Разговарям с Иван Шентов минути преди да свърши събитието „София поетики 2016“, където в градинката на „Кристал“ за поредна година автори четат произведенията си, а накрая публиката решава кой ще е поет на София. В края на вечерта именно Иван Шентов печели със стихотворението си „Пеперудите“. Естествено, когато си говорим за поезията и за бъдещите му планове, не знаем това, но аз вътрешно се надявам той да е победителят. Болката и гневът, с които прочете „Пеперудите“, ги няма. Заместени са от дружелюбна усмивка и спокойствие.

13442672_589409864560877_1864166060237386634_o

Какво е поезията за Вас?
Музика.

Имате ли любим автор или поет?
Нямам идея.

Как ще довършите изречението: „Поетът трябва да…“?
си мие зъбите сутрин.

Как ще се казва стихосбирката ви?
Карай, сякаш няма утре.“

Оставям Иван Шентов в компанията на приятелите му, а после ръкопляскам, когато го обявяват за поет на София.

tomada_massimomucci

Франческо Томада, италиански автор, чиято стихосбирка  „Това е моето време“ вече е преведена на български, седи на съседната пейка.

Какво за Вас е поезията?
За мен поезията е най-добрият начин да се изразя, необходимият начин, който ми трябва да погледна в себе си и да се опитам да дам нещо на другите.

Имате ли любим автор, когото искате да срещнете?
Имам  любим поет, но вече я срещнах. Нейното име е Антонела Aнеда, италиански поет, която ме научи на много неща. Може би не самата тя, а нейната поезия.

Защо според вас повечето от стихотворенията са написани за любов?
Защото любовта е най-важното чувство, което имаме. Ако не пишеш за неща, които обичаш, всичко е фалшиво. Просто не е истинско. Така че трябва да пишем за любов.

624-300-rosen-karamfilov

Когато срещам Росен Карамфилов, той оставя у мен усещането за поезия. Звучи странно, но е така. Дали е заради това, което казва, или заради категоричността на думите му, не зная. Но усещането за поезия ме връхлита още след отговора на първия ми въпрос.

Какво за Вас е поезията?
Поезията е глътката въздух, която поемам, предходната и следващата.

Имате ли любим автор или поет?
Любимият ми писател изобщо е Хенри Милър. Любимите ми поети са двама. Единият е Дилън Томас, другият е Томас Елиът. Това е поезията. Всичко останало е ГМО.

А любимо стихотворение?
И смъртта ще остане без царство“ от Дилън Томас.

Защо според Вас повечето стихотворения са писани за любов?Любовта е може би вечната тема, над която много поети, включително и аз, се опитваме да изградим нещо. Друг е въпросът, че има някои позьори, които опитват, а не успяват.

Как трябва да завърши изречението: „Поетът трябва да…“?Поетът не трябва да прави нищо.

Може ли да ми дадете повече информация за новата Ви стихосбирка „Церебрална поезия“?
За любов е. Ето, и аз да бъда малко банален. Според мен е добра, между другото, по-добра от всичките ми книги. Редакторът е Георги Господинов. Според мен това е някаква гаранция за качество, така че може да си я купите, ако искате.

***

Ето и стихотворението, спечелило сърцата на публиката и „София поетики 2016″:

ти вече знаеш знаците:
тежестта долу в стомаха
когато лицето изтръпва
бързите мисли
убийствено бързи
и пеперудите
господи! пеперудите избягвай гледките:
нож, блистер,
колан на клуп, оставен на масата,
твоите собствени белези,
кърпа, газов котлон,
бутилка, зелена тетрадка,
игла, безопасна игла,
карфица-
тогава идват пеперудите
господи! не пеперудите!какво правиш?
заравяш глава във земятакакво искаш?
да избягаш
изчезнеш
изтриеш как действаш?
посягаш хаотично
търсейки
голямата гума,
с която да изличиш споменаза какво?
за пеперудите, господипеперудите, господи, не!

само
не пеперудите!

слушай себе си
слушай себе си
слушай себе си

бягай от другите
бягай, бягай далече
от другите

звуците, звуците
господи! звуците

от какво?

от крилата
на пеперудите

господи! само не пеперудите!

прости греховете ми
и не пращай
недей!
пеперудите

техните тежки крила
подлудяват

тежкият прах
от крилата
те смазва

кънти ехото
ехото ехото

от какво?
от крилата на пеперудите

господи!
не пеперудите!

те крещят
ултразвуков минор

тиставаш тревожна
ти ставаш едно
със страха

от какво?
от пеперудите

господи!
господи!
господи!
само не пеперудите

тази вечер поне
господи, не!
само тази вечер
поне
моля те!

само днес
не изпращай
при мен
пеперудите

те идват отпред
заграждат отзад

те са вътре в мен

вътре в теб?
как?

пеперудите!
господи, не пеперудите!!!

те мразят лъжа
ти мразиш да бъдеш
сама,
но
ти мразиш
и пеперудите

господи! пеперудите!

не!

падаш на колене
и
се молиш
на пеперудите

те
са
десетки
милиарди
милиони
легиони
от тежки същества
с ефирни цветни
крила

а
ти-
сама
срещу тях
срещу другите

господи!
пак пеперудите!

слушай себе си
слушай себе си
слушай себе си

вдигни високо глава

пада нощта
и с нея идват
мислите-
лудите

на сутринта
ти си цялата
мокра

и те е
страх

от какво?
пеперудите

господи!
докога пеперудите?

– вдигни глава!
– докога?
– слушай себе си!
– докога?

– чуй ме!
– къде си?
– чуй ме!
– слушаш ли?

– къде си?

при пеперудите…
господи!
тя отлетя
с пеперудите.

 

Facebook Twitter Google+

0 Коментара