Доскоро, ако трябваше да се опиша с три думи, те щяха да са: жена, либерал и журналист. „Трите кита“ съжителстваха в хармония, а съществото ми беше цялостно. Днес вече не е. Защото усещам, че едната ми идентичност предава другата. А третата се гърчи в агония как да осмисли събитията, без да робува на присъщото за медиите угодническо задължение “хем вълкът да е сит, хем агнето цяло”.
Масовите мигрантски изстъпления срещу жени по площадите на Кьолн и други западноевропейски градове навръх Нова година ме взривиха отвътре по няколко причини. Първо, размерите на бедствието се оказаха немислимо големи. 379 са вече само в Кьолн официалните жалби за престъпни посегателства в нощта срещу 1 януари, но се разбра, че мигрантски банди са вилнели в още поне 10 града: Хамбург, Щутгарт, Берлин, Дюселдорф, Билефелд, Залцбург, Цюрих, Хелзинки, Калмар. Цели 5 държави – Германия, Австрия, Швейцария, Финландия и Швеция – са засегнати от явлението. Регистрираните изнасилвания на местни момичета от мигранти за новогодишната нощ вече са четири. А случаите на сексуални посегателства със сигурност са били в пъти повече, защото от практиката се знае, че жените масово мълчат при насилие срещу тях и единици се осмеляват да привлекат публичното внимание върху себе си.
Изживяното унижение и душевна болка
срамът, нуждата да избягаш, да се скриеш и да забравиш обикновено надделяват над желанието за реванш. Подобни ексцесии са особено подли, защото трудно се доказват – от опипването между краката или под блузата най-много да остане някоя синина, но болезненото жигосване и психичните травми често са за дълго.
Мащабът е поразителен, но още по-поразителна е убедеността на извършителите в безнаказаността им. „Аз съм сириец и нищо не можете да ми направите, защото съм поканен тук от фрау Меркел”, репчи се мигрант пред кьолнските полицаи – според собствения им таен доклад, изтекъл в “Билд” (жълтите вестници обикновено имат най-добрите източници в полицията). Други мигранти късат нагло пред очите на силите на реда разрешителните си за пребиваване в Германия, “защото утре ще си извадят друго”.
Тия млади мюсюлмани „с пишки” (по Тома Томов) очевидно са били сигурни, че имат насреща си кастрати, хипертолерантни плужеци, които нищо не могат да им направят. Те вече са установили, че – щом са в тълпа – всичко им е позволено: да преминават незаконно и безпрепятствено десетки държавни граници, да чупят хотели, да палят мебели, да изхвърлят презрително подарените им храна и вода, да ограбват.
За тях престъпната акция е била вид хепънинг
– демонстрация на потентността над „импотентността” на белите мъже да защитят жените и дъщерите си. И това им убеждение досега не е опровергано.
По всичко личи, че кьолнските полицаи по-скоро са бездействали и са наблюдавали равнодушно хаоса, отколкото да са били недостатъчно като численост. За това свидетелстваха най-напред момичета, които са били на площада, но вече се признава с половин уста от властите – чак на 9-ия ден след събитието. Затова и шефът на полицията в Кьолн беше пенсиониран преждевременно. Общо 210 полицаи са охранявали на Нова година централната гара и площада пред Кьолнската катедрала, според официалните данни. Е, толкова ли не могат 210 въоръжени полицаи да озаптят 31 хулигани (колкото са идентифицираните извършители до момента) или просто им е било наредено да не правят „панаири”?! Очевидно е, че бандитите не са били само 31, а поне 1000, както твърдят от самото начало жертвите и свидетелите, но кога ще бъде установено за останалите кои са и какви са? Защо полицаите са пускали почти веднага и малкото задържани през нощта? Защо на 9-тия ден след събитията продължава да няма нито един арестуван? И дали изобщо ще има някой обвинен, осъден или депортиран? (Ако няма да има, не разбирам защо трябва да ни вменяват, че германската правораздавателна система е по-различна от българската. Това за мен е тест и очаквам доказателства за обратното – защото съм жена, журналист и европейски избирател. И вече
не вярвам на евфемистични “либер-али-бали”
и на посланици с размахан нравоучително пръст.)
Много въпроси се натрупаха, а ето и някои отговори. „Дойче веле” цитира полицаи, които твърдят, че мнозинството от стотината, проверени от тях на площада, са били „наскоро влезли в страната бежанци, кандидати за убежище”. Те опровергават и твърденията, че сексуалните посегателства са били с цел отвличане на вниманието и кражби. „Всъщност беше тъкмо обратното – за престъпниците, основно араби, много по-важни бяха сексуалните забавления”, твърдят полицаите. А според „Кьолнер Щатанцайгер“ полицията умишлено е премълчала произхода на извършителите, понеже „отговорни лица” са преценили, че въпросът е „политически много деликатен“. Това обяснява и защо в официалните полицейски сводки през първите дни на януари няма и дума за безпрецедентната серия сексуални престъпления, а атмосферата пред нощта е описана като „спокойна”.
За това има само една дума – лъжа
А когато полицията в една развита демокрация лъже за нещо толкова важно, една оставка на полицейски шеф е дребно изкупление. Вече няма съмнения, че е имало указания цялата вакханалия да бъде потулена и омаловажена – въпреки мащаба й и въпреки кошмарните преживявания на стотици момичета и жени. От кого са указанията? Ами то е ясно – няма нужда да съм в Кьолн, за да се сетя, ако не кой ги е давал, то поне кой носи отговорност за тях. Наред с полицейските шефове – градските власти, лично кметицата Рекер (на която първата работа, след като се разбра за скандала, беше да даде на пресконфереция указания как да се държат вече германките при публични прояви), цялото правителство на Северен Рейн-Вестфалия барабар с ресорните министри и премиера Ханелоре Крафт (която до момента не е обелила и дума). И, разбира се, фрау Меркел.
А защо, защо да се прикрива ужасната случка с безобразна лъжа? Тоя отговор е най-прост: защото нападателите са мигранти.
Така стигаме до втората причина за личната ми фрустрация. Полицаите са бездействали, политиците са се бояли да не налеят вода в мелницата на десните, радикалите, популистите и нацистите, медиите са си налягали парцалите в името на политическа коректност, а либералните гурута са си стиснали устите – уви, едва ли е от срам. И жените са били оставени сами на себе си в оная злополучна нощ. Но и сега.
Либералният дискурс се проваля пред очите ни с гръм и трясък – заради погрешни стратегии, калкулации и решения, заради двойни стандарти и нечестност, заради целенасоченото насаждане на вина у ония, които се опитват да говорят за проблемите открито и да назовават нещата с истинските им имена. А първите, които ще платят цената за политическото бездарие на днешните европейските лидери, очевидно са европейските жени. Все едно не са плащали достатъчно в продължение на хилядолетия… Ами не съм съгласна да е за наша сметка – заради всяка една жена поотделно, преживяла гаврата навръх Нова година, и заради всички, които ще се страхуват от малтретиране и ще бъдат поучавани да се движат на групи, спазвайки „една ръка разстояние”. Това е предателство.
И далеч не е първият грях на либералните елити, управляващи в момента Запада. Защото
преди да предадат „своите” жени, те предадоха „чуждите”
– милионите в Саудитска Арабия, Катар, Судан, Йемен и т.н., които бяха обезправени и третирани като добитък, но как да бъде друго, като с техните „господари” – несметно богати шейхове и мургави принцове с дипломи от Харвард и Кеймбридж – чудесно се правеше бизнес.
След 200 години „женско движение” едва през последните 40 г. западните жени постигнаха мечтаната свобода да разполагат автономно с живота си и се радват в момента на някакъв относителен паритет с мъжете. Защитата на женските права и либералните идеи изглеждаха неотделими – като двете страни на една и съща монета. А сега се оказва, че има опасност правата на жените с лека ръка да бъдат неглижирани и жертвани. Кое е по-важно за полицията, политиците, медиите и либералните гурута – един разпасал се и дълбоко презиращ западните ценности и норми мигрант или една насилена жена? Нека си кажат. Защото от поведението им в оная нощ и в дните след това не си личи насилената жена да е с предимство.
Знам, че звуча остро и генерализиращо, нарочно го правя – защото е добре навреме да се разделим с евфемизмите и с илюзиите си.
Що се отнася до българските либерални гурута и прогресистки говорители, ослушах се тия дни, огледах се и с изненада установих – подла тишина. Дали е случайно, питам се.
0 Коментара