стария ни български език означава душа, а „ба ба“ – стара душа, душата най-близо до слънцето, тази, която е изминала пътя си и вече е тръгнала да се връща при Бога. След време „баба“ започнали да наричат най-вещата жена в селото – вещицата. Онази, която имала цяр за всичко, знаела думите и БА- ела – лекувала с думи душата. Само тя и БАбувала – израждала новите души на тоя свят.

Stopankata_koricaСега, в нашата България, тука, бабата е най-старата жена в рода. Има едни български думи, които са се родили все от старото „ба“, от душата: съдба, рожба, дарба, сватба, тегоба, веселба, молба, делба, кражба, борба, творба, поличба, служба, потреба… Та на Бабинден се почита дарбата – дарът от Бога за душата. И надарените с нея…“

Бабите слушаха младата и току цъкаха с език.

Виж как дойде туй младото, и то да ни рече едни стари работи… Тъкмо пиха по една ракия, и дядото сложи масата, портата се отвори с трясък и вътре влетя една жена, а подире й скреж и студ.

– Какво сте се заврели тука на топло, аз и Кунка сме виснали навън от половин час като прани гащи, а те си сръбват и си траят. Айде, бе, кое време е! Празникът вас ли ще чака, да се назлъндисвате!

– Чакай ма, Ружо! Навън камък се пука. Решихме да не излизаме тоя път. Ще си го направим тука Бабиният ден, то и без туй вече никой не идва да гледа. Ела да mu сипя една ракия, че си замръзнала, пък някой ще викне Куна – заприказва Менда и дръпна едно столче.

- А туй девойче чие е? – скръсти Ружа ръце на вратата.

– Ничие. Дошло тука от София, щото гледало оня филм, дето пяхме „Пустата младост“. Днеска е рожденичка. Дошла ни е за Бабинден.

– Ставай тогава! Всички да стават! Не ви е срам! Докато има жив човек в туй село на Бабинден и дорде съм аз жива, ще го има и празника!

– Ама, Ружо…

– Ставайте, рекох! Аз отивам на мегдана и ви чакам с Куна. И всяка да си облече носията за празника, че я връщам! – и излезе Ружа като хала, пустосвайки бабите. Станаха те една подир друга и се изнизаха. Райна отиде на мегдана. Магазинът беше отворил и пред него се бяха събрали мъже. Най-отпред седеше Ружа и ръкомахаше нещо.

Когато първите три баби се зададоха по баира

и запяха още оттам, Райна се разплака. Идваха една по една, всяка с носията си, с наниза си на врата и с песента си. Нямаше музика. Пееха бабите и пристъпяха по мегдана, а Ружа седеше в средата на хорото, тропаше с една тояга и даваше тон. Цял следобед не спряха. И все идваха нови и нови… И някак всичко си беше за нея, за Райна.

Вечерта звънна на Магда и й каза, че е била в онова село, от филма, и че бабите още пеят „Пуста младост“, когато трябва, и играят старите хора. Смехът на Магда беше голям дар… И за друго се радваше старата, че нейната Райна е родена баш на Бабинден!

Facebook Twitter Google+

0 Коментара